4
Гр. д. № 1508/2014 г. на ВКС, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 459
София, 10.07.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 1508/2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 251 от 27.11.2013 г. по гр. д. № 464/2013 г. Ловешки окръжен съд е потвърдил решение от 01.07.2013 г. на Ловешки районен съд, с което е прекратена съсобствеността на допуснатите до делба имоти по реда на чл. 353 ГПК като: в дял на П. Х. В. са поставени имот № 281047 по картата на възстановената собственост (КВС) на [населено място] с площ от 3600 дка, в м. „А.”, представляващ залесена горска територия, индивидуализиран и с граници и имот № 308152 по КВС, с площ от9,100 дка, в м. „В. селище”, представляващ залесена горска територия, индивидуализиран и с граници.
В общ дял на П. И. П. и М. И. Т. са поставени имот № 308153 по КВС на [населено място] с площ от 9.100 дка, в м. „В. селище”, представляващ залесена горска територия, индивидуализиран и с граници и имот № 308154 по КВС на [населено място] с площ от 2.200 дка, в м. „В. селище”, представляващ залесена горска територия, индивидуализиран и с граници.
В общ дял на Д. Х. С., С. Ц. Н. и Ц. Ц. С. е поставен недвижим имот № 281050 по КВС на [населено място] с площ от 6.400 дка, в м. „А.”, представляващ залесена горска територия, индивидуализиран и с граници.
В дял на В. С. С. са поставени: имот № 329009 по КВС на [населено място] с площ от 9.995 дка, в м. „Б.”, представляващ залесена горска територия, индивидуализиран и с граници и имот № 307028 по КВС на [населено място] с площ от 16.000 дка, в м. „В. г.”, представляващ залесена горска територия, индивидуализиран и с граници. Присъдени са и суми за уравнение на дяловете както и дължимите държавни такси.
Срещу решението е подадена касационна жалба от съделителите П. В., П. И. П. и М. И. Т., Д. Х. С., С. Ц. Н. и Ц. Ц. С. с доводи за несъобразяване на принципа всеки съсобственик да получи реален дял при прекратяване на съсобствеността, когато това е възможно.
Допускането на касационна проверка на решението се иска на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по разрешения въпрос от съда за начина на извършване на делбата, когато от имотите, допуснати до делба, могат да се образуват шест равни дяла. Поддържа се, че избраният способ за извършване на делбата по реда на чл. 353 ГПК вместо чрез теглене на жребий, е в противоречие с възприетото в решения по гр. д. № 144/2011 г. на ВКС, ІІ г. о., решение по гр. д. № 900/2011 г. на ІІ г. о., решение по гр. д. № 729/2010 г. на І г. о., решение по гр. д. № 82/2011 г. на І г. о., постановени в производство по чл. 290 ГПК.
Ответникът по касация В. С. я намира за неоснователна.
Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба и от съделителя В. С. с доводи за необоснованост на решението, поради несъобразяване с направения от него довод, че е придобил правото на собственост върху допуснатите до делба имоти на основание давностно владение. В изложението не е формулиран правен въпрос, който да обосновава някое от основанията за допускане на касационна проверка на решението от посочените в чл. 280, ал.1 ГПК.
Ответниците по тази касационна жалба я намират за неоснователна.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от процесуално легитимирани страни и са допустими.
Върховният касационен съд след произнасяне по допускане на въззивното решение до касационно обжалване намери следното:
І. По жалбата на П. В., П. П., М. Т., Д. С., С. Н. и Ц. С.:
С влязло в сила решение от 06.12.2011 г. описаните по горе недвижими имоти – залесени горски територии, са допуснати до делба при следните права: 6/18 ид. ч. за П. В., по 3/18 ид. ч. за П. П., М. Т. и В. С. и по 1/18 ид. ч. за Д.а С., С. Н. и Ц. С..
От изготвените проекти за делба от общинска служба по земеделие [населено място] на два от допуснатите до делба имоти се установява, че от имот № 308074 могат да се образуват два имота – имот № 308153 с площ от 9.100 дка и имот № 308154 с площ от 2.200 дка. От имот № 307028 могат да се образуват също два имота – № 307173 с площ от 9.100 дка и № 307174 с площ от 6.900 дка.
Съделителите са наследници на общия наследодател С. С. починал 1966 г. Той е оставил наследници от първа низходяща линия две дъщери В. С. и С. С. и син С. С. В.. Ищцата П. В. е наследница на дъщерята В. С.. Ответниците П. П. и М. Т. са наследници на дъщерята С. С.. В. С. е населдник на сина С. С., който е оставил за наследници и внуците Д. С., С. Н. и Ц. С. от починал син Ц. С..
Между страните не е имало спор и за това, че съделителят В. С. и праводателят му С. С., след възстановяване правото на собственост върху имотите, са извършили добив на дървен материал от два от възстановените имоти – № 307028 и № 309009. Срещу В. С. са предявени от останалите съсобственици искове за заплащане на припадащата им се част от реализираните приходи на основание чл. 31, ал. 2 ЗС. С влязло в сила решение исковете са уважени.
Въз основа на така установените данни, съдът е приел, че предвид различието в правата на седемте съделители върху петте горски имота, броят на дяловете, които могат да се формиран от тях, неравенството на площите на всеки един от дяловете и направеното искане за разпределяне имотите по колена, прекратяването на съсобствеността чрез теглене на жребий е невъзможно и крайно неудобно. Намерил е, че делбата следва да се извърши по реда на чл. 353 ГПК чрез разпределяне на имотите по колена за ищците, с което се спазва основният принцип на делбата всеки съделител да получи дял в натура. В дял на съделителя В. С. е поставил имотите, в които той и праводателят му са извършили добив на дървен материал, в резултат на което те изцяло са обезлесени.
В изложението се твърди, че съдът се е произнесъл по въпроса при еднородност на имотите и при възможност за обособяването им в равни по площ дялове, следва ли да се извърши делба чрез разпределяне на имотите вместо с теглене на жреби.
Изборът на способ съдът е мотивирал с установеното различие в площта на допуснати до делба имоти. Обсъдил е приетата експертиза за изработване на варианти за делба на имотите, както и това, че само по предложения трети вариант, в който имотите са разпределени в шест равни дяла са представени и скици-проекти за делба на два от имотите, които са заверени от общинска служба „Земеделие”-Л., но е намерил, че предвид броя на съделителите и различието в дяловете им, способът за извършване на делба чрез теглене на жребий е неподходящ.
След обстойна съвкупна преценка на всички установени факти и обстоятелства и съобразявайки изразената воля на част от съделителите за извършване на делба по колена, съдът е формирал законосъобразен извод за способа за прекратяване на съсобствеността – чрез разпределяне на имотите по колена с изключение на четвъртия дял, определен за В. С., който е съобразен с обема на правата му в съсобствеността и извършения добив на дървен материал.
Не е налице основание за допускане касационна проверка по поставения от касаторите въпрос на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.
При мотивиране на изложението относно избрания способ за прекратяване на съсобствеността касаторите са се позовали и на факта на извършената сеч от съделителя В. С.. Този довод е фактически. Това не е разрешен правен въпрос ни обуславя предпоставка за допускане касационна проверка на въззивното решение.
Неоснователно се поддържа, че разрешеният въпрос за избор на способ за прекратяване на съсобствеността е в противоречие със задължителната практика – ППВС 7/1973 г., с което е прието, че тегленето на жребий е неудобно, когато някой от съделителите е бил във владение на имота и е направил значителни подобрения в него. В случая не е извършено подобрение в имотите, а в два от тях е извършен добив на дървен материал, с което е намалена стойността им. Този факт е съобразен от съда.
Посочените основания за избора на способ за прекратяване на съсобствеността чрез разпределяне на имотите, съвпада с възприетото в решение № 406 от 10.01.2012 г. по гр. д. № 729/2010 г. на І г. о. и решение № 459 от 23.11.2011 г. по гр. д. № 82/2011 г. на І г. о., както и с разрешението дадено в т. 5 на ППВС 7/1973 г., което е в смисъл, че невъзможността за теглене на жребий по смисъла на чл. 292 ГПК отм. е налице тогава, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем и стойност, а същевременно дяловете на съделителите са различни. В разглеждания случай е налице такова различие, поради което разрешението на поставения въпрос е дадено в съответствие с посочената задължителна практика и не е налице основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационна проверка.
Останалите две решения, посочени като задължителна практика по формулирания правен въпрос, касаят различни хипотези от, тази предмет на настоящото дело, поради което са неотносими към разрешения въпрос.
ІІ По жалбата на В. С..
Не е налице общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка на въззивното решение. Касаторът не е формулирал материалноправен въпрос, който да е решен от съда при произнасянето му във втората фаза на делбата. В изложението касаторът поддържа, че съдът неправилно не е приел, че той и наследодателят му са придобили право на собственост върху възстановените земи – залесена горска територия на основание давностно владение, което са осъществявали от 2000 г., когато са възстановени имотите. Въпросът за това кои лица са собственици на имотите, делба на които се иска, е предмет на разглеждане в първата фаза на делбата. По този въпрос съдът се е произнесъл с решението за допускане на делба, като е намерил доводът за неоснователен. Решението е влязло в сила. С това е изчерпана процесуалната възможност за защита чрез възражение относно придобиване вещни права върху имотите, предмет на иска, по давност. Този въпрос не е бил предмет на сега обжалваното въззивно решение, което е постановено в производство по извършване на делбата и има за предмет разрешаване на въпроса чрез кой способ да се прекрати съсобствеността между лицата и по отношение на имотите, за които тя е допусната при съобразяване на определените им права в тях.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 251 от 27.11.2013 г. по гр. д. № 464/2013 г. Ловешки окръжен.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: