О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 457
гр. София, 24.07.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 313 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. у. на Област Ямбол, гр. Я., приподписана и от юрисконсулт М. Димитрова срещу решение № 263 от 02.12.2008г. по в. дело № 393/2008г. на Окръжен съд Ямбол в осъдителната му част. С въззивното решение е оставено в сила решение № 510/25.06.2008г. по гр. д. № 2004/2007г. на Ямболски районен съд, с което О. у. – администрация гр. Я. е осъден да заплати на „Р” ЕООД, гр. Я. на основание чл. 59 ЗЗД сумата 5 000 лв., ведно със законната лихва от 25.10.2004г. до окончателното й изплащане и на основание чл. 64, ал. 1 ГПК направените по делото разноски в размер 1 250 лв. По отношение на увеличената част на иска Ямболски окръжен съд е осъдил О. у. – администрация гр. Я. да заплати на „Р” ЕООД, гр. Я. на основание чл. 59 ЗЗД сумата 21 956 лв. – неоснователно обогатяване на държавата за сметка на „Р” ЕООД, гр. Я. за извършените от последното преустройства и подобрения в собствения й имот, съставляващ помещение – подземен гараж, преустроено в кафе – бар, находящ се в гр. Я., ул. „Търговска” № 2, със законната лихва върху сумата, считано от 22.07.2008г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 64, ал. 1 ГПК /отм./ сумата 2 825,85 лв. – деловодни разноски и е отхвърлил иска в останала част над 26 956 лв. до предявения размер 29 161 лв. със законната лихва от 22.07.2008г. до окончателното й изплащане.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо и неправилно поради това, че е постановено по непредявен иск и е нарушен материалният закон. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът в касационната жалба и писмено изложение обосновава допускането на касационното обжалване с основанието по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК, като сочи, че съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен и материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, установена с решение № 1162/2007г. по гр. д. № 1072/2006. на ВКС, ІІІ г. о. и решение № 1085/2007г. по гр. д. № 1077/2006. на ВКС, V г. о.
Ответникът „Р” ЕООД, гр. Я. чрез процесуалния си представител адв. Ж релевира доводи за недопустимост на касационната жалба, тъй като обжалваният съдебен акт не съдържа произнасяне по съществен правен въпрос в противоречие със съдебната практика на ВКС и представените съдебни решения са неотносими към настоящия спор. Моли касационната жалба да бъде оставена без разглеждане и излага евентуални доводи за правилност на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Решение № 510/25.06.2008г. по гр. д. № 2004/2007г. на Ямболски районен съд и решение № 263 от 02.12.2008г. по в. дело № 393/2008г. на Окръжен съд Ямбол са постановени след обезсилване на решение № 1399/09.01.2006г. по гр. д. № 1747/2004г. на Ямболски районен съд, с което е отхвърлен предявен от „Р” ЕООД срещу О. у. на Област Ямбол частичен иск с правно основание чл. 72 ЗС за сумата 5 000 лв. – част от увеличената стойност на имот – помещение бивш подземен гараж, находящ се в сутерена на административната сграда в гр. Я., ул. „Търговска” № 2, преустроено в кафе – клуб, и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Въззивният съд е приел, че държавата е собственик на процесния недвижим имот, а ЕТ „Р”, праводател на „Р” ЕООД чрез прехвърляне на предприятието по чл. 15 ТЗ с договор от 25.11.2003г., е бил държател на имота по силата на договор за съвместна дейност, сключен между едноличния търговец, от една страна, и К. , РКС на К. – Ямбол, от друга страна, които са били държатели на имота по силата на споразумение с МРРБ. С посочения договор К. и РКС на К. – Ямбол са предоставили на ЕТ „Р” ползването на помещението /подземен гараж/ за срок до 31.07.2003г. срещу заплащането на определена парична сума. Решаващият съдебен състав е констатирал, че между страните е уговорено ЕТ „Р” да извърши ремонт и подобрения на помещението, които да останат в полза на К. и РКС на К. – Ямбол и стойността им да се приспада от дължимите ежемесечни суми за ползване на помещението, като общата им стойност не следва да надхвърля 4 000 лв. Въззивният съд е приел, че ЕТ „Р” е извършил необходимите СМР, в резултат на които е преустроил имота от гараж в кафе – клуб, като стойността на извършените СМР възлиза на 26 956 лв., изчислена към момента на тяхното извършване – м. януари 2001г. Съдът е установил, че със заповед № ДС 04/0179/18.12.2002г. на О. у. на о. Ямбол процесният имот е иззет от КНСБ.
За да уважи предявения иск за сумата 26 956 лв., Ямболски окръжен съд е приел, че извършените от ЕТ „Р” конкретни по вид и стойност подобрения са съществували като неразделна част от имота при изземването му от Областната администрация и са взети предвид при определяне на пазарната му цена, която към датата на изземване на имота значително е надхвърляла пазарната му цена преди извършване на преустройството. Въззивният съд е направил извод, че стойността на имота се е увеличила със стойността на извършените преустройства от гараж в кафе – клуб и „Р” ЕООД като правоприемник на ЕТ „Р” е обеднял със стойността на извършените подобрения и СМР в размер 26 956 лв.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК.
Въз основа на касационната жалба, изложението, въззивното решение и данните по делото процесуалноправният и материалноправните въпроси, които са от значение за спора могат да бъдат формулирани по следния начин: 1/ как се определя правното основание на предявения иск; 2/ каква сума дължи собственикът на недвижим имот за подобренията, извършени от държателя по време на действие на слючения между последния /държателя/ и третото лице, на което собственикът е предоставил ползването на имота, договор за съвместна дейност, респективно договор за наем.
По отношение на тези въпроси не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Правната квалификация на предявения иск не е определена в противоречие с постоянната практика на ВКС. Многократно ВКС е изразявал становище, че правното основание на иска се определя от съда въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства и заявения петитум, т. е. направеното искане – решение № 64/05.02.1985г. по гр. д. № 852/1984 г., II г. о., решение № 288/05.05.1989г. по гр. д. № 195/1989 г., III г. о., решение № 1162/ 23.05.1996г. по гр. д. № 2530/1995г., IV г. о., решение № 1207/ 19.05.1966г. по гр. д. № 631/1966г., I г. о., решение № 2224/28.12.1984г. по гр. д. № 1120/1984 г., II г. о., решение № 234/23.02.2001г. на ВКС по гр. д. № 1225/2000 г., V г. о., решение № 688/09.07.2003г. на ВКС по гр. д. № 593/2002г., IV г. о. и други. В настоящия случай ищецът поддържа становище, че е ползвал имота въз основа на сключен с К. и РКС на К. – Ямбол договор за съвместна дейност, при действието на който е извършил подобрения в имота, като го е преустроил в кафе – клуб на стойност 18 300 лв. /изменена впоследствие на 29 161 лв./ и с тази сума се е увеличила стойността на обекта. Поради това и с оглед факта, че със заповед № ДС 04/0179/18.12.2002г. на О. у. на о. Ямбол процесният имот е иззет от К. и действието на договора за съвместна дейност е прекратено, ищецът претендира първоначално частично 5 000 лв., а впоследствие е направено увеличение на размера на иска на 29 161 лв. В първото въззивно производство ищецът, тогава въззивник е поддържал становище, че е налице неоснователно обогатяване и поради липсата на договорни отношения с ответника заплащането на подобренията следва да се уреди по правилата на неоснователното обогатяване. Впоследствие във второто въззивно производство ищецът продължава да поддържа становище, че претенцията е въз основа на неоснователно обогатяване. В съответствие с твърдените факти, обстоятелства и петитум съобразно постоянната практика на ВКС въззивният съд е определил правното основание на предявения иск.
Въпросът каква сума дължи собственикът на недвижим имот за подобренията, извършени от държателя по време на действие на слючения между последния /държателя/ и третото лице, на което собственикът е предоставил ползването на имота, договор за съвместна дейност, респективно договор за наем също не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. При липса на договор между собственика на един недвижим имот и неговия държател правоотношенията между тях във връзка с извършени от държателя подобрения се уреждат от правилата на гестията /чл. 60 – чл. 62 ЗЗД/ и неоснователното обогатяване /чл. 55 – чл. 59 ЗЗД/. В Тълкувателно решение № 85 от 02.12.1968г. по гр. д. № 149/1968 г., ВС, ОСГК са дадени указания за ръководство от съдилищата, че държателят на недвижим имот, който е извършил подобрения в него, не може да се ползува от разпоредбите на чл. 71 и чл. 72 ЗС, а неговите отношения със собственика за извършените подобрения следва да се уредят в съответствие с договора между тях, а при липса на договор – съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие и неоснователно обогатяване.
В конкретния случай между страните по делото не е сключен договор, нито е налице хипотезата водене на чужда работа без пълномощие, тъй като преустройството на бившия гараж в кафе – клуб е извършено от ответника по касационната жалба в изпълнение на задължение по договор за съвместна дейност, сключен с трети лица, на които собственикът на имота е предоставил ползването му. При това положение се налага изводът, че отношенията между страните следва да се уредят по правилата за неоснователно обогатяване. При неоснователно обогатяване се дължи сумата, с която ищецът е обеднял, а ответникът по иска се е обогатил. В конкретния случай правилно въз основа на събраните по делото доказателства и съобразно постоянната съдебна практика въззивният съд е преценил, че „Р” ЕООД е обеднял със стойността на подобренията към момента на извършването им, извършените разходи в размер 26 956 лв., а ответникът по иска се е обогатил с тази сума, тъй като подобренията са съществували като неразделна част от имота при изземването му от Областната администрация.
Неоснователно е позоваването на решение № 1162/2007г. по гр. д. № 1072/2006. на ВКС, ІІІ г. о. и решение № 1085/2007г. по гр. д. № 1077/2006. на ВКС, V г. о., тъй като посочените съдебни актове се отнасят до уреждане на правоотношения във връзка с извършени подобрения между страни по договори за наем. В настоящия случай между ищеца и ответника не е налице правоотношение по договор за наем, нито по договор за съвместна дейност, поради което приложените решения на ВКС са неприложими.
Въз основа на изложените съображения съдебният състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба и изложението основания за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република Б. , Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 263 от 02.12.2008г. по в. дело № 393/2008г. на Окръжен съд Ямбол ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.