6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 459
С., 14.07.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 03.06. 2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 4398 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 1147 от 10. 06.2013 год., постановено по в.т.д.№ 3811/ 2012 год. Софийски апелативен съд е обезсилил първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 1006 от 28. 05. 2012 год., по т.д.№ 265/2011 год. в частта за отхвърляне на предявения от А. Г. Г. срещу [фирма] конститутивен иск по чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на приетите от проведеното на 15.01.2011 год. ОС на съдружниците решения, поради неучастие на ищеца в откриване и провеждане на същото, разискване на въпросите от дневния ред и гласуването им и на иска за отмяна на решението на ОС от 15.01.2011 год. за изключване на А. Г. Г., като съдружник поради противоречието му с чл.10, ал.3 от дружествения договор. В останалата част, с която предявените от А. Г. Г. срещу [фирма] искове по чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на решенията, взети от проведеното на 15.01.2011 год. ОС на съдружниците са уважени, решението на Софийски градски съд е оставено в сила.
Недоволен от съдебния акт на въззивния съд, в частта, с която съдебното решение на първостепенния съд по горепосоченото дело е обезсилено е останал ответникът, който го е обжалвал с оплакване за неправилност.
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими за крайния правен резултат по делото въпроси на процесуалното право, който доуточнен от настоящата инстанция в съответствие с постановките в т.1 на ТР № 1/19. 02.2010год. на ОСГТК на ВКС е : 1.„При обезсилване на решението на първоинстанционния съд в посочената му част, следва ли Софийски апелативен съд да се произнесе и по въпроса дали прекратява делото в обезсилената част или го връща за ново разглеждане в същата тази му част на първоинстанционния съд?” и 2. „На обезсилване или на отмяна подлежи едно неправилно съдебно решение?”.
Като израз на визираното противоречие със задължителната практика на ВКС по първия от посочените правни въпроси са цитирани решения на касационната инстанция, постановени по реда на чл.290 и сл. ГПТК: № 168 от 22.12.2011 год., по т. д. № 108/2010 год. на І т.о.; № 109 от 25.06.2010 год., по т.д.№ 860/2009 год.; № 16/24.03.2011 год., по т.д.№ 354/2010 год. на І т.о. на ВКС; № 129 по т.д.№ 864/ 2010 год. на І т.о.; № 57 от 10.09.2012 год., по т.д.№ 1183/2010 год. на ІІ т.о.; № 333 / 05. 12. 2011 год., по гр.д.№ 1244/2010 год. на ІІІ г.о..
Селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, поддържано по отношение на същия този правен въпрос, вписан под № 1 касаторът е аргументирал с липса на произнасяне от въззивния съд по молбата му за постановяване на допълнително решение.
Като израз на твърдяното противоречието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по отношение на втория процесуалноправен въпрос е посочено и приложено с касационната жалба решение на ІV г.о. на ВКС № 13 от 20. 02.2013 год., по гр.д.№ 167 ГПК.
Касаторът [фирма] е подал и частна жалба срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд в частта му за присъдените в полза на ищеца деловодни разноски за въззивната инстанция от 910 лв., като счита, че то следва да е предмет на предприетото общо обжалване на въззивния съдебен акт, а с оглед препращането по чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение на СГС е необходимо да бъде преценено и в съответствие с последното.
Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допустимостта на подадената частната жалба, поради отсъствие на процесуален ред по действащия ГПК за самостоятелното и разглеждане, както и срещу достъпа до касационен контрол, излагайки съображения за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване, поради следното:
Последователно в практиката си, създадена при уредбата на касационното производство по действащия ГПК, ВКС е поддържал разбирането, че разрешен процесуален въпрос по см. на чл. 280, ал.1 ГПК е налице, както когато съдът се е произнесъл по процесуалните действия, които следва той самият да извърши или по законосъобразността на процесуалните действия, извършени от първоинстанционния съд, така и когато е зачел ненадлежно извършени от страните процесуални действия, респ. не е зачел надлежно извършени такива и е достатъчно дори и да не се е произнесъл изрично в решението си по конкретен въпрос на процесуалното право, да е процедирал в несъответствие с процесуалния закон и само по себе си това несъответствие да се е отразило на правилността на решението, като краен резултат по начин, който е във вреда на жалбоподателя.
В случая Софийски апелативен съд е обезсилил частично решението на първостепенния съд като е приел, че съдържанието на постановения диспозитив в двете му части е вътрешно противоречив – от една страна решенията от ОС на съдружниците, проведено на 15.01.2001 год. са били отменени, като незаконосъобразни, а от друга – иска за отмяната им е отхвърлен със съображения, възпроизвеждащи същите изводи на решаващия първостепенен съд относно отделните въведени основания за незаконосъобразност т.е. поради отсъствие на други, различни от така уважените искове по чл.74, ал.1 ТЗ.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното решение позволяват да се приеме, че поставените процесуалноправни въпроси, като ирелевантни за крайния изход на делото, не попадат в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, съгласно задължителните разяснения в т.1 на ТР № 1/19.02.1010 год. на ОСГТК на ВКС. Първият от тях въобще не е бил предмет на обсъждане от въззивния съд в решението, предмет на подадената касационна жалба, поради което е без значение за формиране решаващата правна воля на състава на Софийски апелативен съд, обективирана в постановения краен съдебен акт, нито дори и да е процедирал в несъответствие с процесуалния закон – чл.270, ал.3 ГПК, това му погрешно процесуално действие се е отразило самостоятелно на крайния изход от делото, по начин във вреда на жалбоподателя, предвид съществуващия процесуален ред на чл.250 ГПК.
Що се касае до втория формулиран правен въпрос, то въззивната инстанция не е приела за неправилен, а за недопустим съдебния акт на СГС в частта му, с която исковите претенции по чл.74 ТЗ са били отхвърлени, като е изложила подробни, макар и в известна степен неясни, съображения в тази насока, позовавайки се на извършено от първоинстанционния съд смесване на основанията на които този конститутивен иск е бил предявен с правните изводи на решаващия състав за незаконосъобразност на взетите от ОС решения, т.е. с отсъствие на друга, различна от уважената самостоятелна искова претенция по чл.74, ал.1 ТЗ, която да е била разгледана от първостепенния съд и по която същият да е дължал произнасяне.
Следователно така поставения от касатора процесуалноправен въпрос всъщност възпроизвежда изразеното и в касационната жалба оплакване за процесуална незаконосъобразност на въззивния съдебен акт, което дори и да е евентуално основателно е неотносимо към предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В този см. дали Софийски апелативен съд правилно е приложил процесуалния закон, определяйки решението на СГС за недопустимо, а не за неправилно – постановено при допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, респ. при наличие на очевидна фактическа, каквато е застъпената теза на жалбоподателя е въпрос, който подлежи на обсъждане при разглеждане на касационната жалба по същество относно твърдяните касационни основания, но не и в производството по чл.288 ГПК, поради отсъствие на тъждество между последните и предпоставките за достъп до касационен контрол.
Липсата на формулиран от жалбоподателя правен въпрос, попадащ в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, според т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС изключва задължението на касационната инстанция да се произнесе по основателността на въведените селективни основания.
Единствено за прецизност на изложеното следва да се посочи, че в случая са недоказани и поддържаните селективни основания.
Отсъствието на произнасяне от въззивния съд по молбата на въззивника, настоящ касатор, основана на чл.250 ГПК – за допълване на постановеното съдебно решение, което твърдение в случая е и невярно предвид постановеното допълнително решение № 1837/09.10.2013 год., по в.т.д.№3811/2012 год., предвид разясненията в т.4 на ТР № 1/ 19. 02.2010 год. на ОСГТК на ВКС относно вложеното от законодателя съдържание в същото, обективно не би могло да обоснове приложението на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Цитираните в касационната жалба съдебни актове, с които по реда на чл. 290 и сл. ГПК отделните състави на касационната инстанция са дали разрешение на процесуалноправните въпроси – за наличие на правен интерес от предявяване на установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, във вр. с чл.15, ал.1, т.2 ЗАПСП в хипотезата на претендирано признаване на авторско право върху лого, регистрирано като търговска марка в ПВ от ответника, когато тази регистрация е обусловила отказ да бъде регистрирано същото изображение, за момента по чл.439, ал.2 ГПК и за разликата между разглеждането на непредявен иск и иск с погрешна правна квалификация, при липса на установен обективен идентитет с поставените от касатора въпроси на процесуалното право, се явяват неотносими към въведения критерий за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК – арг. от т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС..
Постановеното от Софийски апелативен съд по реда на чл.250 ГПК допълнително решение по горепосоченото дело не е предмет на подадената касационна жалба, поради което формулираните правни въпроси ни биха могли да се преценяват с оглед на последното.
ІІ. По частната жалба на [фирма]:
Частната жалба, подадена от настоящия касатор, следва да се приеме като заявена в рамките на срока по чл.248, ал.1 ГПК молба за допълване въззивното решение на Софийски апелативен съд в частта за дължимите деловодните разноски, доколкото в същото въобще липсва произнасяне по тях, а съгласно процесуалното правило на чл.81 ГПК съдът е задължен да се произнесе по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, като постави отговорността за страните в зависимост от изхода на възникналия гражданско правен спор.
Становище, че в съдебния акт на въззивния съд, предмет на подадената частната жалба, липсва произнасяне за дължимите на страните разноски се съдържа и в отговора на ответника, депозиран в срока по чл.276, ал.1 ГПК, който принципно възразява срещу за допустимостта и, позовавайки се, с оглед изложеното на липса на предмет.
Мотивиран от тези съображения настоящият съдебен състав намира, че подадената и наименована от жалбоподателя „ частна жалба” следва да се изпрати по компетентност на въззивния съд за допълнително произнасяне по искането за деловодните разноски, заявено с въззивната жалба. Що се касае за съдържащите се в диспозитива на постановеното въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1147 от 10. 06.2013 год., по в.т.д.№ 3811/ 2012 год., указания за страната в тази насока, то те предвид създадения от законодателя процесуален ред за защита срещу определението за дължимите разноски, независимо дали същото е част от акта по същество, или е самостоятелен акт, са и непротивопоставими.
Водим от горното, състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1147 от 10. 06.2013 год., допълнено с решение № 1837/09.10.2013 год., по в.т.д.№ 3811/ 2012 год.,по описа на с.с..
ИЗПРАЩА подадената от адв.Л. Паунова – САК, в качеството и на служебен защитник на „ПАСАШ”О., [населено място], „частна жалба” с вх.на САпС № 9309/19.08.2013 год. на Софийски апелативен съд по компетентност – за разглеждането и като молба по чл.248, ал.1 ГПК за допълване на горепосоченото въззивно решение в частта му за деловодните разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: