1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№459
София, 28.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 2 124/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от Бонка А. С. и С. Т. С. – лично и като законни представители на Б. С. С., чрез процесуалния им представител адв. А. Б. от АК [населено място], срещу постановеното по реда на чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.) определение № 553 от 11.03.2013 г. по гр. д. № 1 049/2011 г. на Софийски апелативен съд. Със същото частните жалбоподатели са осъдени да заплатят на ЗАД [фирма] [населено място] дължимите разноски за въззивното производство – съответно – по 2 850 лв. за Бонка и С. С. и 3 450 лв. за Б. С..
Частните жалбоподатели считат, че обжалваното определение е неправилно. Молят да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частната жалба – ЗАД [фирма] [населено място] е изразил становище за неоснователност на частната жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и след проверка на данните по делото, приема следното:
Производството по гр. д. № 412/2008 г. по описа на Софийски градски съд е образувано по искова молба от Бонка А. С. и С. Т. С. – лично и като законни представители на Б. С. С. срещу ЗАД [фирма] [населено място]. Ищците претендират заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от настъпило на 27.12.2005 г. ПТП в РТурция на основание чл. 407, ал. 1 ТЗ (отм.) в размер: на Бонка С. и С. С. (родители на починалото лице А. К.) по 120 000 лв. за всеки един от тях неимуществени вреди и 6 579,80 лв. – имуществени, а за Б. С. (дъщеря) – 150 000 лв. – неимуществени вреди и 7 680 лв. – имуществени вреди. С определение от 08.02.2008 г. на СГС е прекратено производството по отношение на исковете за присъждане на имуществени вреди. С решение № 6 120 от 20.12.2010 г. съдът е отхвърлил изцяло претенциите за ищците за неимуществени вреди като неоснователни, с оглед на което тримата са осъдени да заплатят на ответното дружество съдебни разноски за първоинстанционното производство в размер на 1 600,14 лв. Б. и по 982,78 лв. за другите ищци. Първоинстанционното решение е оставено в сила с решение № 1 774 от 18.11.2011 г. по т. д. № 1 049/2011 г. на Софийски апелативен съд. С определение № 706 от 30.10.2012 г. по т. д. № 379/2012 г. състав на първо отделение при ТК на ВКС не е допуснал до касационно обжалване въззивното решение.
На 27.11.2012 г. е постъпила молба по чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.) от ответното дружеството с искане за допълване на въззивното решение в частта за разноските. С определение № 553 от 11.03.2013 г. (предмет на настоящото производство) Бонка С. и С. С. са осъдени да заплатят на ЗАД [фирма] [населено място] по 2 850 лв. всеки един от тях, а Б. С. – 3 450 лв. – представляващи разноски за въззивното производство в размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение.
Обжалваното определение е правилно.
Отговорността за разноски е право на едната страна да иска от другата да плати направените от нея разноски, ако постановения съдебен акт е в нейна полза. Съгласно чл. 64, ал. 5 от отменения ГПК възпроизведен в чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридическите лица и едноличните търговци се присъждат и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция съдът се произнася и по искането за разноски. Съществува трайно установена съдебна практика на Върховен касационен съд, че когато страната е защитавана от юрисконсулт, й се дължи възнаграждение, което се определя по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В конкретния случай, ответното дружеството е било представлявано от юрисконсулт в първа и въззивна инстанция и по този начин същият е осигурил адекватна защита на представлявания. Освен това, разноските са поискани своевременно от ответника, видно от протокола на съдебното заседание, проведено на 14.11.2011 г. от апелативния съд. С оглед цената на предявените искове, който са отхвърлени изцяло, разноските, определени по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения са съответно: по 2 850 лв. за Бинка и С. С. и 3 450 лв. за Б. С.. Процесуалният закон не предвижда изискване да се доказва извършено плащане, както и размера на юрисконсулското възнаграждение, поради което доводите на частните жалбоподатели са неоснователни. С оглед на изложеното правилно САС е присъдил с обжалваното определение в полза на ЗАД [фирма] [населено място] дължимите разноски за въззивното производство. В този смисъл е и практиката на ВКС – опр. № 619/23.10.2012 г. по т. д. № 612/2012 г. на ТК – І т.о.; опр. № 365/15.05.2013 г. по ч. т. д. № 2 115/2013 г. на ТК – ІІ т.о. и др.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 553 от 11.03.2013 г. по гр. д. № 1 049/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: