О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 458
С., 02.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………..…………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 1700 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 1863/19.ІІ.2013 г. на пазарджишкото [фирма] (в несъстоятелност), подадена от неговия синдик И. Т. Б., против определение № 48 на Софийския апелативен съд, ГК, VІІІ-и с-в, от 10.І.2013 г., постановено по ч. гр. дело № 4517/2012 г., с което – като процесуално недопустима /просрочена с 10 месеца/ – е била оставена без разглеждане частната въззивна жалба на управителя на този търговец срещу първоинстанционното разпореждане на СГС от 23.ІІІ.2010 г. по т. д. № 708/2005 г. за издаването на изп. лист за присъдените в полза на [фирма]-С. разноски в размер на сумата 11 953.76 лв., като в резултат е било прекратено образуваното по нея пр-во.
Оплакванията на д-вото частен жалбоподател са за незаконосъобразност на атакуваното прекратително определение, тъй като то било немотивирано и с него незаконосъобразно – в противоречие с чл. 635, ал. 3 ТЗ – се приемало, че управителят на търговеца не можел самостоятелно да обжалва първоинстанционното разпореждане за издаване на изп. лист, както и поради неправилното приемане, че извършеното уведомяване на търговеца /за издаване на атакуваното разпореждане/ единствено чрез неговия синдик е „надлежното”.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната жалба [фирма]-С. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК по основателността на изложените в нея оплаквания за неправилност на атакуваното прекратително определение, претендирайки за потвърждаването му. Инвокирани са доводи, че след вписване в ТР на 23.VІІ.2009 г. на решението от 15 юли 2009 г. за обявяване на търговеца настоящ частен жалбоподател в несъстоятелност, „връчването на всички книжа по съдебни и изпълнителни производства следва да бъде на синдика, а не на управителя, чиито правомощия да представлява дружеството са прекратени”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното въззивно производство пред САС, настоящата частна жалба на пазарджишкото [фирма] (в несъстоятелност) ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Атакуваното прекратително определение не е постановено в нарушение на чл. 635, ал. 3 ТЗ, чието заглавие е „Ограничаване правата на неплатежоспособния длъжник” и систематично текстът се намира в гл. 40 ТЗ – относно действието на решението за откриване на пр-во по несъстоятелност. Меродавно в случая е общоизвестното обстоятелство /вписано на 23.VІІ.2009 г. в ТР решение на съда по чл. 613 ТЗ, предхождащо издаването на първоинстанционното разпореждане за издаване на изп. лист за обявяването на търговеца настоящ частен жалбоподател в несъстоятелност/, по силата на което д-вото не само е било лишено „от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, което е включено в масата на несъстоятелността”, но и са били „прекратени правомощията на неговите органи – Общо събрание и управител”. В този смисъл изцяло ще следва да бъде споделен ключовият за изхода на спора извод на САС, че надлежно е само уведомяването /респ. връчването/ направено на синдика на обявеното в несъстоятелност [фирма]-гр. П..
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 48 на Софийския апелативен съд, ГК, VІІІ-и с-в, от 22.Х.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 1323/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2