О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 459
София, 16.12. 2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на първи октомври, две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 4391/2014г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. И. Я.,чрез пълномощника му адвокат О., срещу въззивно решение по гр. дело № 1354/2010г. на Софийски градски съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за това, че въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси : Съдът не е обсъдил свидетелските показания и неточно ги е интерпретирал, неправилно е приложил материалния закон. В тежест на ответниците ли е да докажат промяната в намерението си да своят вещта и това да е демонстрирано по категоричен начин спрямо ищеца. От кой момент следва да се зачете началото на придобивната давност – от установяване на фактическата власт или от момента на обективиране намерението за своене. Следва ли при преценка на всички доказателства съдът да прецени и дали владението е спокойно. Касаторът се позовава на основанията на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Прилага ППВС№7/1965г., ТР№1/2012г., ОСГК и решения на ВКС.
Ответниците по касация оспорват касационната жалба в становище по чл.287,ал.1 ГПК. Сочат, че не са налице основанията на чл.280,ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил частично решение от 05.11.2009г. по гр.д.№13428/2007г. на СРС. Вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от Д. Я. срещу Д. А. и Ч. А. искове по чл.108 ЗС, чл.109 ЗС за премахване на ограда и чл.109а ЗС. Оставил е в сила първоинстанционното решение в останалата част, с която е отхвърлен иск по чл.109 ЗС за премахване на гараж в процесния имот.
Въззивният съд е приел, че страните по делото са собственици на съседни имоти, като ищецът е закупил имот пл.№11 през 1997г., а ответниците – пл.№11а през 1996г. До 1983г. двата имота са били един с площ от 1000 кв.м., когато по силата на съдебна спогодба имотът е разделен на два. След извършването на делбата спорните 29 кв.м. от имота на ищеца са придобити от ответниците по силата на необезпокоявано и явно владение за период от над 10 години. Осъществяването на такова владение е допустимо, тъй като забраната на чл.59 ЗТСУ /отм.2001г./ се отнася за реално определени части от дворищно-регулационни парцели, какъвто статут процесният имот няма. При действието на ЗУТ /в сила от 31.03.2001г./ посоченият придобивен способ е възможен съгласно чл.200 ЗУТ при спазване изискванията на чл.19 ЗУТ, на които спорната част отговаря. Предвид неоснователността на иска по чл.108 ЗС за предаване владението на процесната част от имота с площ 29 кв.м., се явява неоснователен и искът по чл.109 ЗС за събаряне на намиращия се в нея гараж и изградена ограда.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Посоченият от касатора правен въпрос, определя рамките, в които следва да се извърши селекцията по реда на чл.288 ГПК. К. съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства. В разглеждания случай посочената в първата част на изложението необоснованост на обжалвания акт не може да предпостави допускане на касационно обжалване. Изводите са изградени въз основа на събраните по делото доказателства, в т.ч. и гласните. По своята същност изложеното от касатора в тази му част съставлява касационно оплакване по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Необосноваността не може да обуслови допускане на касационно обжалване на решението. Тя не е самостоятелно основание по чл.280,ал.1 ГПК, а е основание по чл.281,т.3 ГПК за касиране на вече допуснато в процедурата по предварителна селекция на жалбите до касационно обжалване въззивно решение. Освен това касаторът не посочва в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК доказателства, установяващи надлежно релевирани от него твърдения или възражения, които да не са били обсъдени от въззивния съд. При това положение не може да се приеме, че е налице противоречие с установената съдебна практика, съгласно която съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти като посочи кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се с оглед доказателствата по делото. Въпросите за доказателствената тежест по отношение на промяната в намерението за своене на имота и момента, от който придобивната давност следва да бъде зачетена, са неотносими. Това е така, защото в решаващите си изводи въззивния съд не е приел,че ответниците е следвало да обърнат държането във владение, а че те са завладяли процесната част и владението им е било явно и необезпокоявано през релевантния период. Касае се за прекратена съсобственост по отношение на бившия имот пл.№11 по силата на съдебна спогодба, прехвърляне на собствеността на всеки от обособените имоти впоследствие и завладяване на част от единия от обособените имоти от собствениците на съседния. Така поставените въпроси не са били предмет на спора пред въззивния съд и не са включени в решаващите му изводи.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответниците по касация не следва да се присъждат разноски,тъй като няма искане и доказателства такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение по гр. дело № 1354/2010г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: