ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 459
София, 16.05.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 101 по описа за 2016г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на И. Д. И. от [населено място] /притежаваща удостоверение за юридическа правоспособност/ срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд от 23.Х.2015г. по в.гр.д. № 748/2015г.
Ответникът по касационната жалба РУ ”С. ц. р.” на [фирма] П. в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Й. Я. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 23.Х.2015г. ПОС е потвърдил решението на Плевенския РС от 07.VІІІ.2015г. по гр.д № 2947/2015г., с което са отхвърлени предявените от И. И. срещу РУ „СЦР” на [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ.
Въззивният съд е приел, че са били налице предвидените в закона предпоставки за прекратяването на трудовия договор с ищцата за длъжността „гл.юрисконсулт” поради съкращение на единствената щатна бройка за нея в РУ „СЦР”. Причините за съкращението не подлежат на изследване. Неоснователни са доводите на ищцата за липса на реално съкращение поради възлагане на трудовите функции на лица по граждански договори след уволнението – не подлежи на контрол правото на работодателя да наеме външен изпълнител /адвокат по договор за правна защита/ за изпълнение на част или на всичките функции на съкратената длъжност. Не е налице липса на реално съкращение поради влизането в сила на щатното разписание след издаването на заповедта за уволнение – за законността на уволнението меродавен е моментът на връчване на заповедта, респ. моментът на прекратяване на договора, посочен в заповедта, ако е последващ връчването й; след като към датата 15.VІ.2015г., посочена в заповедта като момент на прекратяване на трудовия договор, щатното разписание е влязло в сила, е било настъпило основанието за уволнението. Като неоснователни са оценени и доводите за неизпълнение на задължението на работодателя по чл.15 К. да предложи на ищцата друга свободна длъжност в същата или в друга структура на дружеството – при работодателя към момента на уволнението са били налице три такива длъжности, за заемането на които ищцата не е притежавала необходимите образование и опит; работодателят не е бил длъжен да предложи свободна длъжност извън тези в РУ „СЦР” П., тъй като всяко от шестте РУ на [фирма] има относително обособена управленска, териториална, икономическа и структурна самостоятелност, директорът на РУ П., което е работодател на ищцата, не разполага с правомощия да сключва, изменя или прекратява трудови договори с работници или служители в друго РУ и не би могло да му се вмени задължение да й предложи свободно място в друго РУ и да извърши подбор между заемащи процесната длъжност в другите РУ. Но дори да бе установено неизпълнение на задължението по чл.15 К., това не би обусловило незаконност на уволнението – ищцата не се е позовала на предварителната закрила по чл.333 ал.4 КТ, дори да се е позовала на такава, в съдържанието на чл.15 К. не се установява в полза на присъединените към К. служители да е установена закрила по посочената законова разпоредба. Ищцата не се е позовала на незаконно извършен подбор, такъв не се е и следвал, тъй като длъжността е била единствена, при което следва да се посочи само, че работодателят не е имал задължение да извършва такъв между нея и останалите заемащи същата длъжност лица в другите РУ, защото всяко от тях представлява самостоятелна организационна единица и принципно подбор не се следва между заемащи еднакви или сходни длъжности лица, но в различни населени места поради невъзможността за едностранна промяна на мястото на работа.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са релевирани пространни съображения на касаторката за допуснати процесуални нарушения, неправилност и незаконосъобразност на атакуваното въззивно решение. Поставен е въпрос налице ли е реално съкращение в щата, когато трудовата функция реално не се съкращава, а продължава да се осъществява въз основа на договор за адвокатски услуги, който бил разрешен в противоречие с решение на ВКС № 125/2013г. по гр.д. № 832/2012г. ІV ГО. Съдът намира, че с тази практика не се обосновава твърдяното основание за допускане на касационно обжалване, тъй като с нея е дадено разрешение относно наличието на съкращение при запазване на трудовата функция на една длъжност като част от друга длъжност, какъвто решаващ извод не е формиран в обжалваното решение. Следва да се посочи за пълнота, че въззивният съд се е произнесъл по този въпрос в съответствие с практиката на ВКС /която настоящият състав споделя/, създадена по реда на чл.290 и следв. ГПК, имаща задължителен характер, обективирана в решения по гр.д. № 5394/2013г. ІV ГО и по гр.д. № 1168/2012г. ІV ГО, според която няма реално съкращение, когато за изпълнение на трудовата функция по съкратената длъжност работодателят наема друго лице на мястото на уволненото, но само ако по естеството си новото правоотношение, независимо от даденото му от страните наименование, е трудово, и че няма пречка работодателят да прехвърли част от дейността си на външен изпълнител.
С решението на ВКС ІІІ ГО № 163 по гр.д. № 1062/2011г. не се обосновава произнасяне от въззивния съд в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК относно наличието на основанието по чл.328 ал.1 т.2 КТ към момента на уволнението. Това е така поради различната приета за установена в сочената практика фактическа обстановка /съкращение в щата с влязло в сила от 20.V.2010г. щатно разписание, а уволнението извършено с връчена на 05.V.2010г. заповед, в която е отразено волеизявлението на работодателя за прекратяване на трудовото правотношение, считано от 10.V.2010г./, обуславяща и дадено от ВКС разрешение, което е неотносимо в разглеждания случай.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано и по приложението на разпоредбата на чл.329 КТ. Произнасянето от касационния съд дали в случая е следвало да бъде извършен подбор между лицата, заемащи процесната длъжност във всички регионални управления на [фирма], няма да бъде от значение за изхода на спора по делото, защото такова основание за незаконност на уволнението касаторката не е въвела в процеса своевременно.
Няма произнасяне от въззивния съд относно предпоставките за законосъобразност на работодателско решение за съкращаване на щат /разрешение в тази насока не е предмет на решението на ОСГК по т.д. № 3/2011г., вкл. и в мотивите му, но то се сочи в изложението в тази връзка/. Тъй като такова оплакване е заявено с въззивната жалба на ищцата, относимият въпрос, който следваше да бъде посочен като основание за допускане на касационно обжалване, е процесуалноправен, но това не е сторено, а касационния съд не може да го вземе предвид служебно с оглед диспозитивното начало в гражданския процес и правото на защита на насрещната страна.
Останалите релевирани в изложението съображения представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК, които се подлагат на преценка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство по допускането.
С оглед на изложеното се налага извод, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 500лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 29.ХІІ.2015г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Плевенския окръжен съд, ГК, ІІІ-ти състав, № 501 от 23.Х.2015г. по гр.д № 748/2015г.
ОСЪЖДА И.Д. И. от [населено място] да заплати на РУ „С. Ц. Р.” на [фирма] [населено място] 500лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: