О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 458
С., 24.07.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети юни през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 3043/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Р. (България)” ЕАД – [населено място], против въззивно решение № 891 от 07.05.2014 г., постановено по т. д. № 2442/2013 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение от 26.03.2013 г. по гр. д. № 8132/2011 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният по реда на чл.422 ГПК от „Р. (България)” ЕАД установителен иск за съществуване на парични вземания към [фирма], А. Д. И., Д. Д. И., [фирма] и [фирма], произтичащи от договор за револвиращ банков кредит от 01.04.2008 г., изменен и допълнен с 5 бр. анекси от 23.12.2008 г., 09.01.2009 г., 22.01.2009 г., 25.09.2009 г. и 06.01.2010 г., и договори за поръчителство от 22.01.2009 г., за сумите 25 017.06 евро – просрочена главница, 425.29 евро – просрочена редовна лихва, 1 380.16 евро – наказателна лихва, и 378.82 евро – преструктурирана редовна и наказателна лихва, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК в производството по ч. гр. д. № 49817/2010 г. на Софийски районен съд.
В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна. Касаторът навежда оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на извода на въззивния съд, че неуведомяването на ответниците, в качеството им на длъжници и на поръчители по договора за банков кредит, за обявената предсрочна изискуемост на кредита обуславя неоснователност на иска по чл.422, ал.1 ГПК. Поддържа, че съдът не е съобразил уговорките в договора, според които предсрочната изискуемост настъпва като последица от неизпълнението на падежа на задължения за плащане на дължими суми по кредита и от вземането на решение от кредитора за обявяването й, без да се изисква изрично уведомяване на задължените лица. За незаконосъобразен касаторът счита и извода на съда, че като кредитор не е положил дължимата грижа за връчване на изпратените до ответниците уведомителни писма за обявената предсрочна изискуемост. Излага аргументи, че след като е изпратил писмата на посочените в договора адреси за кореспонденция на ответниците, възлагането в негова тежест на неблагоприятните последици от невръчването им противоречи на закона.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора, които са разрешени в противоречие с трайно установената практика на ВКС, решават се противоречиво от съдилищата и са от значение за изхода на делото, както и за развитието на правото.
Ответниците по касация [фирма], А. Д. И., Д. Д. И., [фирма] и [фирма] не заявяват становища в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск за съществуване на вземания по договор за банков кредит, предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, Софийски апелативен съд е приел, че искът е неоснователен, тъй като банката – ищец не е положила дължимата грижа да уведоми ответниците в качеството им на длъжници и поръчители по договора за банков кредит, че е обявила кредита за предсрочно изискуем на основание т.10.3 от договора поради неплащане на падежа на дължими суми по кредита. Въззивният съд се е мотивирал с представените по делото писмени известия с обратни разписки, съдържащи уведомления до ответниците за обявяването на предсрочната изискуемост, които са върнати от адресите за кореспонденция като невръчени с отбелязване „непотърсен”. Като е изходил от разбирането, че настъпването на предсрочната изискуемост предпоставя връчване на покана до длъжника и до поръчителите за изпълнение на просрочените кредитни задължения, каквато в случая не е отправяна, и като е взел предвид липсата на надлежно връчени уведомления до задължените лица за обявяване на предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК, Софийски апелативен съд е приел за правилен крайния извод на първоинстанционния съд за неоснователност на иска по чл.422, ал.1 ГПК и е потвърдил решението за отхвърляне на иска.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси, които според преценката му са от значение за изхода на делото : 1. Елемент ли е от фактическия състав на предсрочната изискуемост обявяването на същата, станало преди подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, или упражняването на правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем може да стане и с молбата за издаване на изпълнителен лист; 2. Когато в сключения между страните договор е договорена клауза за начините на получаване на уведомленията и съобщенията за страните и изправната страна се е позовала на един от тях, счита ли се, че с това действие е положена необходимата грижа; 3. Какви действия следва да предприеме изправната страна по един договор, за да се счита, че същата е положила необходимата грижа волеизявлението й да достигне до другата страна.
Първият въпрос отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като разрешаването му от въззивния съд е обусловило отхвърлянето на иска по чл.422, ал.1 ГПК. Касационно обжалване по повод на него обаче не може да се допусне поради съответствие на даденото от въззивния съд разрешение със задължителната практика на ВКС, формирана с приетото след подаване на касационната жалба Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Според т.18 от тълкувателното решение, в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си, без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост; В хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за кредит, става предсрочно изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем; Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост. В същия смисъл е и произнасянето във въззивното решение, с което искът по чл.422, ал.1 ГПК е отхвърлен след направен от съда извод, че до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК банката – ищец не е уведомила длъжниците и поръчителите за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита поради настъпване на предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Съответствието на решението със задължителната практика на ВКС по значимия за изхода на делото правен въпрос изключва възможността за достъп до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а съществуването на задължителна практика по поставения въпрос прави неприложими другите две основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, с които е обосновано искането за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се е позовал на задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК, която след приемане на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС не е актуална и не следва да се обсъжда при преценката на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Останалите два въпроса в изложението не покриват общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите са формулирани с оглед извода на въззивния съд, че изпратените от банката – кредитор уведомителни писма за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита не са достигнали до длъжниците и до поръчителите, срещу които е предявен искът по чл.422, ал.1 ГПК. Този извод е обусловен от преценката на фактите и на доказателствата по делото и с оглед на това свързаните с него въпроси са от значение за правилността на въззивното решение. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС въпросите, които имат значение за правилността на въззивното решение, за обсъждането на доказателствата и за възприемането на фактическата обстановка по спора от въззивния съд, нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне. Правилността на обжалваното решение не е предмет на производството по чл.288 ГПК, в което Върховният касационен съд извършва селекция на касационните жалби в зависимост от специфичните основания за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Осъществяването на касационен контрол върху правилността на изводите на въззивния съд във връзка с връчването на уведомителните писма е възможно само в производството по чл.290 ГПК в случай на допуснато касационно обжалване. Поради несъответствие на поставените въпроси с изискването на чл.280, ал.1 ГПК няма основание за допускане на касационното обжалване и е безпредметно да се обсъждат сочените от касатора допълнителни предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по т. д. № 2442/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 891 от 07.05.2014 г., постановено по т. д. № 2442/2013 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :