3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 459
С., 17,06,2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 13 юни две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.
Е. М.
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 1080 /2010 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Дибо АД-В.П. против решение от 19.08.2010 г. по гр.д. № 3400/2009 г. на Софийски АС, с което се потвърждава решение от 6.11.2009 г. по т.д. № 1006/2006 г. на СГС в отхвърлителната част, с която са отхвърлени исковете на касатора срещу Б. АД-С.: по чл.399-отм. ТЗ за разликата от 33 697.78 лв. до 187 105 лв. и по чл.86,ал.1 ЗЗД за разликата от 1 656.40 лв. до 41 073.04 лв., като са присъдени разноски.
Ответното по касационната жалба Б. АД е подало отговор, че същата не следва да се допуска до разглеждане по същество, както и че е неоснователна.
След изрично дадените му указания, касаторът представя изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК в което се посочва, че правният въпрос е: “Приетото от въззивния съд надзастраховане се основава на погрешно избран механизъм за определяне на действителната-справедлива пазарна стойност на застрахованото имущество. Приема се, че е възможно да има надзастраховане, когато средствата платени от застрахователя и присъдени от съда са недостатъчни за възстановяване на погиналото имущество.” В случаят погиналата вещ не била автомобил, а производствен цех. Твърди се, че за разликата при възможна оценка на лек автомобил и нетипов недвижим имот е приложена противоречива практика към касационната жалба, която следва да бъде уеднаквена по реда на чл.291 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съгласно т.1 ТР 1/2009 ОСГТК, ВКС не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
В изложението няма позоваване на чл.280,ал.1 ГПК.
Посочването на грешка в мотивите на първоинстанционното решение е правно ирелевантно в настоящето производство, тъй като предмет на касационно обжалване са само въззивните решения.
В самата касационна жалба се твърди, че са налице основанията по чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК.
По т.1 е представено Р № 37/23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на І т.о. по новия ГПК, с което е прието, че размера на дължимото застрахователно обезщетение по чл.402-отм. ТЗ се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния адекват на претърпяната от застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля пазарната стойност на увреденото имущество към същия момент. Това е по искът на встъпилия в правата на застрахования застраховател срещу причинителя на вредата.
Твръдяното противоречие със задължителната практика на ВКС не е налице, тъй като същият принцип-пазарна стойност, е възприет и с обжалваното въззивно решение-лист 2, с което искът по чл.399,ал.1-отм. ТЗ е частично уважен.
Но начинът на изчисляване на действителната пазарна стойност на имота не е предмет на това производство по чл.288 ГПК. Неговата правилност би могла да бъде проверена на основание чл.281,т.3 ГПК в производството по чл.290,ал.2 и чл.293,ал.2 ГПК.
При наличието на задължителна съдебна практика по чл.280,ал.1,т.1 ГПК, твърдяното противоречиво решаване по т.2, доколкото е било налице, вече е преодоляно. Въпреки това, следва да се има предвид, че представеното Р № 292/28.04.2005 г. по гр.д. № 31/2005 г. на І т.о. касае претенция по чл.390,ал.2-отм. ТЗ за разходите които застрахованият е направил за ограничаване на вредите, а Р № 548/16.05.96 г. по гр.д. № 294/95 г. на V г.о. е отменително.
Практиката на Върховният административен съд, както и арбитражната практика, не се включват в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 19.08.2010 г. по гр.д. № 3400/2009 г. на Софийски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: