5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 2426/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 458
гр.София, 14.07. 2014 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 2426/2013 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Р. Д. от [населено място], подадена чрез процесуалния й представител адвокат Л.С. от АК-П. срещу решението на Софийски апелативен съд № 155/03.01.2012 год., постановено по т.дело № 2144/2011 год. С това решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Софийски градски съд, VІ ТО, 7 състав от 23.03.2011 год. по гр.дело № 2610/2010 год., с което е уважен предявеният от ЕНХОШ ПЛАСТИК ОЙУНДЖАК С. ВЕ ТИДЖАРЕТ Л. Ш. със седалище [населено място], Турция срещу Н. Р. Д. от [населено място] иск по чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО и е признато за установено, че ответницата-касатор е действувала недобросъвестно при заявяване за регистрация пред Патентното ведомство на РБ на притежаваната от ответника търговска марка с рег.№ 74801/14.07.2010 год. със срок за закрила до 07.07.2019 год. за стоките от клас 28 на МКСУ със словна част на марката ENHOS T..
В касационната жалба се правят подробни оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че апелативният съд не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото и тълкувал прекалено широко понятието „недобросъвестност”, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Навеждат се доводи, че не е имало никаква пречка турското дружество да регистрира защита на своята марка по Мадридската спогодба, като включи международна защита и за територията на България.
В допълнително изложение към касационната жалба, повтаряйки оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност, касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието „недобросъвестност”, вложено в разпоредбата на чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО. Излага становище, че се налага тълкуване смисъла на това понятие в контекста на международните актове и вътрешното ни законодателство, което е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и за установяване на единна съдебна практика по този въпрос.
Ответникът по касация не ангажира становище по подадената жалба в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск по чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО. Анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал съдът е направил извода, че ответницата-касатор е действувала недобросъвестно при подаване на заявката за регистрация на търговската марка ENHOS T. за стоките от клас 28 на МКСУ пред Патентното ведомство на РБ. Прието е за безспорно установено, че заявителката е знаела, че заявената от нея на 07.07.2009 год. комбинирана марка е използувана вече в търговската дейност на турското дружество, което я е регистрирало в Турция на 17.02.2009 год. и се използува за същия клас стоки по МКСУ по Националната класификация. Марката е била позната на заявителката, която в качеството си на управител на [фирма], [населено място] е закупувала стоки от турското дружество, означени с неговата регистрирана марка, които е разпространявала в България. Прието е също, че е налице висока степен на сходство, граничещо с идентичност, между процесната марка и регистрираната в Турция марка на ищеца /фонетично, композиционно, графично, цветово, словните елементи са част от наименованието на ищеца/, което би могло да доведе до объркване на потребителя. В тази връзка е направен и решаващия извод, че ответницата, заявявайки процесната марка, е действувала в противоречие с добрите нрави и добросъвестната търговска практика.
Съгласно указанията дадени в т.1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуален въпрос, който е от решаващо значение за крайния изход на делото и по отношение на който е налице някое от основанията предвидени в чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК. Правният въпрос трябва да е от значение за предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, но не и за правилността на обжалваното решение с оглед възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или преценката на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение предвидени в чл.281, т.3 ГПК. В тази връзка наведените в касационната жалба на ответника подробни оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице и твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.208, ал.1, т.3 ГПК по поставения материалноправен въпрос.
Действително, Законът за марките и географските означения не дефинира понятието „недобросъвестност” при подаване на заявка за регистрация на търговска марка като основание за заличаване на вече регистрирана марка по смисъла на чл.26, ал.1, т.4 ЗМГО. Липсата на легална дефиниция, обаче не означава, че разпоредбата е неясна и че прилагането й поражда затруднения, което да обоснове нуждата от тълкуването й. В много случаи правните норми съдържат абстрактни категории и принципи /т.напр. справедливостта, добросъвестността, забраната за увреждане и неоснователно обогатяване, равенството на страните, свободата на договаряне и т.н./, които най-общо моделират правоприложението на отделните институти на правото и могат да се прилагат пряко от съда, който разрешава спорния въпрос на база конкретните факти и събраните доказателства по делото. Такава абстрактна категория е и добросъвестността, съответно недобросъвестността, която се използува в различните клонове на правото /вещно, облигационно, търговско и др./ и обикновено се свежда до знанието и съобразяването с точно определени правила, факти и обстоятелства от значение за придобиването или притежаването на определени субективни права, които са различни за всеки отделен случай, и с оглед голямото разнообразие не могат да бъдат изчерпателно изброени. Следователно, изводът за наличие или липса на добросъвестност в поведението на даден правен субект е обусловен изцяло от конкретните обстоятелства и е невъзможно формулирането на обща дефиниция на понятието „недобросъвестност при регистрация на търговска марка”, което да е приложимо за всички случаи.
Неоснователно е и твърдението за липсата на съдебна практика по поставения въпрос. Нормативната уредба на регистрацията и защитата на търговските марки е създадена още през 1999 год. и по приложението на ЗМГО, включително и по въпроса за съдържанието на понятието „недобросъвестност”, е налице практика на ВКС-ТК, обективирана в р.№ 77/14.04.2005 год. по т.дело № 321/2004 год., р.№ 475/28.07.2006 год. по т.дело № 1070/2005 год., р.№ 140/29.05.2007 год. по т.дело № 920/2006 год., р.№ 560/21.06.2006 год. по т.дело № 219/2007 год. и др., както и р.№ 41/27.05.2010 год. по т.дело № 571/2009 год., постановено по реда на чл.290 ГПК, което съгласно т.2 от ТР № 1/2009 год.. на ОСГТК на ВКС е задължително за долустоящите съдебни инстанции.
Независимо от различните факти по отделните дела, ВКС е очертал принципните критерии относно съдържанието на понятието „недобросъвестност” по смисъла на ЗМГО-напр. известността на по-ранната търговска марка, идентичност или сходство в съдържанието на двете марки, респ. на стоките, за които са защитени, поведението на заявителя преди и след подаването на заявката за регистрация от гледна точка на знанието за съществуването на по-ранна идентична или сходна марка, ползуваща се с правна закрила, включително и намерението да се увреди друго лице при недобросъвестното заявяване за регистрация на търговска марка. Обжалваното решение е в съответствие с цитираната съдебна практика на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд , ГК, 5 състав № 155/03.01.2012 год., постановено по т.дело № 2144/2011 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ