Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4
53701_15_opr_288_226(1)assur.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 458
София, 03.10.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 53701 /2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Е. Ж. и Р. А. Ж. срещу въззивно решение № 1780 от 24.07.2015 г. по възз.гр.д. № 884 /2015 г. на Софийски апелативен съд, ГК-1 състав, с което, е потвърдено решение от 16.12.2014 г. по гр.д. № 7009 /2013 г. по описа на Софийски градски съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касационните жалбоподатели срещу ЗАД [фирма] искове с правно основание чл.226,ал.1 Кодекса за застраховането от 2005 г. (отм.) за осъждане на ответника да заплати на ищците суми в размер на по 70 000 лева за всеки от ищците, /частичен размер от 200 000 лева/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищците вследствие смъртта на техния син М. К. Ж..
Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна ЗАД [фирма] не е представила отговор на касационната жалба.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, по което не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от правна страна следното:
Апелативният съд е обсъдил подробно фактическите изводи на първоинстанционния съд, както и правните му изводи, че допуснатите от водача на лекотоварния автомобил две нарушения на правилата за движение по пътищата: по чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП (управление на автомобил с концентрация на алкохол в кръвта 0.94 промила) и по чл.36,ал.2 ЗДвП (при завиване наляво за навлизане на път с двупосочно движение да завие така, че да навлезе по възможно най-краткия път в дясната част на платното за движение) по никакъв начин не са допринесли за настъпването на злополуката, единствената причина за която е било поведението на пострадалия мотоциклетист, който се е движел в грубо нарушение на чл.21 ЗДвП със скорост, която не му позволила да предотврати удара. Въззивният съд е мотивирал решението си на основание чл.272 ГПК чрез препращане на подробно описаните от него мотиви на първоинстанционния съд.
След това е изложил и свои мотиви.
Апелативният съд приел, че за уважаване на иска с правно основание чл.226,ал.1 от КЗ от 2005 г. (отм.) въззивниците-ищци (касатори в настоящото производство) носят доказателствена тежест да установят всички елементи на отговорността на застрахователното дружество по предявения срещу него пряк иск, а именно: 1) валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилисти между ответното застрахователно дружество и застрахования водач на лекотоварен автомобил и 2) извършено непозволено увреждане от същия водач, посредством извършване на необезопасена (в нарушение на чл.25 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и неправилна маневра (нарушение по чл.36,ал.2 от ЗДвП) и управление на МПС след употреба на алкохол (нарушение по чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП). Въззивната инстанция е приела за недоказан от страна на касаторите втория елемент на отговорността на застрахователното дружество – факта на непозволеното увреждане, а доводите за нарушения на чл.28, ал.1,т.1 ЗДвП и чл. 26 от ЗДвП са преклудирани поради заявяването им за пръв път с въззивната жалба – представляват твърдения за нови факти, на които са основани исковете, поради което въззивният съд не ги е обсъдил.
САС е изложил мотиви за причините, поради които не кредитира показанията на свидетеля В. П. за механизма на ПТП. Въз основа на преценка на заключението на приетата по делото авто-техническа експертиза, САС е направил следните изводи: Пътната злополука е настъпила единствено поради високата скорост на движение на мотоциклета, застигнал и ударил със скорост над 142 км/ч (в момента на удара) движещия се пред него лекотоварен автомобил; Допуснатите от застрахования водач на лекотоварния автомобил нарушения на правилата за движение не са били в причинна връзка с настъпилата злополука; Единствена причина за настъпилото ПТП е било поведението на починалото лице (наследодател на ищците); Злополуката би настъпила и при правилно извършена маневра завиване наляво за навлизане в път с двупосочно движение от водача на лекотоварния автомобил; не са събрани никакви доказателства за това, че установеното нарушение за управление на МПС след употреба на алкохол е в било в пряка причинна връзка с резултата. не е установено и нарушение по чл.25 от ЗДвП (необезопасена маневра завой наляво), защото от заключението на А. е видно, че между лекотоварния автомобил и мотоциклета и е имало поне още един автомобил
Жалбоподателите формулирали следните правни въпроси:
1. Във връзка с общи доводи за едностранно обсъждане на доказателствата и незадълбочено и неизчерпателно разглеждане на доводите за неправилност на първоинстанционното решение (за основателност на исковете) и препращане към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК е изведен процесуалноправният въпрос: дали въззивният съд е задължен, при формиране на правните си изводи при решаване на спора, да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и да обсъди всички доводи на страните.
Въпросът е обуславящ, но не е разрешен в противоречие с посочените решение № 331 от 04.07.2011 г. по гр.дело № 1649 /2010 г., на ВКС, ІV г.о.; решение № 36 от 24.03.2014 г. по т.дело № 2366/2013 г на ВКС, II т.о., Решение от 22.02.2011 г. по гр.дело № 1863/2010 г., на ВКС, IV г.о. Решение от 09.05.2011 г. по гр.дело № 421/2009 г на ВКС, IV г.о., Решение от 09.06.2011 г. по гр.дело № 761/2010 г. на ВКС, доколкото видно от изложеното за мотивите на въззивния съд във връзка с доводите във въззивната жалба въззивният съд е обсъдил задълбочено основателността на предпоставките за уважаване на предявените искове, като е изложил собствени правни изводи по отношение на тях, както и мотиви защо не кредитира показанията на свидетел и за недопустимостта да обсъжда нови основания на исковете. При излагането на самостоятелни правни изводи, препращането към изводите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК представлява само част от мотивите на въззивния съд, а и в случая то се отнася основно до изводите за релевантните за спора факти, доколкото въззивният съд е изложил самостоятел ни правни изводи по доводите във въззивната жалба. Относно препращането също не е допуснато противоречие с посочените решения.
2. Материалноправен въпрос: Дали при доказани в хода на производството шест нарушения на правилата за движение по пътищата от страна на единия участник в ПТП, всяко от които във връзка с настъпване на ПТП-то, и само едно нарушение на другия участник в ПТП, изразяващо се в управление на МПС с превишена скорост, следва да се приема, че основен за настъпване на ПТП-то е приносът на водача с едно нарушение.
Въпросът не е обуславящ. Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, от значение е не какво е съотношението на допуснатите от двамата участници в Т. нарушения на правилата за движение по пътищата, а дали допуснатите от водача на лекотоварния автомобил нарушения, наведени като основание на исковете, са в причинна връзка със злополуката.
Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, като основание на иска са наведени нарушения на ЗДвП, от които е установено, че са извършени две, които обаче не са били в причинна връзка с настъпилата злополука, като е прието за установено, че единствена причина за настъпилото ПТП е било поведението на починалото лице (наследодател на ищците). В тази част въпросът се основава на неприетата за доказана теза на жалбоподателите. Въззивният съд е приел също, че с въззивната жалба са наведени за пръв път нови твърдения за нарушения на ЗдвП, които, представляват нови основания на исковете и като такива са преклудирани и не следва да бъдат разглеждани. В тази част въпросът се основава на твърдения за факти, за които въззивният съд е приел, че не са релевантни – не са наведени като основания на иска. (Т.е. и за тези факти въззивният съд не е приел, че са доказани.)
Поради изложеното настоящият състав приема, че наведените основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не са осъществени.
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски, а насрещната страна не претендира разноски и не е представила доказателства за такива, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 1780 от 24.07.2015 г. по възз.гр.д. № 884 /2015 г. на Софийски апелативен съд, ГК-1 състав по касационна жалба на К. Е. Ж. и Р. А. Ж..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.