О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 457
София 23.04. 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти март, две хиляди и десета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1838/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Т. П. и И. Т. П., двамата от град С., подадена от пълномощника им адвокат П, срещу решение №479 от 20.05.2009 г. по гр. дело №2308/2008 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е отменено решение от 22.07.2005 г. по гр. д. №1151/2000 г. на Софийския градски съд и са отхвърлени исковете им срещу Н. С. А. и Н. М. И. за заплащане на обезщетения за пропуснати ползи, изразяващи се в лишаване от ползване на недвижими имоти в сградата на ул. „Х”№20 в град С. за периода 26.10.1997 г. – 31.07.1998 г. съответно за И. Т. П. за разликите над 2 669 лв. до 4072.07 лв. за апартамент №3 и за разликата над 753 лв. до 1 148.30 лв. за кабинет №1 и за Л. Т. П. за разликата над 1 473 лв. до 4 541 лв. за магазин №2.
Ответниците по касационната жалба Н. С. А. и Н. М. И., двамата от град С., оспорват жалбата.
Касационна жалба е постъпила и от Н. С. А. и Н. М. И. срещу същото решение в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение за осъждането им да заплатят обезщетения за пропуснати ползи, изразяващи се в лишаване от ползване на недвижими имоти в сградата на ул. „Х”№20 в град С. за периода 26.10.1997 г. – 31.07.1998 г. съответно за И. Т. П. 2 669 лв. за апартамент №3, 753 лв. за кабинет №1 и 818.45 лв. за магазин №1 и за Л. Т. П. 1 473 лв. за магазин №2.
Софийският апелативен съд е приел, че ищците Л. Т. П. и И. Т. П. са учредили на ответниците Н. С. А. и Н. М. И. право на строеж върху съсобственото си дворно място. Ответниците като строители не са изпълнили задължението си да построят сградата и да им предадат обектите със запазено право на строеж в състояние, годно за ползването им в уговорения срок – до 25.10.1997 год. По делото не е доказано твърдението на ответниците, че забавата се дължи на непредвидени обстоятелства, възникнали в хода на изграждане на сградата – необходимост от външен трафопост за захранване с електричество, тъй като от момента на одобряването на екзекутивния проект – май 1997 г. са били необходими около четири месеца за въвеждането му в експлоатация, т.е това е можело да стане до 25.10.1997 г. Ищците са отказали необходимото съдействие за подписването на акт обр.15, което е забава на кредитора по смисъла на чл.95 ЗЗД. Това обаче е станало след края на 1998 г. Те са започнали да ползват имотите си от 01.08.1998 г., поради което исковете са основателни за периода 26.10.1997 г. – 31.07.1998 г.
По жалбата на Л. Т. П. и И. Т. П.. Касаторите са изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни и процесуалноправни въпроси относно това налице ли са предпоставките, за да се приеме, че има забава на кредитора по смисъла на чл.95 ЗЗД и за необходимостта от преценка на всички нормативни изисквания за процедурата по подписването на акт обр.15. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Приложени са решения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №479 от 20.05.2009 год. по гр. дело №2308/2008 г. на Софийския апелативен съд по касационната жалба на Л. Т. П. и И. Т. П.. Повдигнатите от касатора въпроси не са обусловили изхода на делото. Както е посочено по-горе въззивният съд е приел, че обезщетение се дължи на ищците до започване на ползването на имотите – 01.08.1998 г., а забавата им като кредитори по смисъла на чл.95 ЗЗД е след края на 1998 г.
По жалбата на Н. С. А. и Н. М. И.. Касаторите са изложили доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни и процесуалноправни въпроси относно правилното прилагане на разпоредбата на чл.81, ал.1 ЗЗД за освобождаване от отговорност на длъжника когато невъзможността за изпълнение се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина и за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото във връзка с това, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата. Представени са ТР №1/19.05.2004 г. по гр. д. №1/2004 г. на ОСГК на ВКС, две решения на ВКС и решение на Бургаския апелативен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №479 от 20.05.2009 г. по гр. дело №2308/2008 г. на Софийския апелативен съд по касационната жалба на Н. С. А. и Н. М. И.. Повдигнатите от касаторите въпроси се отнасят до нарушение на материалния и процесуалния закон и не могат да обусловят наличие на основания за допускане на касационно обжалване. Според ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС това е така, защото последните са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалваното съдебно решение може да бъде извършена едва след като то бъде допуснато до касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №479 от 20.05.2009 г. по гр. дело №2308/2008 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.