Върховен касационен съд Стр. 3
Върховен касационен съд Стр
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№458
София,03.10.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ИРИНА ПЕТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1332 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Национална агенция за приходите /НАП/ срещу решение № 28/21.01.2019 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/, търговско отделение, трети състав по т.д. № 690/2018 г., потвърждаващо решение на Старозагорски окръжен съд /СТОС/ по т.д. № 136/2010 г., с което на основание чл.735 ал.1 ТЗ е прекратено производството по несъстоятелност на „Т. комерс Ко“ АД, поради изчерпване на масата на несъстоятелността.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като в изложенвието си формулира следния въпрос: „1. Съставлява ли пречка за прекратяване на производството по несъстоятелност неизпълнена сметка за разпределение, одобрена от съда по несъстоятелността, респ. при наличие на неизпълнена одобрена от съда по несъстоятелността сметка за разпределение налице ли са основания за прекратяване на производството по несъстоятелност?“
Ответникът по касационната жалба – синдика на „Т. комерс Ко“ АД /н/ В. М. оспорва допускането на жалбата и и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, указан от ПАС, отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди решението на СТОС, ПАС е приел, че от представените по делото отчет, доклад на синдика и протоколи от проведени събрания на кредиторите, на които е дадено обяснение от синдика е установено, че вземането на НАП, сега касатор, е за сумата 16296.47 лв. по приета, одобрена за разпределение сметка № 2. Преди да бъде изпълнена тази сметка синдикът е констатирал, че има предявени и приети, но неудовлетворени дотогава вземания по чл.722 ал.1 т.3 ТЗ, докато вземането по частичната сметка за разпределение № 2 е било по чл.722 ал.1 т.4 ТЗ, поради което синдикът е изготвил две нови частични сметки за разпределение – № 3 и № 4 и по тях разпределил неплатената още сума по сметка № 2, за което кредиторът НАП бил надлежно уведомен с приложени по делото писмо и отговор. Сметки № 3 и № 4 не били обжалвани, сумите по тях били съответно разпределени на кредитори с вземания по чл.722 ал.1 т.3 за сметка на сумата по сметка № 2. Според ПАС фактическото неизпълнение на одобрената от съда частична сметка за разпределение № 2 само по себе си не може да обуслови липса на предпоставка по чл.735 ал.1 т.2 ТЗ, тъй като масата на несъстоятелността е изчерпана при неоспорени от кредиторите, изплатени, одобрени от съда частични сметки за разпределение № 3 и № 4, въпреки неизплатеното вземане по предходната частична сметка № 2 за вземането на НАП. По тези съображения ПАС е потвърдил решението на СТОС.
Така формулираният от касатора въпрос е във връзка със спора, но не са налице предпоставки за наличие хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, съгласно указанията в т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Касае се за приложение на разпоредби от ТЗ, свързани с разпределение на осребреното имущество и ред на вземанията /чл.722 ТЗ/, както и приключване производството по несъстоятелността /чл.735 ал.1 ТЗ/. Посочените разпоредби, относно реда на плащане на приети вземания от масата на несъстоятелността в посочена поредност в чл.722 ал.1 ТЗ са ясни, безпротиворечиви и стриктно спазени от съда. При изчерпване масата на несъстоятелността с изплащане на приети и неоспорени задължения останалото прието, но неизплатено задължение частично на касатора по предходната сметка № 2 по чл.722 ал.1 т.4 ТЗ, при липса на обжалване на изготвените нови частични сметки № 3 и № 4 с приети вземания по предходен ред – чл.722 ал.1 т.3 ТЗ не е основание да не бъде приключено производството по несъстоятелност по чл.735 ал.1 ТЗ.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПАС.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като не са поискани такива, нито има доказателства за сторени разноски за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 28/21.01.2019 г. на Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети състав по т.д. № 690/2018 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.