2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№458
София, 08.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 4 юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 908 /2011 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Ц. ЕАД-София против решение653/21.04.2011 г. по т.д. № 446/2010 г. на Софийски АС, с което се потвърждава решение № 633/28.06.2010 г. на СГС, с което касаторът е осъден да заплати на И. метал форуърдинг О.-София сумите: 121 723 лв. на основание чл.240 ЗЗД, 7 700 лв. лихва, 14 023 лв. годишна лихва, ведно със законната лихва и разноски.
С обжалваното решение е прието, че възраженията на ответника са направени след изтичане на сроковете по чл.147 и чл.266 ГПК. Независимо от това, същественото е, че въпреки различната сметка и банка от посочените в договора, сумата е била преведена по друга сметка на ответника в друга банка.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че решението противоречи на Р 579/26.11.2008 по т.д. 298/2008 на І т.о. и на Р 279/1.03.2006 по в.гр.д. № 630/2005 на Пловдивски АС, но за последното няма данни да е влязло в сила.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Приложното поле се определя не от актовете, а от конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос.
Съгласно т.1 ТР 1/2009 ОСГТК, ВКС не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
Доводите за “абсолютно” процесуално нарушение и за липса на доказателства могат да се квалифицират, като основания по чл.281,т.3 ГПК, които обаче не са предмет на това производство по чл.288 ГПК, тъй като са различни от основанията по чл.280,ал.1 ГПК.
Погрешно е позоваването от касатора на правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл.127 ГПК. Това е така, защото от 1.03.2008 г. е в сила нов ГПК и тази разпоредба визира съдържание на исковата молба.
Твърдяното противоречие с посочената практика на ВКС не е налице. С цитираното решение ВКС се е произнесъл, че по въпроса: Може ли да се търси връщане от заемателя на сума, за която е уговорено, че се дължи от него и като част от продажната цена по договор за продажба, при положение, че продажната цена е изплатена изцяло?, отговорът е, че не би могло доколкото е невъзможно съществуването на две самостоятелни главни правоотношения по повод на едно основно задължение. А в случая по процесния договор от 31.10.2007 г. няма такава уговорка.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 653/21.04.2011 г. по т.д. № 446/2010 г. на Софийски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: