О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 459
гр. София, 13.11.2017 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1880 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 19.12.2016 год. по гр. д. № 533/2016 год. Кюстендилският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 22.08.2016 год. по гр. д. № 371/2016 год. на Дупнишкия районен съд, с което е допусната съдебна делба на първия жилищен етаж от масивна жилищна сграда с идентификатор 39339.502.129.2 и застроена площ от 84 кв. м., намираща се в поземлен имот с идентификатор 39339.502.129 по кадастралната карта на [населено място], [община], целият с площ 1 007 кв. м., по предходен план парцел ІІІ-526 в кв. 7, при посочените в решението граници, между страните по делото и при дялове – за В. С. В. – 5/8 ид. ч., за А. С. В., К. С. В. и Й. С. В. – по 1/ 8 ид. ч. за всеки от тях.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от съделителят К. С. В., чрез адв. Ир. И., с оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и молба за отмяната му, като вместо това искът за делба на спорния имот бъде отхвърлен.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на противоречие на въззивното решение с приложените две решения на ВКС /Р № 35 по гр. д. № 669/2012 год. ІІ г. о. и Р № 134 по гр. д. № 6161/2014 год. ІІІ г. о./, обосноваващо наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /редакция преди изм. с Д. в. 86/2017 год./. Счита, че релевантният правен въпрос касае квалификацията на определено владение като добросъвестно или обикновено /недобросъвестно/, произнасянето на въззивния съд по който е в противоречие на сочената съдебна практика.
Съделителят А. С. В., чрез адв. З.. В., в писмения отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, респ. счита жалбата за неоснователна. Претендира заплащане на направените разноски.
Останалите съделители не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе по предмета на производството по чл. 288 ГПК, взе предвид следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е допусната делбата на останалия в наследство на страните по делото недвижим имот в [населено място], представляващ първи етаж от жилищна сграда с посочения идентификатор, въззивният съд приел за неоснователно възражението на ответника, сега касатор, за придобиването му по давност, тъй като не е изтекъл необходимия давностен срок по чл. 79, ал. 1 ЗС от датата на смъртта на наследодателя до предявяването на иска за делба, което е достатъчно основание за този извод – липсва обективния елемент от фактическия състав на оригинерния придобивен способ, поддържан от касаторът. Предпоставките по чл. 70, ал. 1 ЗС не са налице с оглед наследствения характер на имота и липсата на относими обстоятелства, поради което и е неоснователно позоваването на кратката придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приел, че построяването на сградата в имот, лична собственост на наследодателя С. В., е осъществено по време на брака му със съделителката В. В., поради което и придобиването на вещното право на собственост е в режим на съпружеска имуществена общност. При прекратяването й със смъртта на наследодателя същата се трансформира в обикновена дялова съсобственост, при равни права на съпрузите, като делът на наследодателя се наследява от наследниците му – преживялата съпруга и тримата му сина. При правилното приложение на правилата на чл. 5 и чл. 9 ЗН са определени и квотите на наследниците, съделители в настоящето делбено производство.
Следователно, за да отрече претендираните от касатора правни последици на придобиване правото на собственост върху делбения имот поради осъществяване на фактическата власт от датата на смъртта на наследодателя съдът приел, че не е налице необходимия срок от 10 години, съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, като е съобразил твърденията на този съделител. Изводът на съда не е обусловен от квалифициране на упражняваното владение, тъй като основания за наличие на добросъвестно такова по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС не са налице, поради което и формулираният в изложението на касатора въпрос не е обуславящ относно правилността на направения от въззивния съд извод за неоснователност на възражението му за придобивна давност. Поради това и представената съдебна практика не е относима и не може да обоснове наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, в приложимата му редакция, като липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание да не се допусне касационното обжалване.
Въпросите относно владението на наследствен имот от един от наследниците и позоваването му на давност по отношение на наследствените части на другите сънаследници, както и по какъв начин следва да се прояви промяната в намерението му за своене на целия имот по отношение на другите сънаследници са съществени в производствата по делба на наследство, като същите са предмет на разясненията в ТР № 1 от 6.08.2012 год. на ОСГК на ВКС. В настоящият случай обаче до обсъждане на този спор не се е стигнало, тъй като от датата на смъртта на наследодателя до предявяването на иска за делба не е изтекъл изискуемия се съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС срок от десет години, което е достатъчно основание да се отрече релевираната от сънаследника придобивна давност.
По тези съображения касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, като при този изход на настоящето производство касаторът следва да заплати на ответника А. В. направените разноски в размер на 500 лв. за платено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 315 от 19.12.2016 год. по гр. д. № 533/2016 год. на Кюстендилския окръжен съд по касационната жалба на К. С. В. от [населено място], общ. Д., чрез адв. Ир. И..
Осъжда К. С. В. от [населено място], общ. Д., [улица] да заплати на А. С. В. от [населено място], общ. Д., [улица] направените в касационното производство разноски в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: