О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 458
[населено място] 31.05.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2317/15г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №97 от 08.04.2015г. по в.т.д.№43/15г. на Варненски апелативен съд,с което е потвърдено решение №1047/13.11.14г. по т.д.№1218/14г. на Варненски окръжен съд,с което касаторът е осъден да заплати на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД на Технически университет – В. сумата 31 640,96 лв.,представляваща недължимо платена от ищеца цена на допълнително начислена енергия за отчетен период 20.01.2009г.-30.06.2009г.,ведно със законната лихва и разноски за съдебното производство.
В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на въззивното решение.Касаторът твърди,че при постановяването на решението си ВАС не е съобразил това,че страните по делото са в договорно правоотношение по покупко-продажба на специфичен вид стока – електроенергия,по което и съгласно ОУ на ищеца са вменени задължения да заплаща цената на консумираната от него такава и да не въздейства върху средството за търговско измерване. Счита,че неизмерването на част от потребената електрическа енергия чрез извършена от потребителя манипулация върху СТИ води до неравновесие между правата и задълженията на страните и до нееквивалентност на престациите,които се преодоляват чрез прилагането на предвидените в ОУ корекционни клаузи,одобрени от държавния орган – ДКЕВР. Според касатора по делото е безспорно установен фактът на извършена нерегламентирана намеса върху средството за техническо измерване на консумираната в имота на ищеца електроенергия,а изводът на въззивния съд,че при липса на доказателства за виновно поведение от страна на последния не би следвало неблагоприятните последици от неправилното отчитане да се възлагат в негова тежест,е неправилен,тъй като е направен въз основа на противоречива съдебна практика по чл.290 от ГПК на ВКС – решение №200/30.12.2013г. по т.д.№1983/12г. на второ т.о.,което противоречи на решение №38/15.05.2014г. по т.д.№5/13г. на първо т.о. При наличието на такова противоречие касаторът счита,че съдът не е следвало да се позовава на решението на ВКС,а да постанови своето въз основа на вътрешното си убеждение след анализ на всички доказателства,събрани по делото.
Ответникът по касация Технически университет В. е възразил срещу допускането на касационното обжалване на решението с твърдения за наличие на последваща задължителна съдебна практика на ВКС ,с която обжалваното решение не влиза в противоречие.По същество е изразил становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
При постановяване на обжалваното решение,за да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд се е позовавал на събраните по делото доказателства и на задължителна съдебна практика на ВКС,постановена по реда на чл.290 от ГПК.При излагане на съображенията си по предмета на спора,въведен с въззивната жалба, ВАС е посочил,че липсва законно основание за провеждане на прилаганите от доставчика на електроенергия корекционна процедура,независимо от въвеждането на такива с ОУ,с които потребителя се е съгласил.Приел е за доказано по делото наличието на нерегламентирана външна намеса в работата на СТИ,предназначено да отчита доставяната и ползвана в имота на ищеца електроенергия,но е заключил , че сам по себе си този факт не поражда основание за корекция на сметката,тъй като липсват данни намесата да е извършена от ищеца или от трето лице с негово знание. Поради това и, като е взел предвид решение №200/3.12.2013г. по т.д.№983/12г. на ВКС второ т.о., съдът е направил извод,че липсва основание върху потребителя да бъдат възложени неблагоприятните последици от неточното отчитане и да бъде санкциониран със заплащане на допълнително начислени количества енергия.Посочил е освен това, че определеният в ОУ корекционен подход е произволен,тъй като не е съпоставим с реалното потребление и периода на неточното или липсващо отчитане,поради което не може да служи като база за отстраняване на неоснователно обогатяване в хипотеза на разминаване между доставеното и отчетено количество електроенергия. По тези съображения въззивният съд е намерил,че начислената от ответника и платена от ищеца корекционна сума е лишена от основание.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК касаторът е формулирал материално-правен въпрос: Доказва ли се виновното поведение на потребителя да не въздейства върху СТИ при проведено пълно и главно доказване от ответника за съществуване на фактите – наличие на договорна обвързаност между страните,основана на ОУ, действащи към датата на извършване на проверката ; надлежно проведена процедура по установяване неправилно/неточно отчитане на СТИ и установено по надлежен ред неправомерно вмешателство върху СТИ? Твърди , че въззивният съд е разрешил този въпрос в атакуваното от него решение в противоречие с постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №38/15.05.2014г. по т.д.№5/2013г. на ВКС, първо т.о. – основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира,че поставеният от касатора въпрос не осъществява изискването за правен такъв,доколкото в него се съдържа необходимостта от предварителен отговор по правилността на извода на съда относно наличието на виновно поведение с оглед установените по делото факти.Дори да се приеме,че въпросът е свързан с решаващите изводи на въззивния съд по правото,не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по посочения от касатора допълнителен критерий.
С постановената задължителна съдебна практика по чл.290 от ГПК – решения №165/19.11.2009г. по т.д.№103/09г. на II т.о. на ВКС, решение №104/05.07.2010г. по т.д.№885/09г. на II т.о. на ВКС, №26./04.04.2011г. по т.д.№427/10г. на II т.о. на ВКС, №189/11.04.2011г. по т.д.№39/10г. на II т.о. на ВКС, №19/21.02.14г. по т.д.№2014/13г. на II т.о. на ВКС, №12/11.02.13г. по т.д.№1080/11г., №200/30.12.13г. по т.д.№983/12г. , №19/21.02.14г. по т.д.№2014/13г. на II т.о. на ВКС, №12/11.02.13г. по т.д.№1080/11г., №97/28.07.15г. по т.д.№877/14г. на I т.о. на ВКС, №30/23.04.15г. по т.д.№1118/14г. на II т.о. на ВКС, №173/16.12.15г. по т.д.№3262/14г. на II т.о. на ВКС и др.,се приема,че корекцията на сметки само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставена електрическа енергия от СТИ,без да е доказано виновно поведение на потребителя,нарушаващо задължението му да се въздържа от действия по манипулиране на СТИ и водещо до неправилното отчитане /което е в тежест на доказване за доставчика/,лишава действието на последния по корекция на сметката от законно основание. Вината е задължително условие за ангажиране отговорността на всеки правен субект,участник в гражданския оборот,съгласно законоустановения в чл.82 от ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност. Доказването на виновното поведение е специфично за всяко отделно производство като резултат от предприетите от страните,в чиято тежест това е възложено, съответни процесуални действия по ангажиране на доказателства. Поради това еднозначен отговор на поставения от касатора правен въпрос,така както е формулиран , не би могъл да бъде даден.
Простият факт,че с цитираното от касатора,постановено по реда на чл.290 от ГПК решение №38/15.05.2014г. по т.д.№5/2013Г. на ВКС I т.о. е оставено в сила решение на въззивната инстанция,с което е потвърдено решение за отхвърляне на предявен от потребител на електрическа енергия срещу доставчика установителен иск за недължимост на сума,с която е коригирана сметката му за електроенергия, не води автоматично до извод за противоречие с атакуваното пред настоящия състав решение на ВАС. По въпроса,с оглед на който е допуснато касационно обжалване – за неравноправността и нищожността на клаузи от ОУ,даващи възможност за едностранна корекция на сметките за ползвана електроенергия,в посоченото решение съставът на ВКС е дал разрешение,аналогично на цитираните по-горе съдебни решения.Причината,поради която крайният резултат е отказ да бъде призната недължимост на претендираната от доставчика сума е наличието на доказан от последния /чиято е и доказателствената тежест/ факт ,че нерегламентираното въздействие върху СТИ е осъществено чрез разрушаване на пломбата и поставяне на допълнителна електронна платка за манипулирането му,т.е. налице е установено със съответните доказателствени средства виновно поведение на потребителя на електроенергия,причинило несъответствието между потребената и заплатена на дружеството електроенергия. В настоящия случай в съставения констативен протокол от проверката липсва отразяване на обстоятелства,установяващи,че целостта на поставените върху СТИ пломби е компрометирана,което именно и е обосновало извода на съда за недоказаност на виновно поведение от страна на потребителя,предвид липсата на фактическа възможност установеното неправилно свързване към електроразпределителната мрежа на СТИ да бъде осъществено от външно лице, без да бъдат нарушени пломбите на устройството.
Поради изложеното не се констатира противоречие на атакуваното решение с установената практика на ВКС,което е основание за недопускане на касационно обжалване на същото.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №97 от 08.04.2015г. по в.т.д.№43/15г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.