О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 467
[населено място], 05,07, 2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. №1016 /2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №2087 от 11.10.2012г., постановено по ч.гр.дело №3113/2012г. на Софийския апелативен съд, ГК, І състав, с което е потвърдено определение №8201 от 15.05.2012г. на СГС, І-18 състав по гр.дело №6737/2012г., с молба да бъде отменено като неправилно. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният касатор Л. Б. – Г., представляван от адв. И. П. Д. от АК П., поддържа основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по процесуалните въпроси : произнасянето по частична претенция обуславящо ли е по отношения по – късно предявения частичен иск по отношение на остатъка от същото вземане / чл.280, ал.1, т.2 ГПК/ и при предявен частичен иск, по който е приключило първоинстанционното разглеждане на делото следва ли да се спира производството по заведен иск за остатъка от вземането до приключване на производството по първоначално предявения частичен иск/ чл.280, ал.1, т.3 ГПК/.
Ответниците по частната касационна жалба [фирма] и [фирма] не вземат становище по жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното определение САС е потвърдил определение на СГС, с което е спряно производството по делото до решаване на спора гр.д. №1105/2009г. на СГС, І-8 състав. Предмет на спора по двете дела са частично предявени искове за вземане по договор за заем за сумата от 1 300 100 евро от 5.01.2007г. със страни жалбоподателя Л. Б. – Г. / ищец/ и [фирма] – [населено място] ответник. Апелативния съд е възприел мотивите на СГС за преюдициалност на спора по гр.д. №1105/2009г., а именно, че при отхвърляне на частичния иск, неоснователни ще бъдат и претенциите по по-късно предявения частичен иск.
Спирането на съдебното производство по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК се допуска в случаите, когато в същия или в друг със се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното разрешаване на спора. Основанието за спиране по посочения текст е налице само когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване се явява предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на обусловеното дело. Същественото за посочената законова възможност е от една страна връзката на обусловеност, а от друга – необходимостта тази предпоставка да бъде преценявана за всеки отделен случай.
По основанията за допускане на касационно обжалване:
Въпросът произнасянето по частична претенция намира ли се в преюдициална връзка с претенцията по предявен по – късно частичен иск по отношение на остатъка от същото вземане, е обуславяща изводите на съда за спиране на производството по делото. Не е налице обаче предпоставката по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК доколкото жалбоподателят се позовава на решение №28 от 16.03.2009г. по т.д. № 815/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановено в производство по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, с което е отхвърлена молбата за отмяна като неоснователна. С решението съдът не се произнася със сила на пресъдено нещо по материалноправен или процесуално правен въпрос предмет на спора между страните, а отделно – липсва обективен идентитет между двете дела. В цитираното решение, постановено по реда на извънредния инстанционен контрол, ВКС се извършил преценка налице ли са две противоречиви решения постановено между същите страни, за същото искане и на същото основание.
Вторият въпрос: при предявен частичен иск, по който е приключило първоинстанционното разглеждане на делото, следва ли да се спира производството по заведен иск за остатъка от вземането до приключване на производството по първоначално предявения частичен иск не попада в общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като както първоинстанционния съд, така и въззивният съд са обосновали извода си за спиране на производството по делото поради връзка с делата и при отричане на правото на ищеца с влязло в сила решение, то ще е от значение за вземанията по останалите предявени частични искове, а не с постановено решение на първоинстанционен съд, с което частичният иск е отхвърлен. Не е налице и допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК доколкото съдебната практика е непротиворечива по приложението на чл.229, ал.1, т.4 ГПК -„решението по което дело ще има значение за правилното решаване на спора“ ще бъде налице, когато се касае за производство, което ще приключи с акт, който има сила на пресъдено нещо, с този акт правоотношението на страните ще придобие качеството „пресъдено нещо“, което ще е обуславящо за настоящото производство. Връзката на преюдициалност се преценява във всеки конкретен случай, а в случая целта е да се избегне пререшаване на спора с втория иск, когато е бил решен със сила на пресъдено нещо при отхвърляне на частичния иск, макар и той да е само преюдициален за втория иск.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2087/11.10.2012г., постановено по ч.гр.дело № 3113/2012г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, първи състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: