3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 459
гр. София, 02.10.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3054 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. А. Д., К. А. Ш. и Л. К. Ш. против определение № 279/05.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 318/2017 г. от състав на Апелативен съд – П..
Ответниците по частната касационна жалба не са представили писмени отговори.
Частната жалба е процесуално допустима.
С обжалваното определение, състав на въззивен съд е потвърдил определение на окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба, подадена от касаторите в настоящото производство, против определение на районен съд /първоинстанционният съд/, с което същият се е произнесъл по молба с правно основание чл.248, ал.1 ГПК, за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. Против това първоинстанционно решение е подадена въззивна жалба, като при разглеждането и от въззивен съд, съдът се е произнесъл с определение, след постановяване на въззивното решение, по реда на чл.250 ГПК, с което е допълнил решението си, като е оставил без уважение същата. Това решение, допълнено с посоченото определение по реда на чл.250 ГПК, е отменено от състав на ВКС, по реда на касационното обжалване, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане, състава на въззивния съд е приел, че предмет на неговото произнасяне следва да бъде само и единствено спора по същество, не и частната жалба против определението на първоинстанционния съд, с което същия се е произнесъл по реда на чл.248 ГПК, като е приел, че определението е влязло в сила, доколкото е налице произнасяне от страна на въззивния съд с определението по реда на чл.250 ГПК за допълване на решението, което било влязло в сила. Това определение на въззивния Окръжен съд Пловдив е потвърдено с обжалваното определение на Апелативен съд – П..
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочи правен въпрос, след отмяна на въззивното решение по реда на касационното обжалване и връщането му за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тази отмяна касае и произнасянето на въззивния съд по допълването на съдебното решение по реда на чл.250 ГПК.
По отговора на правния въпрос, състава на ВКС приема следното:
Съдебното решение и определението, с което се допълва същото, представляват едно цяло, като независимо от обстоятелството, че процесуалният закон предвижда в определени случаи самостоятелното обжалване на определението, след отмяната на решението /допълнено по реда на чл.250 ГПК/ и връщането за ново разглеждане на спора, съдът дължи произнасяне и в частта, в която е допълнено решението или изменено с определение по реда на чл.248 ГПК.
По частната касационна жалба, съставът на ВКС приема следното:
След отмяната на въззивното решение, постановено по гр.д.№ 2719/2015 г. по описа на Окръжен съд – Пловдов, 5-ти въввивен състав от ВКС и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, следва да се приеме, че е отменено решението в неговата цялост, т.е. заедно с определението на въззивния съд, с което е допълнено същото решение, като съдът се произнесе и по размера на дължимите от страните разноски за цялото производство, в т.ч. и пред първата инстанция, доколкото против решението на първоинстанционния съд има подадена частна жалба в частта, с която този съд се е произнесъл по реда на чл.248 ГПК за изменение на решението. Липсата на това произнасяне от страна на въззивния съд оставя висящност на подадената частна жалба против определението на първоинстанционния съд, доколкото постановеното въззивно решение по гр.д.№ 2719/2015 г. е отменено в неговата цялост, заедно с определението, с което се потвърждава определението от 17.07.2015 г., постановено по гр.д.№ 4221/2014 г. на Районен съд – Пловдив, 17-ти състав.
Предвид изложеното, обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени, като делото се върне на въззивния съд за постановяване на определение по подадената частна жалба.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 279/05.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 318/2017 г. от състав на Апелативен съд – П., с което е потвърдено решение № 432/12.04.2017 г., постановено по гр.д. № 360/2017 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ІХ гр.с., в частта, в която е оставена без разглеждане частната жалба против определение № 7815/17.07.2015 г., постановено по гр.д. № 4221/2014 г. по описа на Пловдивския районен съд – ХVІІ гр.с.
Връща делото на Окръжен съд – Пловдив, за произнасяне по подадената частна жалба.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.