3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 457
София, 28.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 2630/ 2013 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на М. В., чрез адв. А. Д. – САК срещу Определение № 37 от 22.03.2013 г. по т.д. № 490/ 2011 г. на ВКС, ТК, І, с което е оставена без разглеждане молбата за посочване в постановеното по делото решение, че ответникът върху сумата 5227.19 евро – обезщетение за имуществени вреди, дължи и законна лихва от датата на застрахователното събитие 09.01.2004 г., с оплакване, че е неправилно. Жалбоподателят поддържа, че неправилно съдът е квалифицирал молбата като искане за допълване на решение, а молбата е за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в решението, тъй като е налице различие между действителната воля на съда, изразяваща се в противоречие между решението на САС и на ВКС относно акцесорните вземания за законна лихва, произтичащи от едно и също събитие.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва същата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК, тъй като е постановено от състав на ВКС и с него е оставена без разглеждане молба за допълване на решение, като просрочена.
С обжалваното определение ВКС, ТК е оставил без разглеждане молбата на ищеца от 07.11.2012 г., с която иска в постановеното по делото решение върху присъдената сума 5227.19 евро – обезщетение за имуществени вреди, да се присъди и законна лихва от датата на застрахователното събитие 09.01.2004 г., която молба съставът на ВКС е квалифицирал като молба за допълване на решението и по съображения, че е подадена след срока по чл. 250 ал.1 ГПК, е оставил без разглеждане.
Определението е правилно. В решението няма противоречие между изявената в съобразителната част воля на съда и материализирането й в диспозитива на решението, като съдът изобщо не се е произнесъл по въпроса за законната лихва върху присъденото обезщетение за имуществени вреди, за която няма спор, че се дължи от датата на настъпване на ПТП, както е поискана от ищеца. Отстраняването на този пропуск може да се извърши с допълване на решението, което ищецът е следвало да поиска в срока по чл. 250 ал. 1 ГПК, което не е направил. Право на съда е да даде квалификация на направеното от ищеца искане и тъй като от данните по делото се установява, че не се касае за очевидна фактическа грешка, а за допълване на решение, правилно ВКС е приел, че се касае за молба по чл. 250 ГПК и като просрочена я е оставил без разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната частна жалба на М. В., чрез адв. А. Д. – САК срещу Определение № 37 от 22.03.2013 г. по т.д. № 490/ 2011 г. на ВКС, ТК, І т.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: