О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 458
гр. София, 10.12.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на втори ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4817 по описа на Върховния касационен съд за 2015 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 7.05.2015 год. по гр. д. № 1143/2015 год. Старозагорският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 8.12.2014 год. по гр. д. № 7273/2012 год. на Старозагорския районен съд в частите му, с които:
– са отхвърлени предявените от Р. А. Х. против Ц. Н. Х. претенции за признаване, че същият е изключителен собственик по силата на частична трансформация на лично имущество в размер на 47 541/170 104 ид. ч. от апартамент В-VІ, находящ се в гр. Ст. З., [улица], на шестия етаж в сградата на ЖСК „Благоустройство”, със застроена площ 127.84 кв. м., подробно описан, заедно с избено помещение № М-23 с площ 7.60 кв. м. и таванско помещение № Т-23 с площ 8.06 кв. м. и 3.484 % ид. ч. от общите части и правото на строеж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идeнтификатор 68850.514.22.2.23 по кадастралната карта и кадастралните регистри, както и на 8 000/32 690 ид. ч. от гараж № Г-14 в същата сграда, с площ 24.79 кв. м. и 0.669 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.514.22.2.45,
– са отхвърлени предявените от Ц. Н. Х. против Р. А. Х. насрещни искове за признаване за установено, че тя е изключителен собственик на основание частична трансформация на лично имущество на 35 000/170 104 ид. ч. от същия апартамент и 5 000/32 690 ид. ч. от описания гараж, като неоснователни
– е допусната съдебна делба на горните имоти между страните при равни дялове, както и на подробно описаните движими вещи при същите квоти, с изключение делбата на кухненски бокс с изграден бар-плот с теракот, с отлята, облицована с фаянс мивка със смесителна батерия и долни СКШ, по отношение на които решението е отменено и вместо това искът за делбата им е отхвърлен.
Въззивното решение се обжалва с касационни жалби в срок от двете страни.
Ц. Х., чрез пълномощника й адв. П. К. го обжалва в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете й за признаване, че тя е изключителен собственик на 35 000/170 104 ид. ч. от апартамента и на 5 000/32 690 ид. ч. от гаража, на основание частична трансформация на нейни лични средства и в частта по допускане на делбата на тези имоти с искане за отмяната му и вместо това се постанови друго, с което установителните й искове бъдат уважени и делбата се допусне при посочените от нея квоти. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата и необоснованост. Претендира заплащане на разноските.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1- 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита произнасянето на въззивния съд по формулираните въпроси относно издадения на името на двамата съпрузи констативен нотариален акт, обусловил извода на съда за равни права в придобитите имоти, относно претенцията по чл. 23, ал. 2 СК в хипотеза на вложени в хода на строителството на имотите от ЖСК лични средства, придобити по дарение от родител и с договор за заем преди снабдяването с нотариален акт, и относно това, дадените средства от родител и вложени в придобиването на имотите представляват ли дарение за двамата съпрузи, е в противоречие с представената съдебна практика, в т. ч. и на ТР № 11 от 21.03.2013 год. по т. д. № 11/2012 год. на ОСГК на ВКС.
Р. Х., чрез пълномощника му адв. Ем. М.-М., обжалва въззивното решение в частите му, с които е потвърдено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени неговите претенции за признаване на изключителен дял в придобиването на имотите поради частична трансформация на негови лични средства по дарение, заем и личен труд в строежа, и е допусната делба при равни права между страните, с оплаквания за неправилна преценка на доказателствата и необоснованост на направените изводи. Иска отмяна на въззивното решение в обжалваните му части и вместо това се уважат неговите претенции и делбата се допусне при посочените от него квоти.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК този касатор поставя въпроса „кои средства-лично имущество, получено преди или по време на брака, при влагането им в делбените вещи водят до признаване на по-голям дял от тях поради частична или пълна трансформация”, като поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед значението на въпроса за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Въззивният съд приел, че такива средства са само тези, придобити по наследство или дарение, но не и полагането на безвъзмезден личен труд при строежа на имотите чрез ЖСК, по който въпрос липсва съдебна практика.
В писмен отговор Ц. Х. оспорва жалбата като неоснователна.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е допусната съдебната делба между страните, бивши съпрузи, при равни права в съсобствеността, въззивният съд приел, че претенциите на всеки от тях за влагане на лични средства в придобитите по време на брака им имоти са недоказани в производството. Изводът е обоснован с преценка на събраните доказателства – от свидетелските показания на Н. Н., баща на ответницата и К. К., както и представените писмени доказателства за внесена от тази съделителка сума от 17 311.05 лв., не се установява първият да е дарил твърдяната сума на своята дъщеря, както и същата да е вложена в придобиването на имотите, които факти подлежат на пълно доказване с оглед твърденията за наличие на частична трансформация. От свидетелските показания, ангажирани от ищеца, също не се установява твърдението му за вложени от него в придобиването на имотите лични средства, получени по дарение от баща му и сестра му /последната не установява в показанията си да е дарила на брат си твърдяната сума от 3 000 лв./, а от представените вносни бележки се установява единствено вносителят, но не и чии са били средствата. Предмет на доказване с оглед претенциите за частична трансформация е влагане на лично имущество /по смисъла на чл. 20, ал. 1 СК /отм.// в придобиването, а не приноса на съпрузите, който не е предмет на иска по чл. 21, ал. 2 СК /отм./, поради което и съдът не е обсъждал доводите и доказателствата във връзка с получаваното трудово възнаграждение, нито доводите във връзка със заеми на страните, с оглед чл. 25, ал. 2 с.з. Следователно изводът на съда за липса на преобразуване на лично имущество в придобитите по време на брака недвижими имоти от страна на всеки един от съпрузите е обусловен от липсата на установяване на такива факти по правилото на чл. 154, ал. 2 ГПК.
С оглед на горните съображения въпросите, формулирани и от двете страни, не са обусловили решаващата воля на съда, нито е налице произнасяне по тях. Поради това същите не представляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно разясненията в т. 1 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Според приетото в него касационно обжалване на въззивното решение се допуска при произнасяне в същото по правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото, по отношение на който е налице и някоя от допълнителните предвидени в чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК предпоставки. Необходимо е въпросът да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му, да е от значение за изхода на делото, за формиране на решаващата му воля. В случая съдът не е обосновал извода си за липса на частична трансформация с доказателствената сила на констативния нотариален акт, издаден на името на двамата съпрузи, нито е приел, че дадените средства на един от съпрузите от неговите родители представляват дарение за двамата съпрузи, за да се приемат така поставените въпроси за релевантни за спора. Останалите въпроси, поставени от Ц. Х., представляват обобщение на наведените в касационната й жалба и преповторени в изложението й оплаквания за неправилност на изводите на въззивния съд, поради което и не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство. Същите съображения са относими и към поставения от другия касатор въпрос, който представлява довод за неправилност на извода на въззивния съд поради нарушение на материалния закон – чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 20 СК от 1985 год. /отм./ поради отказа на съда да приеме като лично имущество положения от него труд при строежа на имотите. Доводът не само, че не е обусловил извода на съда относно допускане на делбата при равни права между страните, а и е неотносим към възражението на този касатор за преобразуване на негово лично имущество, каквото не е установил да е вложил в придобиването на имотите. Приносът на съпруга в придобиването в случая не е предмет на разглеждане, поради което и този въпрос не покрива изискванията за правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Непосочването на правни въпроси от значение за изхода по делото е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да се разглеждат сочените от касаторите допълнителни основания за това, съгласно мотивите в т. 1 на ТР № 1/2009 год. ОСГТК на ВКС.
При този изход на делото не се присъждат разноски.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 196 от 7.05.2015 год. по гр. д. № 1143/2015 год. на Старозагорския окръжен съд по подадените от Ц. Н. Х., чрез адв. П. К. и Р. А. Х., чрез адв. Ем. М.-М. касационни жалби против него в потвърдителната му част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: