О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 458
С., 22.05. 2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 392 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по две касационния жалби – първоначална и насрещна, подадени от страните по спор, заведен по иск с правно основание по чл. 694-във вр. чл. 315 и чл. 722, ал. 1, т. 2 ТЗ, който е бил предмет на разрешаване по същество от САС, ТК, 6-и с-в с неговото решение № 1821/25.ХІ.2011 г., постановено по т. д. № 1184/2011 г.
Касационната жалба с вх. № 439/16.І.2012 г. на регистрираното на о-в М. дружество с ограничена отговорност „Си Т. П.”-Л.., подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от АК-В., е против онази част от това въззивно решение, с която е бил отхвърлен негов иск с предмет признаването за установено по отношение на ответниците [фирма]-С. (в несъстоятелност) и неговия синдик Ц. С. Банков, че чуждестранният търговец упражнявал фактическа власт върху 24 бр. двадесетфутови контейнера с намиращите се в тях 553 пачки цинк на основание упражнено търговско право на задържане по чл. 315 ТЗ, поради което вземането му срещу несъстоятелния български длъжник следвало да бъде прието с поредност на удовлетворяване по т. 2 на чл. 722, ал. 1 ТЗ.
Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в обжалваната негова отхвърлителна част при допуснати от състав на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила: чл. 474, ал. 5, чл. 482, чл. 521 и чл. 525 ГПК. Поради това се претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който този иск на дружеството-настоящ касатор, предявен срещу ответниците [фирма]-С. (в несъстоятелност) и неговия синдик Ц. С. Банков, да бъде уважен: „като се признае правото му на обезпечен кредитор по смисъла на чл. 722, т. 2 от ТЗ с всички законни последици”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК търговецът-касатор с регистрация на о-в М. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличието на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваната отхвърлителна част на решението си САС се е произнесъл по правния въпрос „за вписването на съдебните актове във връзка с несъстоятелността и меродавният момент, от който се поражда действието им”, като имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Докато противоречиво решаван от съдилищата бил въпросът „за правната сигурност на участници в публична продан на движими вещи по смисъла на чл. 474, ал. 5 ГПК”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по този установителен иск [фирма]-С. (в несъстоятелност) писмено е възразило както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част, претендирайки за потвърждаването му с доводи, че „липсва формулиране на конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който САС се е произнесъл”.
Насрещната касационна жалба на ответното по същия иск [фирма]-С. (в несъстоятелност) с вх. № 2662/14.ІІІ.2012 г., подадена от упълномощен от синдика Банков юрисконсулт, е срещу другата част от същото въззивно решение, с която е бил уважен положителен иск на чуждестранния търговец по чл. 694 ТЗ и с предмет признаването за установено в отношенията между страните по спора, че чартърните договори, описани в приложен договор за уреждане на плащания от 5.ХІІ.2006 г. „имали възмезден характер” и поради това вземането на „Си Т. П.”-Л.. с регистрация на о-в М. следвало да бъде прието по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Ответникът по касация /и по исковете на чуждестранния търговец/ синдик Ц. С. Банков от С. не е ангажирал свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на съдържащите се в двете жалби на страните по спора оплаквания за неправилност на постановеното от САС решение в отделните негови атакувани от тях части.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпили в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и съответно по чл. 287, ал. 1 ГПК, а и предвид подаването им от надлежни страни във въззивното производство пред САС, както касационната жалба на регистрираното на о-в М. дружество с ограничена отговорност „Си Т. П.”-Л.., така и насрещната – на ответното по неговите два положителни установителни иска [фирма]-С. (в несъстоятелност), ще следва да се преценяват като процесуално допустими.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да отхвърли положителния установителен иск на търговеца настоящ касатор с правно основание по чл. 694-във вр. чл. 315 и чл. 722, ал. 1, т. 2 ТЗ, чиито предмет е било признаването за установено в отношенията между страните по спора, че регистрираното на о-в М. дружество /въз основа на упражнено търговско право на задържане върху 24 бр. двадесетфутови контейнери с цинк/ имало качеството на обезпечен кредитор по смисъла на чл. 722, ал. 1, т. 2 ТЗ, Софийският апелативен съд е приел, че хипотезата на чл. 315 ТЗ не може да се приравнява на предприемане на действия по принудително събиране на приетото вземане по реда на индивидуалното принудително изпълнение и затова наложените в хода на последното обезпечителни мерки не дават на такъв кредитор привилегията по т. 2 на чл. 722, ал. 1 ТЗ. На тази плоскост липсва в изложението на касатора надлежно формулиран въпрос /бил той метериално- или процесуалноправен/, по който въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Същевременно не се констатира да е бил надлежно включен в предмета на спора по делото и да се е оказал от значение за изхода по конкретното дело, въпросът „за правната сигурност на участници в публична продан на движими вещи по смисъла на чл. 474, ал. 5 ГПК”, относно който се поддържа твърдение, че бил противоречиво решаван от съдилищата. Идентична е констатацията и по отношение правния въпрос, с който се обосновава наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280,ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол: „за вписването на съдебните актове във връзка с несъстоятелността и меродавния момент, от който се поражда действието им”. В заключение, съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 4 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
При този изход на делото по касационната жалба на регистрираното на о-в М. „Си Т. П.”-Л.. в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК и, на основание чл. 287, ал. 4 от същия процесуалния закон, не се дължи произнасяне по насрещната жалба на [фирма]-С. (в несъстоятелност) с вх. № 2661/14.ІІІ.2012 г. и затова тя следва да бъде оставена без разглеждане. Независимо от прекратяване на пр-вото по нея, представляващо резултат от недопускане на касационно обжалване по първоначалната жалба на чуждестранния търговец, подателят на насрещната касационна жалба, съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК, има право на юрисконсултско възнаграждение /по чл. 78, ал. 8 от същия процесуален закон/, чието присъждане той изрично е поискал.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1821 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 25.ХІ.2011 г., постановено по т. дело № 1184/2011 г., В ЧАСТТА МУ, с която е бил отхвърлен иск на регистрираното на о-в М. дружество с ограничена отговорност „Си Т. П.”-Л.. с правно основание по чл. 694-във вр. чл. 315 и чл. 722, ал. 1, т. 2 ТЗ, предявен срещу ответниците [фирма]-С. (в несъстоятелност) и неговия синдик Ц. С. Банков, чиито предмет е било установяването в отношенията помежду им, че първият търговец упражнявал фактическа власт върху 24 /двадесет и четири/ двадесетфутови контейнера с намиращите се в тях 553 пачки цинк на основание упражнено търговско право на задържане, поради което вземането му срещу несъстоятелния български длъжник следвало да бъде прието с поредност на удовлетворяване по т. 2 на чл. 722, ал. 1 ТЗ.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 287, АЛ. 4 ГПК ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба на ответника по този иск [фирма]-С. (в несъстоятелност) с вх. № 2661/14.ІІІ.2012 г. СРЕЩУ ДРУГАТА ЧАСТ на същото въззивно решение.
О С Ъ Ж Д А „Си Т. П.”-Л.. с регистрация /№ 095649С/ по законите на о-в М., със седалище и адрес на управление: 12-14 Ф. Р., Д., остров М., НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 4 и 8 ГПК, да заплати на „К.” Ад-С. (в несъстоятелност) /Е.[ЕИК]/, СУМА в размер на 200 лв. (двеста лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2