1
5
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 458
София, 14.10.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 1918 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Община – Сопот, чрез адв. С. Г., против решение № 66 от 10. 01. 2019 г. по гр. д. № 1689/2018 г. на Пловдивския окръжен съд, 14 гр. с-в, с което е потвърдено решение № 149 от 27. 04. 2018 г. по гр. д. № 1413/2017 г. на Карловския районен съд, с което Община – Сопот е осъдена, на осн. чл. 108 ЗС, да предаде на ПК „Наркооп“, гр. Сопот, владението върху цех за производство на банички и газирани напитки, включващ едноетажна сграда с идентификатор …., застроена площ 209 кв.м., с предназначение сграда за обществено хранене и едноетажна сграда с идентификатор …., застроена площ 328 кв.м., с предназначение сграда за търговия, ведно с прилежащия терен към гореописаните сгради с площ от 802 кв.м. (застроена и незастроена), съставляващ реална част от поземлен имот с идентификатор …. по кадастралната карта на [населено място], целият с площ от 4923 кв.м., която реална част е изобразена между точките АБВГДЕА на скица-приложение № 1 към заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице М. К. вх. № 6422/9. 06. 2017 г. Излагат се съображения за недопустимост и неправилност на решението. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се иска допускането му до касационно обжалване за проверка на допустимостта му, както и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответната страна по касационната жалба ПК „Наркооп“, гр. Сопот изразява становище за правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че с решение № 2192 от 22. 11. 2006 г. по гр. д. № 3160/2005 г. на Пловдивския окръжен съд, 9 гр. с-в, влязло в сила на 05. 01. 2007 г., постановено по предявен от ПК „Наркооп“, гр. Сопот против Община – Карлово иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, е прието за установено, че ПК „Наркооп“, гр. Сопот, е собственик, на основание чл. 2, ал. 3 ЗОС/отм./, на процесните сгради, представляващи цех за банички и газирани напитки, ведно с прилежащ терен, общо застроена и незастроена площ около 1000 кв.м. Исковата молба, по която е постановено влязлото в сила решение е подадена на 10. 01. 1995 г. и по нея е било образувано гр. д. № 47/1995 г. на КРС. Община – Сопот е отделена от Община- Карлово като самостоятелна административно-териториална единица в хода на исковото производство, през 2003 г., когато с указ № 318/2. 05. 2003 г. се утвърждават границите на Община – Сопот, включващи населените места гр. Сопот и с. Анево, които до този момент са били в границите на Община-Карлово. Прието е, че предвид настъпилото правоприемство и на осн. чл. 226, ал. 3 ГПК, Община – Сопот е обвързана от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. Прието е, въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице М. К. вх. № 6422 от 09. 06. 2017 г. и скица-приложение № 1 към него, че прилежащият терен около двете сгради е отграничен със синя линия между точките АБВГДЕА, като цялата площ на реалната част от имота (застроена и незастроена) възлиза на 802 кв.м.: 209 кв.м. застроена площ от терена с едноетажната сграда с идентификатор …., 328 кв.м. застроена площ с едноетажната сграда с идентификатор …. и 265 кв.м. незастроена площ около сградите. Експертизата установява и идентичност между сградите и терена, предмет на влязлото в сила решение по установителния иск за собственост и тези, предмет на осъдителния иск по чл. 108 ЗС. За неоснователно е прието възражението за придобивна давност, текла в полза на общината от 5. 01. 2007 г. (влизане в сила на решението по уважения по отношение на общината установителен иск за собственост върху процесните сгради и прилежащ терен) до 22. 12. 2016 г. (предявяване на настоящия иск по чл. 108 ЗС), тъй като към предявяване на иска не е бил изтекъл предвиденият в чл. 79, ал. 1 ЗС десетгодишен придобивен давностен срок, с предявяването на иска по чл. 108 ЗС същият е спрял да тече, а и не е доказано владение върху имота през целия посочен период. Прието е, че Община – Сопот държи процесния имот, като от 2011 г. го отдава под наем, както и че упражняваната фактическа власт е без основание, поради което следва да бъде осъдена да предаде на ищцовата кооперация владението върху сградите и прилежащия терен.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане до касационно обжалване на въззивното решение за проверка на допустимостта му. Поддържа се, че е недопустимо неяснота в диспозитива на влязлото в сила съдебно решение по установителния иск за собственост относно площта на прилежащия към сградите застроен и незастроен терен („около 1000 кв.м.“) да се отстранява в друго исково производство, образувано по ревандикационен иск за предаване владението върху същата прилежаща площ. Не съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо на посоченото основание. Същото е постановено по допустимо въззивно производство (образувано по въззивна жалба подадена в срок, от легитимирано лице, съответстваща на установените в процесуалния закон изисквания за редовност) и в рамките на сезирането. И двете инстанции са се произнесли по предявения иск. Исковото производство е било образувано при наличие на положителните и липса на отрицателна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск и за надлежното му упражняване. Спазени са правилата за родова, местна и функционална компетентност. Дори да се приеме, че процесуалните действия на съда, касаещи определяне точния размер на прилежащия терен и отграничаването му от останалата част от общинския имот (допускане на съдебно-техническа експертиза, приемане на заключението и съобразяване със същото при формиране на фактическите изводи) са опорочени и незаконосъобразни, това би могло да окаже влияние на правилността на решението, но не и на допустимостта му.
Твърди се и наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по въпроса дали при определяне на прилежащия терен към производствена сграда, намираща се извън жилищен район, са приложими правилата на Глава IV „Устройство на жилищни територии“ от Наредба № 7/22. 12. 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Твърди се, че обсъждането на въпроса ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като липсва ясна и непротиворечива уредба на регулираните отношения, както и формирана по въпроса практика на ВКС.
Не е налице соченото основание за допускане до касационен контрол на въззивното решение. На първо място, събраните по делото доказателства не дават основание да се приеме, че процесните сгради се намират в производствена, а не в жилищна територия на населеното място. Същите са ситуирани в парцел …. „Пазар“ по регулационния план на [населено място]. При изслушване устните обяснения на вещото лице и приемане на заключението на съдебно-техническата експертиза никоя от страните не е оспорила извода на експерта, че процесните сгради представляват нежилищни обслужващи обекти в жилищни територии по смисъла на чл. 17, ал. 1, т. 2 и чл. 21, ал. 1 от наредбата (магазин и заведение за хранене), нито е поискано изясняване на това обстоятелство чрез поставяне на допълнителна задача на вещото лице. При тези данни въпросът се явява поставен хипотетично и без връзка с установените по делото факти. На следващо място, при определяне на прилежащия терен е спазено изискването на чл. 21 от наредбата и приложение № 1 към цитираната норма, според което минималната предвидена площ за функциониране на процесните сгради (предвид тяхната височина, дължина, предназначение – за търговия и обществено хранене) представлява ивица от терена около всички външни ограждащи стени, чиято външна линия отстои на разстояние най – малко 3 метра от външните ограждащи стени. Тоест, прилежащият терен е определен в рамките на минималната нормативно предвидена площ, което съответства напълно на интересите на общината.
По изложените съображения настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото претенцията на кооперацията за присъждане на разноски за настоящото производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК е основателна. Процесуалното представителство на ищеца в производството по чл. 288 ГПК се изразява в подаване на отговор на касационната жалба, поради което в полза на кооперацията следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ (обн. ДВ, бр. 5/2006 г.).
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 66 от 10. 01. 2019 г. по гр. д. № 1689/2018 г. на Пловдивския окръжен съд, 14 гр. с-в, с което е потвърдено решение № 149 от 27. 04. 2018 г. по гр. д. № 1413/2017 г. на Карловския районен съд, с което Община – Сопот е осъдена, на осн. чл. 108 ЗС, да предаде на ПК „Наркооп“, гр. Сопот, владението върху цех за производство на банички и газирани напитки, включващ едноетажна сграда с идентификатор …., застроена площ 209 кв.м., с предназначение сграда за обществено хранене и едноетажна сграда с идентификатор …., застроена площ 328 кв.м., с предназначение сграда за търговия, ведно с прилежащия терен към гореописаните сгради с площ от 802 кв.м. (застроена и незастроена), съставляващ реална част от поземлен имот с идентификатор …. по кадастралната карта на [населено място], целият с площ от 4923 кв.м., която реална част е изобразена между точките АБВГДЕА на скица-приложение № 1 към заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице М. К. вх. № 6422/9. 06. 2017 г.
ОСЪЖДА Община Сопот, на осн. чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК, да заплати на ПК „Наркооп“, гр. Сопот, сумата 300 лв. юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: