O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 458
София, 05.10. 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от първи октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч.гр. дело № 2826 /2018 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 1601/ 16.03.2018 г. на Г. Б. Д. срещу определение № 22 от 11.01.2018 г. на Варненския апелативен съд по ч.гр.д. № 13 /2018 г., в частта, с която производството пред него, образувано по частна жалба срещу определение № 1086 от 22.11.2017 г. на Разградския окръжен съд по гр.д. № 219/2017 г., е прекратено като недопустимо.
Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт като незаконосъобразен.
Ответната страна, в срок, с писмен отговор оспорва допустимостта на жалбата като неотговаряща на изискванията на чл. 275, ал.2 вр чл. 260 ГПК, а под евентуалност – нейната основателност. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Жалбата е в срок, от надлежна страна срещу преграждащ съдебен акт постановен от апелативен съд, така допустима. Доводите на ответника за нередовност и недопустимост на същата не се споделят, предвид на това, че апелативният съд действа в материята по обжалване на определенията при условията на пълен въззив,поради което извършва проверка за законосъобразност на акта с оглед на всички възможни основания без да е обвързан от посоченото в жалбата.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
За да приеме, че частната жалба на Г. Б. Д. срещу определение № 1086 от 22.11.2017 г. на Разградския окръжен съд по гр.д. № 219/2017 г. е недопустима и да прекрати производството по нея, апелативният състав в обжалвания сега акт е приел, че същото е постановено в производство по чл. 248 , ал 1 ГПК за допълване на решение на окръжен съд постановено в производство по обжалване действия на ЧСИ, което решение е окончателно, поради което, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК на обжалване пред по-горен съд не подлежи и актът, с който се допълва или изменя това решение в частта разноски.
Фактическите и правни констатации на апелативния съд в обжалваното определение изцяло се споделят от настоящия състав на ВКС.
Релевантните обстоятелства са следните:
По жалба на Г. Б. Д. срещу действия на ЧСИ с район на действие Разградски окръжен съд по изп. д. № 2034/2016 г, в частност срещу насочване на принудителното изпълнение срещу два конкретни, несеквестируеми според страната, недвижими имота, е образувано гр.д. № 219/2017 г. по описа на същия съд. С решение № 803 от 20.09.2017 г. по цитираното дело окръжният съд е оставил жалбата без уважение.
По молба на „Б. 91“- О., взискател по образуваното изпълнително дело и насрещна страна в производството по чл. 435 и сл. ГПК, с определение№ 1086 от 22.111.2017 г. по гр.д. № 219/2017 г. Разградският окръжен съд е допълнил решението си от 20.09.2017 г , като е осъдил Г. Б. Д. да заплати на дружеството сумата от 720 лв. разноски за производството пред него, което Б. е обжалвал своевременно пред Варненския апелативен съд, чието оставяне без разглеждане с определение № 22 от 11.01.2018 г. по ч.гр.д. № 13 /2018 г. се обжалва сега. В частта, с която с определение № 22 от 11.01.2018 г. апелативният съд за производството пред него е осъдил страната да заплати на дружеството разноски в размер на 480 лв. за адвокат, същият се е произнесъл по реда на чл. 248, ал. 1 вр 78, ал. 5 ГПК с определение № 241 от 03.05 2018 г., което не е обжалвано и е влязло в сила.
Съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро ГПК определението, с което съдът допълва или изменя акта, с който приключва производството пред него, в частта за разноски, подлежи на обжалване по същия ред, по който се обжалва основния акт ( решение или определение).
Съгласно практиката на ВКС по тълкуване чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро ГПК, когато актът, с който приключва производството пред съответната инстанция не подлежи на инстанционен контрол пред по-горен съд, то не подлежи на такъв контрол ( обжалване) и определението, с което се допълва или изменя този акт, от постановилия го съд, в частта за разноски.
В случая акта, чието допълване в частта за разноски е било поискано е решение, с което в производство по чл. 435 и сл. ГПК окръжният съд се e произнесъл по същество по жалбата срещу действия на ЧСИ. Съгласно чл. 437, ал. 3, изр. 2-ро ГПК това решение на окръжния съд е окончателно. Следователно окончателно ( т.с. необжалваемо ) е и определението, с което окръжният съд по реда на чл. 248 ГПК е допълнил своето решение, в частта за разноски.
Като законосъобразно обжалваното сега определение следва да бъде потвърдено.
Въпреки този изход на спора, искането на насрещната страна за разноски за адвокат за производството пред ВКС е неоснователно и такива не следва да се присъждат. Разноските за адвокат по основното производство по обжалване действията на ЧСИ са надлежно овъзмездени с определение № 22 от 11.01.2018 г на Разградския окръжен съд по гр.д. № 219/2017 г. Видно от договора за правна помощ от 27.08.2017 г., договореното и изплатено възнаграждение се отнася до производство по чл. 435, ал. 2 ГПК по обжалване действия на ЧСИ, в т. ч. както изрично е посочено, за обжалване на определения по него. Производството по чл. 248 ГПК, в т.ч по обжалване на отказа да се разгледа частна жалба срещу определение за допълване или изменение на крайния акт в частта за разноски, няма самостоятелен характер, а се явява продължение на основното гражданско производство, в случая по обжалване действията на съдебния изпълнител. Респективно, защитата която адвокатът осъществява в производството по чл. 248 ГПК е продължение на тази осъществявана и възмездявана в основното производство. В този смисъл е константната практика на ВКС ( например : определение № 65 от 13.04.2017 г. на ВКС, II- ро г.о. по гр.д. № 1826/ 2016 г., определение№ 216 от 17.07.2017 . на ВКС, III- то г.о. по гр.д. № 3648/2016 г., определение №114 от 20.05.2016 г. на ВКС, II- ро г.о. по гр.д. № 1847/2016 г., определение № 373 от 20.11.2017 г. на ВКС, III- то г.о. по гр.д. № 1077/2016 г., определение № 296 от 15.08.2017 г. на ВКС, III- то г.о. по гр.д. № 1758/2016 г., определение № 230 от 13.07.2015 г. на ВКС, I- во г.о. по гр.д. № 4631/2014 г., определение № 552 от 25.11.2016 г. на ВКС, IV- то г.о. по гр.д. № 4894/2016 г. )
Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на IV – то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 22 от 11.01.2018 г. на Варненския апелативен съд по ч.гр.д. № 13 /2018 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: