4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 457
гр. София, 04.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 1157 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Л.“, Франция, П. чрез процесуален представител адв. В. П. срещу решение № 273 от 21.05.2010г., постановено по т. дело № 53/2010г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, в частта, с която след частична отмяна на решение от 26.11.2009г. по т. дело 2124/2006г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-4 състав е отхвърлен предявеният от „Л.”, Франция, П. срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО за заплащане на сумата 1 940 лева – обезщетение за вреди от нарушението на международна търговска марка рег. № 437001 – фигуративна, осъществено чрез извършен внос в Република България на 315 броя портфейли, означени с посочената марка, равно на лицензионното възнаграждение /роялти/, което ищецът „Л.” С. А., Франция би получил, ако беше сключен лицензионен договор между него и ответника [фирма], [населено място], като неоснователен.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради неправилно приложение на материалния закон. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа становище за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като сочи, че въпросът „довежда ли вносът на стоки, означени със знак, идентичен или сходен с търговска марка, при положение, че той е извършен без съгласието на притежателя на правата върху марката, до настъпването на вреди за последния” се решава противоречиво от съдилищата. Позовава се на противоречие с решение № 233/20.05.2008г. по гр. д. № 1713/2007г. на САС, 3 състав, решение № 134/12.08.2009г. по гр. д. № 1586/2008г. на САС, 5 състав, решение от 02.07.2007г. по гр. д. № 120/2007г. на САС, 5 състав.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и релевираните доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се съдържа твърдение за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Въззивният съд е констатирал, че ответникът е осъществил фактическия състав на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО – в нарушение на правата на ищеца върху притежаваната от него фигуративна марка „LACOSTE” рег. № 437001 /стилизирано изображение на крокодил/ с приоритет от 25.04.1998г. за стоки от клас 18 по МКСУ, между които портмонета и портфейли, и без негово съгласие е внесъл на територията на страната стоки, носещи защитената марка. За да отхвърли иска по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО, решаващият съдебен състав е приел, че не е установено ищецът да е претърпял пропусната полза във връзка с доказаното нарушение на правото върху регистрираната от него марка чрез осъществения от ответника внос на 315 бр. портфейли, носещи тази марка. Позовавайки се на чл. 76а ЗМГО, е изложил съображения, че обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението, но лицензионно възнаграждение, определено като отчисление от оборота на продукцията, се дължи като насрещна престация не само за правото да се използва марка, но и за реализирания следствие на използването икономически резултат. Така САС е направил извод, че за ищеца не е налице пропусната полза във връзка с доказаното нарушение на правото върху регистрираната от него търговска марка чрез осъществения от ответника без разрешение внос на стоки, носещи тази марка, тъй като процесната стока е била задържана на митницата, а не е реализирана на вътрешния пазар.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. С оглед данните по делото и доводите на касатора релевантните материалноправни въпроси могат да се уточнят и конкретизират съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК по следния начин: причиняват ли се на притежателя на регистрирана търговска марка имуществени вреди при внос на стоки, означени със знак, идентичен или сходен с търговската марка, без неговото съгласие; обусловени ли са имуществените вреди при нарушено право на търговска марка от сключването на лицензионен договор; при определяне размера на обезщетението за имуществени вреди поради нарушение на правото върху марка трябва ли стоката да е реализирана на пазара.
Посочените материалноправни въпроси се решават противоречиво от съдилищата, видно от обжалваното решение и приложените решение № 134/12.08.2009г. по гр. д. № 1586/2008г. на САС, 5 състав, решение № 233/20.05.2008г. по гр. д. № 1713/2007г. на САС, 3 състав и решение от 02.07.2007г. по гр. д. № 120/2007г. на САС, 5 състав, поради което решението на Софийски апелативен съд – предмет на касационната жалба следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 273 от 21.05.2010г., постановено по т. дело № 53/2010г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 38,80 лв. по сметка на ВКС на РБ, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.