О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 458
гр. София, 11.07.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ГАЛИНА ИВАНОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 2986 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца по иска „Семена-Добрич” АД, [населено място], срещу решение № 233 от 24.07.2018г. по в.т.д. № 665/2017г. на Апелативен съд – П., с което, след отмяна на решение № 93/23.03.2017г. по т.д. № 249/2015г. на Окръжен съд – Стара Загора и постановеното по реда на чл. 247 ГПК решение № 196/14.06.2017г. по т.д. № 249/2015г. на Окръжен съд- Стара Загора, е: 1/ отхвърлен предявения при условията на частичност от акционерното дружество против ЕТ „Д. – Т. В.“, иск с правно основание чл.631а, ал.1 ТЗ за сумата 499 900 лева, претендирана като част от вземане за обезщетение в общ размер от 2 932 210,86 лева за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, които са настъпили, поради подаване от едноличния търговец на молба по чл.625 ТЗ за образуване на производство по несъстоятелност срещу „Семена – Добрич” АД, отхвърлена с влязло в сила съдебно решение, като имуществените вреди представляват разликата между договорената продажна цена на недвижимото имущество – инфраструктура, машини и съоръжения, предмет на сключен на 16.01.2011г. предварителен договор между продавача „Семена – Добрич” АД и купувача „Фарм Сенс” ЕООД, и получената сума от реализираните при публичната продан недвижими имоти и движими вещи, собственост на длъжника „Семена – Добрич” АД; 2/ се отхвърля иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на законна лихва за забава върху частично претендираното вземане за главница, считано от 13.08.2015г. до окончателното му плащане; 3/ се оставя без уважение молбата по чл. 247 ГПК на дружеството за поправка на очевидни фактически грешки в решение № 93/23.03.2017г. по т.д. № 249/2015г. на Окръжен съд – Стара Загора.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо – постановено е при нарушение на принципите за равнопоставеност, състезателност и диспозитивност, като се основа на факти, които не са установени, нито твърдяни от страните в процеса. При условията на евентуалност намира въззивното решение за неправилно. Поддържа, че заради подадената от ЕТ „Д. – Т. В.” молба за откриване на производство по несъстоятелност на „Семена – Добрич” АД, „Фарм Сенс” ЕООД се отказва от подписването на окончателен договор и от заплащането на уговорената цена, в резултат на което дружеството пропуска възможността да получи уговорената в предварителния договор продажна цена. Предварителният договор е бил подписан на 16.05.2011г. между „Семена –Добрич” АД ( продавач ) и „Фалм Сенс” ООД ( купувач ) за прехвърлянето на описаните в него недвижим имот, инфраструктура, машини и съоръжения срещу сумата от 6 500 000 лева (цена на машините от 2 200 000 лева и цена на имотите от 4 300 000 лева). Същевременно, образуваното т.д. № 198/2011г. на Окръжен съд – Добрич приключва с решение, с което молбата на едноличния търговец за откриване на производство по несъстоятелност на „Семена -Добрич” АД е отхвърлена. В резултат на неоснователното образувано производство по несъстоятелност, дружеството претърпява имуществени вреди в размер на 2 932 210,86 лева (6 500 000 лева – 3 567 789,14 лева). Настъпването им се обосновава с твърдението, че след като научават, че е подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност на „Семена – Добрич” АД, всички негови кредитори започват да събират вземанията си по индивидуални изпълнителни дела. Това довежда до изнасяне на публична продан на недвижими имоти и други вещи, собственост на дружеството. Съгласно постановленията от 5.08.2011г. за възлагане по изп.д.№ 20117390400250 на ЧСИ С. С., постъпилите по изпълнителното дело суми са в общ размер на 1 249 273,60 лева, от които 1 121 559,90 лева са от продажбата на недвижими имоти и 127 713,60 лева са от продажбата на машини и съоръжения. С постановленията за възлагане от 13.09.2011г. по изп. дело имотите, посочени в постановленията, са продадени заедно с намиращите се в тях машини и съоръжения, при цена в общ размер на 836 515,54 лева, от които 703 949,14 лева са от недвижими имоти и 159 566,40 лева са от продажбата на машините и съоръженията. На 11.06.2012г. „Семена – Добрич” АД продава по-голямата част от остатъка от недвижими имоти, машини и съоръжения на купувача „Агроконтакт – Г.” ЕООД за сумата от 975 000 лева. На 13.07.2012г. „Семена – Добрич” АД продава друга част от имотите на „Болгар Фрут” ЕООД за сумата от 480 000 лева. Разликата между договорената цена по предварителния договор, от една страна, и цената по продажба на имотите на публичната продан и по продажбите на „Агроконтакт -Г.” ЕООД и „Болгар Фрут” ЕООД, от друга страна, се явява, според ищеца – касатор, размерът на пропуснатите му ползи. Претендира направените разноски за всички инстанции.
Ответникът по жалбата и по делото, ЕТ „Д. –Т. В.“, в писмен отговор изразява становище, че липсват предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационния контрол, съответно сочи доводи за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл.631а,ал.1 ТЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД. Главният иск е предявен като частичен за сума в размер на 499 900 лева, представляваща част от вземане в общ размер на 2 932 210.96 лева – обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди във вид на пропуснати ползи, които ищецът би могъл да реализира, ако сключеният с трето лице предварителен договор от 16.05.2011г. не е бил развален едностранно от купувача по договора.
След анализ на доказателствата по делото и доводите на страните, съдът е приел за неоснователно възражението, че обжалваното решение е недопустимо, като постановено по непредявен иск, тъй като имало разминаване между индивидуализация на недвижимите имоти, предмет на предварителния договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 16.05.2011г., и имотите, отразени в диспозитива на обжалваното решение. Апелативният състав е посочил, че въпросът за индивидуализацията на недвижимите имоти, описани в предварителния договор, е въпрос по същество и не касае допустимостта на обжалваното решение. Приел е, че съдът се е произнесъл по предявен и редовен иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди с правно основание чл.631а, ал.1 ТЗ.
За да постанови решението си, съдът е разгледал наличието на материалноправните предпоставки за реализиране на имуществената отговорност по чл.631а,ал.1от ТЗ: подаване на молба по чл.625 ТЗ от ответника по настоящия иск за откриване на производство по несъстоятелност спрямо ищеца по иска; отхвърляне на молбата по чл. 625 ТЗ с влязло в сила съдебно решение; кредиторът да е извършил неправомерно деяние, като при това е да е действал умишлено или с груба небрежност; да са настъпили вреди – имуществени или неимуществени вреди в патримониума на длъжника, по отношение на който е отхвърлена молбата за откриване на производство по несъстоятелност и претърпените вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането т.е от неправомерното действие на кредитора, изразяващо се в неоправдано подаване на молба за откриване на производството по несъстоятелност. Решаващият състав е посочил, че предвидените в закона предпоставки трябва да са налице кумулативно, като в тежест на ищеца по иска по чл. 631а ТЗ е да ги установи.
Въззивната инстанция е взела предвид, че към момента на подаване от едноличния търговец спрямо дружеството на молбата по чл.625 ТЗ срещу „Семена – Добрич” АД са били образувани различни изпълнителни дела от други кредитори. В исковата молба по чл. 631а ТЗ ищецът сам посочва четири конкретни изпълнителни дела, две от които са образувани през 2011г. и при тях се е стигнало до продажба на имущество, собственост на „Семена –Добрич” АД, в полза на купувача „Фарм Сенс” ЕООД. При първото от посочените изпълнителни дела се е стигнало до принудителна продажба на имущество при продажна цена в размер на 1 249.273.60 лева, при второто изпълнително дело е реализирало имущество чрез механизмите на публичната продажба при продажна цена в размер на 863 515.54 лева. Другите две изпълнителни дела, ,длъжник по които е ищецът „Семена –Добрич” АД, са били образувани през следващата 2012г., като и в този случай се е стигнало до принудителна продажба на част от активите на длъжника. На 11.06.2012г. се стига до продажба на част от имуществото на длъжника, предмет на предварителен договор от 16.05.2011г., с купувач „Агроконтакт-Г.” ЕООД, при продажната цена на имотите, машините и съоръженията в размер на 975 000 лева. На 13.07.2012 г. длъжникът „Семена –Добрич” АД е продал друга част от имуществото си, като продажната цена на имотите, машините и съоръженията, която е в размер на 480 000 лева.
Съдът е приел, че длъжникът е бил съгласен с определената от ЧСИ средно пазарна оценка на собствените му недвижими имоти, тъй като не е обжалвал нито едно от възлагателните постановления. Същевременно обаче, съдът е отчел заявеното в протокола от съдебното заседание на 18.11.2011г. от законния представител на „Семена –Добрич” АД, че дружеството в качеството си на длъжник е предпочело да реализира продажната цена на притежаваните от него недвижими имоти чрез публичната им продажба чрез ЧСИ, тъй като „това е най – бързият и най – лесен начин в условията на тази дълбока икономическа криза да се продават дълготрайни материални активи“.
От представените удостоверения, издадени от посочени ЧСИ съдът е установил, че срещу длъжника „Семена – Добрич” АД са образувани общо 24 изпълнителни дела, от които 21 броя образувани изпълнителни дела пред посочените ЧСИ и отделно 3 броя изпълнителни дела пред ДСИ при РС – [населено място].
Въз основа на изложеното съдът е приел, че подаването на молбата по чл.625 ТЗ от кредитора не е недобросъвестно предприето действие, тъй като от изпълнителните дела е видно, че длъжникът има ликвидни проблеми. Посочено е, че от делото по несъстоятелност също се изяснява, че длъжникът „Семена –Добрич” АД е имал дълготрайни материални активи /ДМА/, но не и бързоликвидни активи, чрез продажбата на които да погасява задълженията си към многобройните кредитори. По тази причина длъжникът, по признание на изпълнителния му директор, е намерил разрешение на проблема с ликвидността чрез добре позната „схема“ – реализация на ДМА чрез публична продан и възлагателни постановления, които легитимират като купувач „Фарм Сенс” ЕООД, свързано с длъжника лице. Посочил е, че по делото са представени общо 18 броя постановления за възлагане на недвижим имот, собственост на длъжника „Семена – Добрич” АД, като всичките са влезли в сила, без да бъдат обжалвани от длъжника. По делото е установено и не се спори, че купувачът „Фарм Сенс” ЕООД е свързано лице с фирмата на длъжника, поради което пазарната цена на която се реализират активите е договорена предварително. С оглед на изложеното съдът е достигнал до извода, че длъжникът е разпродавал собствените си значителни активи на „свързани лица“ и съответно за кредитора – ответник по делото остава възможността да се защити като подаде молба по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност.
Въз основа на изложеното въззивната инстанция е приела, че не е налице противоправно действие на кредитора, а подаването на молбата по чл.625 ТЗ е правомерно правно действие в защита на собствения му интерес да реализира неудовлетворено си вземане. Кредиторът не е действал умишлено, т.е. с цел да навреди на своя длъжник като подаде молбата по чл.625 ТЗ или с груба непрежност, тъй като към момента на подаването на молбата срещу длъжника са били образувани многобройни изпълнителни дела, взискатели по които са били различни търговци. Длъжникът е започнал да разпродава активите си на избрани от него взискатели, които са били „свързани лица“ по смисъла на ТЗ. При това положение кредиторът е нямал друга възможност, освен да предприеме действие за реализира на своето вземане, която му е предоставена от закона – подаване на молба по чл.625 ТЗ за откриване на производството по несъстоятелност на длъжника му.
Съдът е заключил, че по настоящото дело ищецът не е установил по безсъмнен начин, че кредиторът е предприел едно неправомерно увреждащо го действие. Не е установил това действие да е извършено с умисъл за увреждане на длъжника и евентуално – да е извършено при груба небрежност. С оглед на това, апелативният състав е приел, че не са налице най – малко тези две от предвидените в чл. 631а, ал.1 ТЗ предпоставки, поради което няма правно основание да бъде ангажирана имуществената отговорност на кредитора по чл. 631а ТЗ за това, че последният е подал молба по чл.625, ал.1 ТЗ срещу длъжника си, която е отхвърлена с влязъл в сила акт.
Въззивната инстанция е приела за неоснователна и въззивната жалба на ЕТ „Д. –Т. В.“ против първостепенното решение, с което е допусната поправка на очевидни фактически грешки в диспотизива на решение № 93 от 23.03.2017г. на Окръжен съд – Стара Загора. Счел е, че в случая не е налице несъответствие между формираната воля на съда, обективирана в мотивите на съдебното решение, и диспозитива на съдебния акт, тъй като, така като са индивидуализирани недвижимите имоти в мотивите на съдебното решение, по същия начин те са отразени и в диспозитива му.
В приложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се твърди, че са от значение за изхода на спора, като включени в предмета на спора и обусловили правните изводи на съда: „І.1/ Нарушава ли съдът принципите на равнопоставеност, състезателност и диспозитивност, ако основе решението си на факти и обстоятелства, които не са твърдени от страна в процеса?; I.2/ Представлява ли произнасянето на въззивния съд по основания, непосочени от страните, нарушение на диспозитивното начало в процеса?; I.3/ Задължен ли е съдът, включително и въззивният, да посочи на страните, че по делото са налице ноторно известни и служебно известни факти, и да им даде възможност да изложат своите доводи във връзка с тях?; I.4/ Какъв е порокът на съдебно решение, постановено при нарушение на принципа на диспозитивното начало ( чл.6, ал.2 ГПК и чл.155 ГПК)?; I.5/ През м.август и септември 2011г. имал ли е длъжникът по изпълнително дело предвидена в закона възможност да обжалва постановленията за възлагане, защото не е съгласен с цената на продаденото имущество?; I.6/ През м.август и септември 2011г. оценката на имуществото, върху което е насочено изпълнението, подлежала ли е на самостоятелно обжалване?; I.7/ Задължен ли е съдът, включително и въззивният, да постановява решението си въз основа на доказателствата по делото и на закона?; I.8/ Задължен ли е съдът, включително и въззивният, да мотивира своите решения?; I.9/ Необсъждането на доказателствата по делото и на твърденията на страните от съда, представлява ли нарушение на задължението му за мотивиране на съдебни актове?; I.10/ Длъжен ли е съдът да осигури на страните възможност и да им съдейства за установяване на фактите, които са от значение за решаването на делото?; I.11/ Налице ли е очевидна фактическа грешка, когато съдът е изразил ясна воля в мотивите, но в диспозитива тя е погрешно отразена?; I.12/ Представлява ли основание за поправка на очевидна фактическа грешка несъответствието между формираната воля на съда и нейното погрешно отразяване в диспозитива на решението?; ІІ.1/ Ищецът или ответникът по иска с правно основание чл.631а ТЗ следва да доказва наличието на вина?; II.2/ Прилага ли се презумпцията за вина от чл.45, ал.2 ЗЗД и по отношение на специалната деликтна отговорност по чл.631а ТЗ?; II.3/ Молбата за откриване на производство по несъстоятелност подадена ли е неправомерно и при злоупотреба с право по см. на чл.631а ТЗ, ако кредиторът е знаел, че няма вземане и/или че не са налице основания за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника?; II.4/ Налице ли е умисъл или груба небрежност по смисъла на чл.631а ТЗ, ако кредиторът при подаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност е знаел, че не е кредитор и/или ответникът разполага с достатъчно имущество, за да може да удовлетвори кредиторите си?; II.5/ Могат ли страните свободно да определят съдържанието на договорите?; II.6/ Разпоредбата на чл.93 ЗЗД диспозитивна ли е?; II.7/ Могат ли страните свободно да се договарят за заплащането на задатък и да придават обезпечителна и обезщетителна функция на едно авансово плащане?”. Касаторът се позовава на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, предложение второ и трето ГПК, като цитира следната съдебна практика: решение № 157 от 01.06.2016г. по гр.д. № 5588/2015г. на ІV г.о. на ВКС; решение № 107 от 31.05.2013г. по т.д. № 443/2012г. на ІІ т.о. на ВКС; решение № 128 от 12.01.2017г. по гр.д. № 1233/2016г. на ІV г.о. на ВКС; решение № 274 от 13.12.2011г. по гр.д. № 1514/2010г. на ІІІ г.о. на ВКС; решение № 176 от 08.06.2011г. по гр.д. № 1281/2010г. на ІІІ г.о. на ВКС; решение № 323 от 18.05.2010г. по гр.д. № 1338/2009г. на ІV г.о. на ВКС; решение № 23 от 02.02.2016г. по гр.д. № 4553/2015г. на ІV г.о. на ВКС; решение № 202 от 27.02.2015г. по т.д. № 4123/2013г. на ІІ т.о. на ВКС; решение № 95 от 16.06.2016 г. по гр. д. № 5371/2015 г., ГК. IV ГО на ВКС; решение №361 от 20.05.2015т. по гр. д. № 1692/2014 г., IV ГО на ВКС; решение № 93 от 07.10.2016 г. по т. д. № 1882/2015 г., ТК, I ТО на ВКС; решение № 289 от 01.10.2013 г. по гр. д. № 1331/2012 г., ГК, IV ГО на ВКС; решение № 202 от 21.12.2013 г. по т. д. № 866/2012 г., ТК, № ТО на ВКС; решение № 157 от 08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г., ТК, II ТО на ВКС; решение № 198 от 02.06.2010 г. по гр. д. № 3583/2008 г., ГК, IV ГО на ВКС; решение № 130 от 23.06.2016 г. по т. д. № 748/2015 г., ТК, I ТО на ВКС; решение № 134 от 30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г., ТК, II ТО на ВКС; решение № 17 от 23.07.2014 г. по т. д. № 811/2012 г., ТК, II ТО на ВКС; решение № 57 от 08.06.-2015 г. по гр. д № 6396/2014 г„ ГК, I ГО на ВКС; решение № 27 от 09.06.2014 г. по т. д. № 813/2012 г., ТК, I ТО на ВКС; решение № 78 от 19.08.2015 г. по т. д. № 2271/2014 г., ТК, I ТО на ВКС; решение № 75 от 20.06.2016 г. по т. д. № 1608/2015 г., ТК, II ТО на ВКС; решение № 411 от 27.10.2011 г. по гр. д. № 1857/2010 г., ГК, IV ГО на ВКС; решение № 71 от 29.06.2017 г. по т. д. № 461/2016 г., ТК, I ТО на ВКС; решение № 46 от 25.05.2017г. по т.д. № 572/2016г. на І т.о. на ВКС; решение № 125 от 07.04.2014г. по гр.д. № 5054/2013г. на ІV г.о. на ВКС; решение № 37 от 29.03.2012г. по гр.д. № 241/2011г. на І г.о. на ВКС; решение № 315 от 20.12.2013г. по гр.д. № 1460/2012г. на ІІІ г.о. на ВКС; решение № 321 от 26.09.2012г. по гр.д. № 54/2012г. на І г.о. на ВКС; решение № 164 от 24.04.2015г. по гр.д. № 5934/2014г. на ІV г.о. на ВКС; решение № 168 от 02.08.2013г. по гр.д. № 580/2012г. на ІV г.о. на ВКС; решение № 121 от 19.04.2011г. по гр.д. № 58/2010г. на ІІ г.о. на ВКС; решение № 758 от 11.02.2011г. по гр.д. № 1243/2009г. на ІV г.о. на ВКС; решение № 64 от 10.09.2012г. по т.д. № 193/2011г. на ІІ т.о. на ВКС; решение № 126 от 24.04.2012г. по гр.д. № 563/2011г. на ІІІ г.о. на ВКС; определение № 213 от 15.05.2018г. по ч.гр.д. № 596/2018г. на ІV г.о. на ВКС.
Настоящият състав намира, че не са налице сочените основания за допускане на решението до касационно обжалване, предвид следното:
Въпроси № I.1 – № I.4 вкл. не могат да предпоставят касационния контрол, доколкото не са обусловили изхода на делото. Вззивният съд е извършил преценка на основателността на претенцията по чл. 631а ТЗ на базата на твърдяните факти в исковата молба, които според ищецът осъществяват състава на чл. 631а ТЗ, поради което невярно е твърдението, че съдът се е произнесъл на основание, различно от това, с което е сезиран, в разрез с диспозитивното начало в процеса. С оглед на това неоснователно е и твърдението на касатора за наличие на евентуална недопустимост на обжалваното въззивно решение. Направените от съда изводи по делото, за ноторно известни схеми при публични продани и за завишаване на направени оценки във връзка със сключване на предварителния договор, не представлява произнасяне извън предмета на делото. Въпреки, че съдът е посочил, че схемите по публичните продани са ноторни, той се е позовал на конкретно установена от доказателствата по делото схема във връзка с публични продажби на значимо имущество на длъжника, купувач по които е свързано с длъжника лице, както и на признание на управителя на длъжника, за предпочитано от дружеството осребряване на ДМА посредством продажби по ГПК. Независимо, че решаващият състав е определил частната оценка на имуществото по предварителния договор за завишена, този извод не е от значение за спора, тъй като искът е отхвърлен, не поради липсата на вреда, а поради неосъществяване на други елементи от сложния фактически състав на чл.631а ТЗ – противоправност на деянието на ответника, при което той да е действал умишлено или при груба небрежност.
Въпроси № I.5 и I.6 също не покриват общото основание по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като сами по себе си не предпоставят изхода на делото. Безспорно, въззивният съд е приел, че дружеството – длъжник по изпълнението по ГПК е било съгласно с оценката на продаваното имущество, след като не е обжалвало постановленията за възлагане, но съдът в случая се е ръководил и от другите установени по делото обстоятелства, а именно, че купувач по 18 броя постановления за възлагане е било свързано с длъжника лице, на което е възложено имуществото на длъжника, за който принудителното изпълнение е била предпочита форма на осребряване на ДМА, съобразно изявлението на управителя му, въз основа на които факти е заключено, че има съгласие между длъжника и купувача по изпълнението относно цената, на която третото свързаното с длъжника лице изкупува имуществото му, независимо, че се касае до принудителни продажби по ГПК.
Основната предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК не е осъществена и спрямо процесуалноправните въпроси № I.7 – № I.9 вкл., тъй като съдът е обсъдил твърденията и възраженията на страните и е постановил решението при съвкупна преценка на доказателствата. Следва да се има предвид, че въззивната инстанция е отхвърлила претенцията, поради липсата на два от кумулативно изискуемите елементи на фактическия състав на чл. 631а ТЗ, с оглед на което не е необходимо обсъждането на останалите елементи и свързаните с тях обстоятелства, тъй като това не би се отразило на изхода на спора.
Въпрос № I.10 е зададен общо, без да е съобразен с конкретиката на делото, поради което не покрива общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК.
Въпроси № I.11 и I.12, свързани с приложението на чл. 247 ГПК, така както са поставени, не са обусловили изводите на въззивната инстанция, тъй като противно на съдържащото се във въпросите твърдение, апелативният съд е приел, че липсва несъответствие между изразената в мотивите на първоинсттанционното решение воля и отразеното в диспозитива му. С оглед на това и спрямо тези въпроси не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол.
Въпроси № ІІ.1 и ІІ.2, свързани с тежестта на доказване на вината, също не обуславят допускането на решението до касация. Фактическият състав на чл. 45 ЗЗД е общ спрямо специалния деликтен състав на чл. 631а ТЗ, като един от специфичните елементи на специалния деликт е и наличието особена форма на вината – умисъл или груба небрежност. С оглед на това, доколкото предмет на делото не е иск по чл. 45 ЗЗД, а специалният иск по чл. 631а ТЗ, като специалната норма изключва приложението на общата, предвидените в закона презумпции във връзка с доказването на елементи от общия състав, който не е предмет на спора, са неотносими за спора. Следва да се има предвид, че нормата на чл.631а ТЗ е ясна и доколкото същата не съдържа правило относно тежестта на доказване на изискуемата специална форма на вината, приложение намира чл.154, ал.1 ГПК, каквото е и разрешението, дадено от въззивния съд в обжалвания акт. Ето защо, в случая не намира проявление селективният критерий по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Спрямо въпроси № ІІ.3 и ІІ.4 от приложението също не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като противно на приетото в обжалваното решение, тези въпроси се основават на твърдение, че молителят по чл.625 ТЗ е „знаел, че не е кредитор и че ответникът по молбата е разполагал с достатъчно имущество, за да удовлетвори кредиторите си”. Въззивната инстанция е приела в атакувания акт точно обратното, а именно, че ЕТ – молител по чл. 625 ТЗ, е кредитор на дружеството – настоящ касатор, като подробно са изложени и съображения, че относими за състоянието на неплатежоспособност, а от там и за основателност на молбата по чл. 625 ТЗ, не е всяко имущество на длъжника, а само краткотрайните му активи, като при осъществените принудителни продажби по ГПК, с които са покрити изискуеми дългове на длъжника, са продадени ДМА, които не се обхващат от преценката за неплатежоспособност по делото по несъстоятелност.
Последните три въпроса № ІІ.5 – ІІ.7 вкл. също не са обуславящи за изхода на спора, независимо, че са били обсъдени от въззивната инстанция, което дори изрично е посочено от нея в решението й. Отхвърлянето на иска не е предпоставено от приложението на чл.9 и чл.93 ЗЗД, а от извода на съда, че не са доказани два от елементите на фактическия състав на чл. 631а ТЗ, а именно – противоправност на деянието и изискуемата особена форма на вината – умисъл или груба небрежност.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното решение не е постановено, нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Независимо от изхода на делото, на ответника по касацията не могат да се присъдят разноски за настоящото производство, тъй като не се доказва такива да са направени.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 233 от 24.07.2018г. по в.т.д. № 665/2017г. на Апелативен съд – П..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.