О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 458
Гр. София, 05.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 24.11.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №4383/17 г., намира следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. Д. срещу определението на Апелативен съд София по ч.гр.д. №3359/17 г., с което е оставена без разглеждане въззивната му частна жалба срещу посоченото първоинстанционно определение. С него е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за продължаване на срока за внасяне на определената му държавна такса и му е дадена последна възможност да внесе таксата в тридневен срок.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на обжалваното определение и се иска отмяната му.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване определение на апелативен съд и е допустима.
ВКС, като разгледа частната жалба, намира следното: С определение от 28.04.2017 г. по гр.д. №1550/17 г. на Софийски градски съд частният жалбоподател е освободен частично от внасяне на държавна такса по предявените от него искове и му е дадена възможност да внесе частта от таксата, за която искането му е отхвърлено, в едноседмичен срок. Определението, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за освобождаване от държавна такса в посочената част /за посочения размер/, му е съобщено на 9.05.17 г. и той не го е обжалвал.
С молба от 16.05.17 г. частният жалбоподател / ищец/ е поискал от СГС продължаване на срока за внасяне на държавната такса. С определение на СГС от 6.06.17 г. искането за продължаване на срока е оставено без уважение и на частния жалбоподател е дадена последна възможност да внесе държавната такса в посочения с определението от 28.04.17 г. частичен размер.
Това определение е обжалвано пред апелативния съд с частна жалба, която е оставена без разглеждане като е прието, че обжалваното първоинстанционно определение не е от посочените в чл.274, ал.1,т.1 и 2 ГПК. Неговата законосъобразност може да се провери евентуално по частна жалба срещу краен акт за връщане на исковата молба и прекратяване на производството на осн. чл.129, ал.3 ГПК.
Тези изводи са законосъобразни и съответни на практиката на ВКС – напр. опр. по ч.т.д. №441/10 г. на второ т.о. на ВКС, по ч.гр.д. №145/11 г. на трето г.о. на ВКС, по ч.гр.д. №280/12 г. на четвърто г.о. на ВКС и др. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила, поради което ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение на Апелативен съд София по ч.гр.д. №3359/17 г. от 5.10.17 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: