О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 458
гр.София, 11.06.2018
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на шести юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 1270 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 207/ 20.11.2017 г. по гр.д. № 219/ 2017 г., с което Окръжен съд – Шумен:
· е обезсилил решение № 180/ 27.06.2017 г. на Районен съд – Нови Пазар в частта, с която е отхвърлен искът на А. А. С. да се признае за установено по отношение на [община], че страните са в наемно правоотношение, възникнало с договора за наем на земеделски земи от общинския поземлен имот от 23.05.2013 г., като производството по този иск е прекратено поради липса на правен интерес и
· е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът на А. А. С. за осъждане на [община] на основание чл. 230, ал. 1 ЗЗД да предаде ползването на земеделските имоти от общинския поземлен фонд, предмет на договора.
Решението се обжалва от А. А. С. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по четири процесуално-правни въпроса, които се свеждат до следния: Налице ли е правен интерес от положителен установителен иск за съществуването на правоотношение между страните по двустранен договор след изявление за разваляне на договора? Касаторът счита въпросът включен в предмета на делото и обуславящ въззивното решение, а допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК обосновава с довода, че то противоречи на т. 2 от ТР № 8/ 27.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, на решение № 35/ 01.09.2015 г. по т.д. № 407/ 2015 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 – 293 ГПК и на влезлите в сила въззивни решения, които прилага. Независимо от това, иска решението да бъде допуснато до касационно обжалване и поради очевидната му неправилност в обезсилващата негова част. Допълнителни доводи за основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК касаторът не излага. По същество се оплаква, че решението е неправилно: по установителния иск – поради съществено нарушение на предвиденото в чл. 124, ал. 1 ГПК, а по втория – поради противоречие с материалния закон (чл. 87 ЗЗД). Претендира разноски.
Ответната община, ответник и по касация, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноските и пред настоящата инстанция.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет. Въззивното решение е по гражданско дело с цена на исковете над 5 000 лв. Подадена е при надлежна процесуална легитимация. Касатор е ищецът, а с въззивното решение производството по установителния иск е прекратено след обезсилване на първоинстанционното решение, а то е потвърдено в частта, с която осъдителният иск е бил отхвърлен. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на касационната жалба, но макар повдигнатите въпроси да имат претендираното значение за решението в частта по чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК, е изключено всяко основание за допускане на касационния контрол. Съображенията са следните:
В исковата молба са изложени твърдения, че страните са обвързани от договор от 23.05.2013 г., по който Общината се е задължила да предостави ползването на земеделски имоти от общинския поземлен имот срещу задължението на А. А. С. за наем на декар, платим от 1-во до 10-то число на месец октомври през всяка стопанска година в 10-годишния срок на договора. Ищецът е твърдял, че наемното правоотношение продължава да съществува и след връчената заповед № РД-124/ 01.04.2016 г., с която кметът на общината е прекратил договора и е претендирал връщане на земите и е поискал от съда да установи съществуването на наемното правоотношение и да осъди ответникът-наемодател да предаде ползването на земеделските земи.
Ответникът е оспорил исковете с възражение, че заповедта е породила действието по чл. 87, вр. чл. 88, ал. 1 ЗЗД.
За да обезсили първоинстанционното решение, с което положителният установителен иск за съществуване на наемното правоотношение е бил отхвърлен и да прекрати производството по него, въззивният съд е приел, че искът е предявен при абсолютна процесуална пречка – липса на правен интерес. Съобразил е, че спорът се концентрира върху материално-правните предпоставки за възникване на упражненото от наемодателя право на разваляне на договора (чл. 15, ал. 3, вр. чл. 14, ал. 4 ЗОбС, вр. чл. 87, ал. 1 ЗЗД). Ако са верни твърденията в исковата молба, че наемателят е бил изправен (изпълнявал е точно своите задължения), но въпреки това наемодателят е упражнил правото да прекрати двустранния договор, ищецът-наемател разполага с осъдителен иск за обезщетение на вредите от неизпълнението (чл. 82 ЗЗД). Ако бъде предявен, по него съдът ще прецени изправността на страните по договора. Дори правото на разваляне на договора да е упражнено, въпреки че не са осъществени материално-правните предпоставки от чл. 15, ал. 3, вр. чл. 87 ЗЗД, заповедта отново е прекратила възникналото договорно отношение, а положителният установителен иск не може (отново) да го породи. С втората група съображения е обоснована и неоснователността на предявения осъдителен иск ответникът да предаде ползването на земеделските имоти от общинския поземлен фонд (на иска за реално изпълнение на задължението по чл. 230, ал. 1 ЗЗД), като въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което той е бил отхвърлен.
Настоящият състав намира, че мотивите, с които въззивният съд е обосновал абсолютната процесуална пречка по положителния установителен иск за съществуване на наемното правоотношение не противоречи, а съответства на отговора на правния въпрос, даден с решението, на което касаторът се позовава. То е в съответствие и с отговорите на същия въпрос, дадени в решение № 127/ 29.10.2010 г. по т.д. № 20/ 2010 г. ВКС, ТО, I-во отделение, постановено също по реда на чл. 290 – 293 ГПК и на определение № 535/ 18.07.2013 г. по ч.т.д. № 2472/ 2013 г. на ВКС, ТК, I-во отд., постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Настоящият състав споделя тази практика на ВКС и не съзира основание да я променя. Изложеното изключва всяко сочено от касатора основание за допускане на обжалваното решение до касационен контрол в частта, с която въззивния съд е упражнил компетентността по чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК.
Необходимо е да се добави, че е изключено противоречие между въззивното решение и т. 2 от ТР № 8/ 27.11.2013 г. по тълк.д. № 8/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС. В тълкувателният акт е обсъждан и обоснован правният интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права, въпреки че ищецът разполага с осъдителен иск в защита на своите права. Искът за установяване съществуването на наемно правоотношение обаче не е иск за собственост, доколкото е единствено облигационно действието на договора за отдаване в ползване на земеделски земи от общинския поземлен фонд.
Касационната жалба е подадена на 17.01.2018 г., а основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване настоящият състав е длъжен да прецени според новото съдържание на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК (аргумент от § 74 от ПЗР на ЗИДГПК ДВ бр. 86/ 2017 г.). Въззивните решения, на които касаторът се позовава, са негодни да удовлетворят новите изисквания на закона.
За частта, с която въззивният съд е упражнил правомощие по чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК (по осъдителния иск), касаторът не сочи никакви основания за допускане на касационния контрол. Валидността и допустимостта на решението в тази негова част изключва всяка възможност то да бъде допуснато до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора следва да се поставят разноските, които ответникът е извършил и пред настоящата инстанция.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 207/ 20.11.2017 г. по гр.д. № 219/ 2017 г. на Окръжен съд – Шумен.
ОСЪЖДА А. А. С. ЕГН [ЕГН] да заплати на [община] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 500 лв. – разноски пред касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.