О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 459
гр. София, 13.05.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и шестнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 1601/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК за проверка изпълнението на законовите изисквания за допускане до касационно обжалване на решение №952/29.01.2016 г. по в. гр.д. №14396/2015 г. на СГС, ГО, въз. състав , обжалвано с касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” чрез старши юрисконсулт Р. Л..
Ответникът Ж. Г. Г. оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба в писмено становище по делото. Счита , че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване доколкото цената на предявените искове е под 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение е потвърдено решение от 31.08.2015 г. на Софийски районен съд , І Г.О. по гр.д. №18840/2015 г. , с което е признато за установено по отношение на Ж. Г. Г. , осъден с наказание „Доживотен затвор без право на замяна”, пребиваващ в затвора в [населено място] , че Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”,гр. София е извършила нарушение на чл.4,ал.2 ЗЗДискр., изразяваща се в неравно третиране по лично положение – липса на предоставяне на време за използване на уреди за физическа подготовка за нуждите на осъдените на доживотен затвор без право на замяна , в продължение на един час, извън времето за престой на открито. Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е осъдена да преустанови нарушението , изразяващо се в неравностойно третиране по лично положение – липса на предоставяне на време за използване на уреди за физическа подготовка за нуждите на осъдените на доживотен затвор без право на замяна , в продължение на един час, извън времето за престой на открито.
Решението е постановено по искове с пр. осн. чл. 71,ал.1,т.1 и 2 ЗЗДискр. и същите са неоценяеми.По отношение на неоценяемите искове, ограничението по чл. 280,ал.2 ГПК, според което не подлежат на касационно обжалване въззивните решения с цена на иска до 5 000 лв. / изм. Д.В. бр. 100/2010 г./, не се отнася.С оглед на това възражението на ответника по касация, че касационната жалба е недопустима е неоснователно.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК. Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който за да има такава характеристика следва да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано изпълнението на допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК /виж ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./ С цитираното Тълкувателно решение се приема също така , че касационното обжалване следва да се допусне и във всеки случай, когато съдът установи вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение ,макар тези пороци на решението да не са законодателно изведени като основания за допускане до касационно обжалване .
В случая единственото основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, посочено от касатора е недопустимост на постановеното решение поради неподсъдност на спора пред общите съдилища. В тази връзка в представеното Изложение касаторът твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с Тълкувателно постановление №2/19.05.2015 г. на Общото събрание на съдиите от ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по ТД №2/2014 г. Такова противоречие обаче не е налице и решението в случая не е вероятно недопустимо като постановено от съд, който не е компетентен да разреши спора. С цитираното тълкувателно постановление е даден задължителен отговор на въпроса на кой съд са подсъдни делата за вреди от нарушения правата на гражданите от незаконни актове, действия и бездействия на държавни органи и длъжностни лица, уреждащи равенството в третиране /т.4 от ТП/2 19.05.2015 г./ , като е прието, че тези дела са подсъдни на административните съдилища. Предмет на настоящото дело обаче е спор по чл. 71,ал.1,т.2 и 3 ЗЗДискр. , по който се иска установяване факта на дискриминация от страна на затворническата администрация по отношение на ищеца и съответно осъждането Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” да преустанови действията ,представляващи дискриминация. Следователно настоящия спор не попада в предметния обхват на ТП №2/19.05.2015 г. Същевременно въпросът относно това кой е компетентния съд да се произнесе по спора в настоящия случай е разрешен изрично по реда на чл. 135 АПК от петчленен състав на съдии от ВКС и ВАС с определение №17/31.03.2015 г. по адм. Дело №25/2015 г. на ВАС, с което е прието, че компетентен да разгледа спора и Софийският районен съд. С оглед на разрешената по този начин препирня за подсъдност развила се между АС –София –град /АССГ/ и СРС , делото е разгледано от общите съдилища в случая – СРС и СГС.С оглед на това не може да се приеме, че постановеното решение е недопустимо поради това, че е постановено от некомпетентен съд.
По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №952/29.01.2016 г. по в. гр.д. №14396/2015 г. на СГС, ГО, въз. състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: