Определение №458 от 25.7.2017 по гр. дело №95/95 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 458

София, 25.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 95 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК. С решение № 6662 от 11.08.2016 г. по гр. д. № 4168/2016 г. на Софийски градски съд, ІV-Г състав, е отменено решението от 19.08.2015 г. по гр. д. № 50873/2009 г. на Софийски районен съд, 70 с-в, и е обявен окончателен разделителен протокол по чл.350 ГПК, с който допуснатите до делба имоти са обособени на два дяла: дял І – апартамент в [населено място] на стойност 174 000 лв. и дял ІІ – апартамент в [населено място] на стойност 22 603 лв.
Въззивният съд е приел, че след като съделителите Е. М. С. и С. Т. Т., бивши съпрузи, притежават равни права в съсобствеността – по Ѕ ид.част, и не са налице специалните предпоставки на чл.353 ГПК за извършване на разпределение от съда, делбата следва да се извърши по реда на чл.350 и чл.352 ГПК, чрез теглене на жребий. В случая не е налице нито невъзможност за теглене на жребий, нито неудобство по смисъла на чл.353 ГПК, вр. с разясненията на т.5 на ППВС № 7/1973 г. Прието е, че трайното установяване на съделителката Е. М. С. в апартамента в [населено място] не е основание този имот да и бъде разпределен по реда на чл.353 ГПК, тъй като това установяване не е по волята на двете страни, каквато възможност е разгледана в решение № 74 от 25.03.2013 г. по гр. д. № 774/2012 г. на ВКС, ІІ ГО. Прието е също, че неравенството в двата дяла следва да се изравни в пари.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Е. М. С.. Жалбоподателката поддържа, че съдът неправилно се е насочил към приключване на делбата чрез теглене на жребий. Разпоредбата на чл.353 ГПК била приложима, тъй като след развода тя трайно живее в апартамента в [населено място], заедно с дъщерята на страните, която е навършила пълнолетие в хода на делбата, както и с второто си малолетно дете. Налице бил трайно изграден начин на ползване, трайно изградени битови навици и обвързване с района около жилището, малолетното дете било записано в детска градина в района. Тези обстоятелства правели тегленето на жребий много неудобно и обуславяли прилагането на чл.353 ГПК.
В изложението към жалбата се поддържа, че въззивното решение противоречи на следната практика: т.5 на ППВС № 7/1973 г.; решение № 74 от 25.03.2013 г. по гр. д. № 744/2012 г. на ВКС, ІІ ГО; решение № 140 от 28.05.2014 г. по гр. д. № 7627/2013 г. на ВКС, І ГО; решение 832 от 06.07.2012 г. по гр. д. № 219/2010 г. на ВКС, І ГО и решение № 397 от 24.10.2011 г. по гр. д. № 1499/2010 г. на ВКС, І ГО.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се поддържа по следните въпроси:
1. Дали критерият „много неудобно” по смисъла на чл.353 ГПК се обуславя само от евентуалната възможност между съделителите да възникнат „значителни имуществени спорове”, или следва да се съобразят всички установени в делбеното производство обстоятелства;
2. Какви критерии следва да се използват при избора на способ за извършване на делбата. Ограничен ли е съдът от конкретни правила, или следва да търси възможно най-справедливото и удобно за съделителите при извършване на делбата;
3. Длъжен ли е съдът при избора на способ за извършване на делбата да се съобрази с интересите на трети лица, ползващи имота на законно правно основание.
Ответникът в производството С. Т. Т. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество от ВКС. Ответникът подава и насрещна касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба на Е. С. е процесуално допустима, тъй като е редовна, подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за делба, за което не съществува пречка по чл.280, ал.2 ГПК за разглеждане на жалбата от ВКС.
Не са налице обаче поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Обжалваното въззивно решение не противоречи на посочената практика на ВС и ВКС. Голямото неудобство за теглене на жребий според т.5 на ППВС № 7/1973 г. се свързва с възможността жребият да породи значителни имуществени спорове между страните, например когато те са били във владение на различни имоти преди делбата и са направили в тях значителни подобрения. Това разрешение е актуално и при действието на ГПК от 2008 г., тъй като разпоредбата на чл.353 ГПК е аналогична с текста на чл.292 ГПК /отм./, който е предмет на тълкуване от Пленума на ВС. В настоящия случай такава пречка за теглене на жребий не е налице, тъй като страните не са правили подобрения в делбените имоти, затова отказът на съда да приложи чл.353 ГПК съответства на приетото в постановлението. Решение № 74 от 25.03.2013 г. по гр. д. № 744/2012 г. на ВКС, ІІ ГО е постановено по друг правен въпрос, различен от този, който се поставя по настоящото дело. При разрешаването на конкретния правен спор съставът на ВКС е изразил становище по прилагането на чл.353 ГПК, което не е в задължителната част по чл.280, ал.1 ГПК на постановеното решение. Прието е, че преценката по чл.353 ГПК включва следните обстоятелства: какви са делбените права на страните във всеки един от имотите, извършени ли са подобрения, налице ли е трайно установен по волята на страните начин на ползване, както и съществува ли възможност за такова разпределение, при което стойността на поставените в дял имоти да съответства в най-голяма степен на стойностното изражение на квотата на всеки съделител. Обжалваното въззивно решение не влиза в противоречие с това решение на ВКС, а изцяло му съответства. В настоящия случай няма установено по волята на страните трайно ползване на имотите. Жалбоподателката се намира в имота в [населено място] по силата на съдебно решение, с което ползването на семейното жилище е предоставено на нея и на непълнолетното към този момент дете на бившите съпрузи. Това съдебно решение е със срок – до навършване на пълнолетие на детето. Решението не може да създаде други права, освен тези, към които е пряко насочено. То не може да предопредели способа за извършване на делбата на въпросното жилище. Решение № 140 от 28.05.2014 г. по гр. д. № 7627/2013 г. на ВКС, І ГО, е посветено на различен правен въпрос и при различна фактическа обстановка. Там съдът се е занимавал с това дали способът по чл.353 ГПК е приложим при неравенство в дяловете. В настоящия случай дяловете на съделителите са равни, затова посоченото решение на ВКС е неотносимо към този спор. Неотносимо е и решение 832 от 06.07.2012 г. по гр. д. № 219/2010 г. на ВКС, І ГО, в което чл.353 ГПК е приложен при две кумулативни предпоставки – траен начин на ползване и извършени подобрения. Същото се отнася и за решение № 397 от 24.10.2011 г. по гр. д. № 1499/2010 г. на ВКС, І ГО, в което способът по чл.353 ГПК е приложен отново заради избягване на последващи спорове и усложнения, свързани с облигационни отношения между страните.
Не е налице и поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставените въпроси са свързани с прилагане на чл.353 ГПК. По тълкуването на този текст са дадени ясни разяснения с т.5 на ППВС № 7/1973 г. и има богата практика на ВКС, включително и по чл.290 ГПК, която не се нуждае от допълване и изменение. Възможността за разширяване на тълкуването на чл.353 ГПК в исканата от жалбоподателката насока е изключена, тъй като това би довело до липса на ясни критерии за разграничаване на случаите, при които делбата се извършва чрез разпределение от съда по чл.353 ГПК и чрез теглене на жребий по чл.352 ГПК. Възможността съдът да съобразява ползване на делбения имот, установено със съдебно решение по чл.56 СК, както и ползването му от ненавършило пълнолетие дете на съделител, ще доведе до неоправдано разширяване на приложното поле на чл.353 ГПК, което не следва да се допуска.
При този изход на делото по основната касационна жалба и на основание чл.287, ал.4 ГПК не следва да се разглежда насрещната касационна жалба на С. Т. Т..
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6662 от 11.08.2016 г. по гр. д. № 4168/2016 г. на Софийски градски съд, ІV-Г състав.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top