3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 459
[населено място], 29.09.2016г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2229 /2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 17994/07.07.2017 г. по ч.гр.д.№ 6400/2017 год. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 02.02.2017 г. по гр.д.№ 39760/2016 г. на Софийски районен съд, за прекратяване, на основание чл.119 ал.3 вр. с чл.105 ГПК, образуваното пред същия съд производство, по предявен от жалбоподателя против [фирма] иск, за обезщетение за вреди, в причинна връзка с допуснато в полза на ответника обезпечение на иск срещу [фирма], производството по който е частично прекратено,поради частичното му оттегляне,а делото е изпратено по правилата на местната подсъдност на Сливенски районен съд,като съд по седалището на ответника. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение и съображенията на съда, че доколкото отговорността за вреди по чл.403 ал.1 ГПК е обективна по вид отговорност, а не почива на деликт, в случая не намира приложение подсъдността по чл.115 ГПК, в съответствие с която ищецът – настоящ жалбоподател твърди да е предявил иска си пред Софийски районен съд, като съд по местоизвършване на увреждането. Последното се твърди като извършено в София, доколкото страната сочи настъпили вредоносни последици от допуснатото в полза на [фирма] обезпечение на иск, производството по който е частично прекратено,поради оттеглянето му, предвид преуреден, с оглед наложената обезпечителна мярка – възбрана, договор за кредит, съобразявайки сключването, респ. изменението му с кредитодател със седалище в [населено място], местонахождение и на ищеца – кредитополучател.
Ответната страна – [фирма] – оспорва частната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, като счита, че въззивното определение е съобразено със задължителна към момента съдебна практика, изключваща деликтен характер на отговорността за вреди, на основание чл.403 ал.1 ГПК. Страната акцентира и на обстоятелството, че самият ищец не се е позовал изрично на упражняване правото си да предяви иска при условията на алтернативната местна подсъдност по чл.115 ГПК, а също и че вредоносните последици са в причинна връзка с наложената възбрана, а не с предоговарянето на условията на договора за кредит, поради което предполагат предявяване на иска пред Районен съд – Елин Пелин,ако би се приложила подсъдността по чл.115 ГПК.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и са насочени срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното :
[фирма] е предявило против [фирма] иск с правно основание чл.403 ал.1 ГПК, като е подало исковата молба до Софийски районен съд, при седалище на ответника в [населено място].По своевременно направено възражение на ответника за местна подсъдност, Софийски районен съд е прекратил производството и изпратил делото по компетентност на Сливенски районен съд, на основание чл.105 ГПК / общата местна подсъдност – по седалището на ответника /. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение , като е отказал да приложи алтернативната местна подсъдност по чл.115 ГПК, позовавайки се на задължителна съдебна практика – опр. № 170 по ч.гр.д.№ 144/ 2009 год. на І. г.о. на ВКС – според която отговорността по чл.403 ал.1 ГПК не е типичната деликтна отговорност, а специален вид , обективна отговорност, за подсъдността на исковете,основани на която, не е приложим чл.115 ГПК, а чл.105 ГПК.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, касаторът е формулирал следните въпроси : 1/ Отнася ли се разпоредбата на чл.403 ал.1 ГПК за случаите, когато молителят по обезпечителното производство е подал искане за обезпечение за прекалено голяма сума , а след това намалява десет пъти обезпечената цена на иска – като частен случай на непозволено увреждане ? ;2/ Представлява ли отговорността по претенцията ни обективна / безвиновна / отговорност, след като искалият възбраната е злоупотребил с правата си и е наложил възбрана за сума десет пъти по-висока от тази , която е претендирал ? Тази злоупотреба не може ли да се приравни с деликтната отговорност , съответно подсъдността по чл.115 ГПК ? ; 3/ След като в чл.403 ал.1 ГПК никъде няма изрично посочена подсъдност, не трябва ли да се спази тази по чл.115 ГПК ? Въпросите са обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, с формално цитиране на разпоредбата.
Въпросите не покриват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като не са формулирани пряко в отношение към решаващия извод на въззивния съд – приложим ли е чл.115 ГПК към исковете, основани на чл.403 ал.1 ГПК, доколкото отговорността за вреди в тази хипотеза може да се приеме за основана на деликт / непозволено увреждане /, а не на обективна, безвиновна отговорност. Въпросите гравитират около релевантния правен въпрос, но касаят отговор на предпоставки, свързани с произнасянето на съда по съществото на материалния спор, по които въззивният съд не се е произнасял. Нещо повече – същите се основават на твърдения за злоупотреба с права,от субективна страна изискващи форма на вина – умисъл, каквито исковата молба не съдържа.Доколкото би се твърдяла такава злоупотреба, налице е задължителна съдебна практика, която дава отговор на вида на отговорността , но в този, различен от процесния случай – деликтна / вкл. цитираната от ответната страна – реш.№ 257 по гр.д.№ 1149/2009 год. на ІV г.о. ,реш.№ 189 по гр.д.№ 5193/2013 г. на ІV г.о. на ВКС и др./. Четвъртият от въпросите е по начало в противоречие с логиката на уредбата на местната подсъдност,според която липсата на изрично уредена специална такава предполага приложението на общата – по чл.105 ГПК. Дори да се приемат за релевантни, в общото си съдържание относимо към приложението на чл.115 ГПК по искове, основани на чл.403 ал.1 ГПК, въпросите не са обосновани с допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Простото цитиране на нормата не удовлетворява изискването за обоснованост на същия, съгласно т.4 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.Още повече, наличието на задължителна съдебна практика /цитираната от въззивния съд, а също и реш.№ 966 по гр.д.№ 231/2009 год. на ІІІ г.о. на ВКС, дало отговор на този правен въпрос /, изключва допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 17994/ 07.07.2017 г. по ч.гр.д.№ 6400 / 2017 год. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА [фирма] , на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.3 ГПК, да заплати на [фирма] разноски за настоящото производство, в размер на 421,24 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :