О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№458
[населено място], 15.12.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 6192 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №197 от 20.05.2014г. по гр.д. № 134/2014г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е отменено решение № 723 от 12.12.2013г. Районен съд Дупница и вместо това е постановено друго, с което на основание чл. 109 ЗС е осъдена Д. С. Р. да премахне халки и катинар от вратата на баня и санитарен възел, обособени в приземния етаж на жилищна сграда с идентификатор №1, построена в ПИ №68789.18.229 по КК на [населено място], одобрена със Заповед №300.5-56/04 А.. С въззивното решение е отхвърлен предявения насрещен иск по чл. 109 ЗС от Д. С. Р. срещу Д. С. С. за демонтиране на измервателен уред – водомер от помещението на партерния етаж с площ от 1.9кв.м., представляващо част от избено помещение, собственост на Д. С. Р..
Касационната жалба е подадена от Д. С. Р.. Наведени са доводи за недопустимост на решението като постановено по непредявен иск. Претендира се допускане на касационно обжалване по два правни въпроса, за които се поддържа, че са решени в противоречие с практиката.
Ответницата Д. С. С. чрез пълномощника си адв. Р. взема становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск по чл. 109 ЗС предявен от Д. С. против Д. Р.. Претенцията е за премахване на халки и катинар от вратата на баня и санитарен възел, находящи се на приземния етаж в двуетажна жилищна сграда в [населено място] на [улица], като по този начин се осигури достъп до банята и санитарния възел. Предявен е от ответницата насрещен иск по чл. 109 ЗС за преместване на индивидуалното водомерно устройство на ищцата по първоначалния иск от помещението, описано в исковата молба.
Според приложените нотариални актове ищцата се легитимира като собственик на втория жилищен етаж от сградата, на ? ид.ч. от сутеренния /партерен/ етаж, включваща две стаи, една до друга откъм [улица], заедно с обща тоалетна, на ? ид.ч. от таванския етаж, ? ид.ч. от общите части на сградата, както и на ? ид.ч. от поземления имот. Ответницата се легитимира като собственик на ? ид.ч.от поземления имот, на първия жилищен етаж от построената в него сграда, ведно с ? ид.ч. от всички общи части на сградата, включително и от избените помещения – две помещения: приземна стая и избено помещение откъм съседите Г. Д. и Н. М., ? ид.ч. от тавана и заедно с масивен гараж от 18кв.м. Видно от констативен протокол на РУП-Д. от 20.01.2012г., че входната врата на банята е била заключена с катинар, след което С. Р. /баща на ответницата/ е отключил помещението и го оставил отключено, но ключ от катинара не е бил предоставен на семейство С..
Според приетите две заключения на техническа експертиза проектът на жилищната сграда не предвижда санитарно помещение в приземния етаж; вещото лице описва и онагледява на скица помещенията в сутерена и установява, че процесното помещение с площ 1,99 кв.м./обозначено с № 5 на скицата/ се намира вдясно от входната врата на антрето, до стълбището, в съседство с помещението на ответницата. То не се ползва в момента като баня и тоалетна. Според архитектурния проект то представлява част от помещението изба-пералня /№4 на скицата/, което е в дела на ответницата по нотариален акт. Обособяването като самостоятелно помещение е извършено чрез поставяне на врата и преградна стена. През това помещение преминават щранговете за ВиК и там се намира водомера на ищцата.
Свидетелят С., баща на ищцата, установява, че сградата е строена през 1962-63г. В приземния етаж още при изграждане на сградата живеели родителите на съпругата му /баба и дядо на ответницата/, като споровете възникнали след смъртта им. Според свидетеля процесното помещение било обособено и ползвано като обща част по устна уговорка на праводателите на страните.
В отговора на исковата молба ответницата по иска е потвърдила, че помещението е обособено като санитарен възел когато в приземния етаж са живели баба й и дядо й по силата на запазено право на ползване.
За да уважи иска на Д. С. съдът е приел, че между страните е налице етажна собственост и процесното помещение представлява обща част на сградата по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС. То е предназначено да обслужва всички съсобственици, през него преминават главния мръсен канал и водопроводния, разположени са щранговете на ВиК инсталацията. Доколкото е установено, че ответницата е поставила
на вратата на това помещение халки и катинар, то по този начин препятства правото на достъп на ищцата до тази обща част. Поради това претенцията е уважена.
Насрещният иск по чл. 109 ЗС съдът е отхвърлил като е намерил за недоказано по какъв начин намиращото се в процесното помещение измервателно ВиК устройство пречи на Д. Р. да упражнява правото си на собственост по отношение на тази обща част. Изтъкнал е, че не са посочени конкретни действия, извършени или извършващи се, които да ограничават достъпа на ищцата по този иск до помещението. Единствено фактът, че в него се намира водомера на ответницата и че е налице техническа възможност за преместването на същото, не обосновава основателност на претенцията.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното:
Поддържаните от касатора доводи за недопустимост на решението като постановено по непредявен иск и оттам – за наличие на основание за допускане на касационно обжалване, не могат да бъдат споделени. Съдът не се е произнесъл по предмет, различен от спорния. В исковата молба помещението е описано като баня и санитарен възел в приземния /партерния/етаж на сградата; в постановеното решение съдът си е послужил със същото описание. Видно от заключението на вещото лице и изготвената от него скица помещението е разположено до стълбището, вдясно от входната врата на антрето. При тези обстоятелства е очевидно, че съдът се е произнесъл за същото помещение, посочено в исковата молба. Вярно, че на стр.4 в мотивите на решението, при обсъждане заключението на вещото лице, съдът е отразил, че помещението е под стълбищната клетка. Касае се до грешка, която няма отражение върху допустимостта на съдебния акт.
Посоченият от касатора правен въпрос като общо основание за достъп до касационен контрол е: може ли да бъде уважен иска по чл. 109 ЗС, ако към момента на завеждане на иска ответникът не поддържа противоправното посегателство върху имота. Въпросът се основава на довод, че ищцата е получила достъп до помещението преди завеждане на иска, което е удостоверено със съставения констативен протокол, поради което дори и да е имало нарушение на правото на собственост, то е преустановено. Такъв довод не е въведен от ответницата по иска чрез възражение на предявения иск и не е обсъждан от съда. Същият е формулиран за първи път с касационната жалба. Разпоредбата на чл. 280, ал.1 ГПК изисква правният въпрос да е разрешен в обжалвания акт и да е обусловил крайните изводи на съда, което в случая не е налице. Поради това не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.
Вторият изведен от касатора правен въпрос е: представлява ли обща част по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС помещение, което по архитектурен проект е част от помещение, индивидуална собственост на един от етажните собственици, но през него преминават водопроводния и мръсния канал на сградата. Спрямо този въпрос се поддържа противоречие с практиката на ВКС, без такава да е посочена, както и че същият е от значение за точното прилагане на закона – в частност на чл. 38 ЗС. Развити са съображения за неправилност на изводите въззивния съд, че първата инстанция не се е съобразила със задължителна практика, отразена в Тълкувателно решение № 34/1983г.
На първо място, съдът не е приел, че помещението по архитектурен проект е индивидуална собственост на ответницата по иска /сега касатор/ – това е констатация на вещото лице, невъзприета от съда. Съдът е определил помещението като обща част, изхождайки от неговото изначално предназначение по волята на съсобствениците да обслужва общи нужди, т.е. да служи за общо ползване по смисъла на чл. 38, ал.1, in fine ЗС. Така че, въпросът е извън решаващите мотиви на съда. На второ място, доводите за погрешен извод на Кюстендилски окръжен съд, че първата инстанция не е спазила Тълкувателно решение № 34/1983г., са такива по правилността на съдебния акт и не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство. А и позоваването на тълкувателния акт, което въззивният съд е направил, е само във връзка с изразеното в него разбиране за понятието „общи части”, което съвпада със законовото определение за общи части по чл. 38, ал.1 ЗС. Решаващото съображение на въззивния съд за определяне на процесното помещение като обща част е неговото предназначение към момента на възникване на етажната собственост да обслужва общи нужди по съгласие на етажните собственици, които общи нужди не се изразяват само в разполагането на щранговете за ВиК инсталацията и преминаването на водопровод и канал.
Липсва обосновка на поддържаното основание по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК, а и при така формулирания правен въпрос не може да се приеме, че същият е от значение за точното прилагане на закона съгласно разясненията в т.4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
В обобщение следва да бъде отказан достъпа до касационен контрол .
В полза на ответницата следва да бъдат присъдени направените разноски за касационното производство в размер на 500лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №197 от 20.05.2014г. по гр.д. № 134/2014г. на Кюстендилски окръжен съд по касационната жалба на Д. С. Р..
ОСЪЖДА Д. С. Р. от [населено място], [улица] да заплати на Д. С. С. със същия адрес сумата 500 /петстотин/ лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: