О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 457
София, 28.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 135/2012 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „И. К.”, щата Д., САЩ срещу въззивно решение № 1511 от 25.08.2011 г. по в.т.д.№ 498/2011 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение е отменено решението на Софийски градски съд от 02.07.2010 г. по гр.д.№ 2583/2009 г. в частта, с което е признато за установено на основание чл.76, ал.1, т.1 ЗМГО по отношение на касатора извършеното от [фирма] нарушение на притежаваните от ищеца словни търговски марки „I.”, с рег.№ 400003 и с № 845123 чрез използване във фирменото наименование на ответника на съставката „И.” при предлагане на услуги, идентични и сходни на регистрираните от ищеца марки класове, както и в частта, с която на основание чл.76, ал.1, т.2 ЗМТО ответникът е осъден да преустанови използването в търговската си дейност на съставката „И.” (част от фирменото му наименование), както и да заличи посочената съставка в интернет сайта си www.inteldey.com, като вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени така предявените искове, като в останалата обжалвана част, с което са отхвърлени установителния и осъдителен иск по чл.76, ал.1, т.1 и т.2 ЗМГО по отношение ползването на знака от марката във фирмените бланки на ответното дружество, като знак в абривиатурата на e-mail адреса на дружеството, както и чрез домейн www.inteldey.com. решението е оставено в сила.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което моли да бъде отменено. В касационната жалба се съдържа анализ на фактите и доказателствата по делото, както и оплаквания за необсъждане на навдени от нея доводи, за неправилна преценка на доказателствата; за необоснован отказ за кредитиране на заключението на съдебно-марковата експертиза и за необоснованост на решаващия извод на съда, че ответникът не следва да носи отговорност за нарушение на правото върху търговската марка „I.“, въпреки доказания по делото факт, че е използвал знака на марката в търговското си наименование.
Представено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК с маркирано основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се поддържа, че „непризнаването в обжалваното решение на факта на нарушението е основен правен материалноправен въпрос, формиращ решаващия извод на въззивния съд, което обуславя наличието на първата предпоставка за допустимост на касационното обжалване”. Изложено е освен това, че „неправилното елиминиране от въззивния съд на националното ни законодателство и по-конкретно на текста на чл.14 ЗМГО обуславя общото правно основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, включващо точното прилагане на закона и развитието на правото”. Посочения селективен критерий се поддържа и по въпроса „добросъвестно ли е по смисъла на чл.14, ал.1 ЗМГО ползването на търговско наименование, ако с неговото ползване, макар и за несходни услуги, несправедливо се накърнява или влошава отличителния характер на марката, нечестно се извлича полза от този отличителен неин характер”. Твърди се, че тъй като „ползването съобразно добросъвестната търговска практика” съгласно чл.14, ал.1 ЗМГО не е ясна и за страните”, то също е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Посоченото основание се поддържа и по въпроса „може ли притежателя на марка с репутация да се противопостави на използването от трето лице на идентичен или сходен знак като фирмено наименование за различни от регистрираните стоки и услуги.
Ответникът по касация [фирма], [населено място] оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба. В подадения писмен отговор по чл. 287 ГПК е изразено становище, че с оглед указанията в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС въззивното решение не може да бъде допуснато до касационен контрол при отсъствие на формулиран от касатора правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК и на обосновка на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, респ. че поради правилността на решението не са налице сочените основания за отмяната му.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение е посочено, че ищецът не е поискал допълване на първоинстанционното решение , поради което предмет на въззивното обжалване е проверката на правилността му по отношение на исковете по чл.76,ал.1,т.1 във вр. с чл.73, ал.1 във вр. с чл.13, ал.1, т.2 и ал.2, т.2, пр.последно ЗМГО, с което е прието за установено извършено от ответника нарушение на правата на ищеца върху словни търговски марки „I.”, с рег.№ 400003 и с № 845123 чрез „предлагане на услуги” от класове, идентични или сходни на тези, за които са регистрирани марките на ищеца, с ползването на знака I. като част от търговското наименование на дружеството-ответник, с което се въвежда в заблуждение потребителя по смисъла на чл.13, ал.1, т.2 ЗМГО, както и в частта, в която е осъден да преустанови нарушението, вкл. да заличи съставката „I.” в интернет сайта си www.intelday.com.
След обстойна преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд приел, че ответникът използва посоченият в исковата молба и-мейл адрес, регистрирал е домейн наименование и ползва интернет страница с индивидуализация на същите, включваща знака I. като съставна част на думата „intelday”, изписана изцяло в наименованието на домейна и е е-mail адреса, респ. интернет страницата и която цяла дума е част от фирменото наименование на дружеството, регистрирано в ТР като [фирма]. Посочено е, че ответникът се презентирал на интернет страницата си именно като компания, като описаните в нея услуги според съда не оставят съмнение, че се предлагат от българска компания, специализирана в корпоративен, международен, социален и здравен PR, връзки с институциите, както и предлагаща услуги в областта на публичните комуникации, стратегическо планиране, управление на риска „лобиране, връзки с медиите, медиен мониторинг и др. В логото се съдържали знаците I. и DAY, които са разположени една под друга, като думата DAY е увеличена по размер спрямо останалите, като същевременно наред с логото, в съдържанието на текста на всяка от страниците, представени от ищеца, изрично било посочено, че се касае до услуги на българската фирма.
Според заключението на в.л. предлаганите от ответника услуги са от класове 35, 41 и 42 съгласно МКСУ, но въззивният съд се ограничил само до клас 42 поради липса на произнасяне от първия съд по отношение на останалите класове. Експертизата установила идентичност на част от услугите и сходство в друга част. Въззивният съд не възприел заключението на съдебно-марковата експертиза, че словният елемент „I.”, изчерпващ словните марки на ищеца, е съществен при възприемането на ползваният от ответника знак, тъй като не е пояснено защо се явява такъв /т.е. съществен/, нито че фонетично и визуално е налице сходство /пак поради липса на мотивиране – височина на буквите, сравнение на буквите, дължина на думите, звукове при произнасяне, доминиращ елемент/, в който аспект не било посочено и значението на комбинирането на словния знак с фигуративни елементи. Също така според съда немотивиран бил и изводът на експерта за съществуваща вероятност от объркване на релевантния потребител, който макар и да е посочен като съвпадащ за установените като идентични услуги, не е конкретизиран – да свърже знака на ответника с марките на ищеца. Въззивният съд отказал да кредитира заключението на вещото лице относно вероятността от объркване на потребителя, обосновано с „общоизвестността на марките на ищеца”, като мотивирал отказа си да го приобщи към доказателствата по делото поради обстоятелството, че решението на ПВ на Република България, на което вещото лице се позовало, коментира притежавания от ищеца пазарен дял, касаещ производство и предлагане на микропроцесори с марката I. – регистрирана в клас 9, което е неотносимо към услугите за релевантния за спора клас 42 съгласно МКСУ.
Въз основа на така приетите за установени факти, решаващият състав, при изграждане на правните си изводи ги е съпоставил с приетото по Решение на С. С – 17/06, тълкувателно по характер относно приложението на чл.5/1/ от Директива № 89/104/ Е. от 21.12.1998 г. в областта на търговските марки, във връзка с което е тълкувано и приложението на чл.6/1/ от същата и които норми са транспонирани съответно в чл.13, ал.1 и чл.14, т.1 ЗМГО, според които използването от трето лице на търговското му наименование, идентично с по-рано регистрирана от друго лице марка за разпространение на пазара на идентични стоки и услуги, без разрешението на маркопритежателя, предпоставя правото на последния да упражни изключителното си право да забрани ползването на знака от третото лице. Изтъкнато е, че това право обаче е ограничено в хипотезата на чл.6/1/ от Директивата, идентична по съдържание на чл.14, т.1 ЗМГО, т.е. когато ползваният идентичен знак на регистрираната по-рано марка съставлява търговското наименование на третото лице и същото го ползва по начин, който не противоречи на добросъвестната практика. С оглед на това е прието, че релевантно е не само ползването с присъщата функция на търговското наименование – за обозначаването на търговеца като субект, а ползването му в „търговската си дейност” с цел реализиране на печалби във връзка с предлаганите от него услуги. В случая ответникът ползвал този знак в имейла, в домейна, което ползване само по себе си, макар и обслужващо неговата дейност, не е свързано с предлагане на услуги с горепосоченото намерение за икономическа изгода, а съставлявало средство за осъществяване на кореспонденция чрез интернет страницата си. Вероятността от объркване според съда обаче следвала да се преценява спрямо средностатистическия, добре информиран, обичайно внимателен и предпазлив потребител /така решение на С 342/97…./ В тази връзка е изтъкнато, че на интернет страницата на ответника има достатъчно информация, че дружеството е българска компания и не е обоснована възможността от асоцииране от потребителя на материална връзка между така предлаганите услуги и маркопритежателя. Но преди всичко съдът приел за недоказано наличието на сходство между марката на ищеца и използвания от ищеца знак като задължителна предпоставка за обосноваване на вероятността от объркване по смисъла на чл.13, ал.1, т.2 ЗМГО.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, предвид следните съображения:
Жалбоподателят не е посочил материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Маркираното в изложението му, че „непризнаването в обжалваното решение на факта на нарушението е основен правен материалноправен въпрос, формиращ решаващия извод на въззивния съд, което обуславя наличието на първата предпоставка за допустимост на касационното обжалване” по същество съставлява изразено несъгласие на касатора с направените от въззивния съд фактически и изводи. Изложеното се отнася и до твърдението му, че въззивният съд „неправилно елиминирал националното ни законодателство и по-конкретно текста на чл.14 ЗМГО”, като тезата му, че посоченото нарушение „обосновава общото правно основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, включващо точното прилагане на закона и развитието на правото” е правно несъстоятелно. Касаторът е допуснал смешение на основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК и тези за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК. Доводите за нарушение на чл.14 и 76 и ЗМГО биха представлявали основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не могат същевременно да представляват и основания за селектиране на касационната жалба по чл. 281, т. 3 ГПК. Дори и да се приеме, че на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК отговаря въпросът за съдържанието на понятието „добросъвестно ползване” по смисъла на чл.14, ал.1 ЗМГО, то този въпрос е зададен риторично предвид последващото питане на кастора „дали е „добросъвестно по смисъла на чл.14, ал.1 ЗМГО ползването на търговско наименование, ако с неговото ползване, макар и за несходни услуги, несправедливо се накърнява или влошава отличителния характер на марката, нечестно се извлича полза от този отличителен неин характер”. При това въззивният съд е отговорил категорично на този въпрос, препращайки към Решение на С. С – 17/06, с което е тълкувано и приложението на чл.6/1/ от Директива № 89/104/ Е. от 21.12.1998 г. в областта на търговските марки, които норми са транспонирани съответно в чл.13, ал.1 и чл.14, т.1 ЗМГО. Установяването от фактическата страна, че ползването от ответника на знака на касатора като съставна част от наименованието му не противоречи на добросъвестната практика е резултат на конкретното възприемане на доказателства от въззивния съд, но касационната инстанция, като съд по правото, не може да навлиза в нея.
По изложените съображения настоящият състав приема, че искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване е неоснователно.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 2 500 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1511 от 25.08.2011 г. по в.т.д.№ 498/2011 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА „И. К.”, щата Д., САЩ да заплати на [фирма] разноски по делото в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: