Определение №458 от 8.8.2017 по ч.пр. дело №1499/1499 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 458

гр. София, 08.08.2017 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1499 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [община] срещу определение №653 от 22.02.2017 г. по ч.гр.д.№372/2017 г. на САС. С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на [община] срещу разпореждане №65 от 18.02.2016 г. по т.д.№538/15 г. на ОС Перник, с което е върната въззивната жалба [община] срещу решение №4 от 18.10.2016 г. по т.д.№538/15 г. на ОС Перник.
В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се твърди, че от значение за точното прилагане на ГПК и за развитие на правото: Налагането на запор и невъзможността за своевременно заплащане на дължимата държавна такса, трябва ли автоматично да се следва от прекратяване на производството и разпореждане за връщане на подадена жалба, предвид факта, че е било налице особено непредвидено обстоятелство и съдът е следвало да изпрати поне напомнително писмо.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че в дадения от първоинстанционния съд срок, [община] не е отстранила констатираните нередовности на подадената въззивна жалба – не е внесена дължимата държавна такса и не е поискано продължаване на срока за изпълнение на указанията, а за съда не съществува законово задължение да изпраща напомнителни съобщения, още повече че изложените съображения за наличие на материални затруднения не биха могли да обусловят извиняване на бездействието на [община] да отправи искане до съда за защита при тези факти.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Освен, че позоваването на т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК е бланкетно и не са изложени доводи за значението на поставения въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото, дори и селективното основание да се приеме за надлежно въведено, въпросът не може да се квалифицира като значим за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая не е осъществена нито една от хипотезите, с които, предвид разясненията на т.4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК, законодателят е обвързал основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – разпоредбите на процесуалния закон /чл.262, ал.2, т.2, вр. ал.1, вр. чл.261, т.4 от ГПК/, установяващи дължимите от съда процесуални действия при неизпълнение от страната на дадените й указания за заплащане на дължима държавна такса по въззивна жалба в предоставения срок, са ясни и непротиворечиви, като по приложението им е формирана многогодишна константна, а и задължителна практика на ВКС, с която въззивният съд се съобразил изцяло.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №653 от 22.02.2017 г. по ч.гр.д.№372/2017 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top