О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 459
[населено място] 31.05.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№3209/15г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. А. Д. против решение №194/20.07.2015г. по в.гр.д.№188/15г. на Апелативен съд – Велико Търново в частта,с която е потвърдено решение №66/27.02.15г. по гр.д.№815/12г. на ВтОС,с което предявеният от касатора против [фирма] пряк иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ е отхвърлен за разликата от 1000 лв. до 26 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП,възникнало на 16.09.2010 г. по вина на водача на застраховано при ответното дружество моторно превозно средство, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
В касационната жалба се твърди неправилност и необоснованост на изводите на съда за недоказаност на твърденията на касатора за причиняване, вследствие претърпяното ПТП, на описаните в исковата молба увреждания,както и за наличие на съпричиняване,поради неизползван предпазен колан,което касаторът счита за установено от свидетелските показания и от събраните по делото писмени доказателства и съдебни експертизи.Твърди допуснати от съда съществени процесуални нарушения, изразяващи се в недопускане на направени от него искания за повторна авто-техническа и медицинска експертиза с оглед настъпили промени в здравословното състояние на пострадалия; некредитиране показанията на свидетеля-очевидец на инцидента,установил с показанията си,че ищецът е управлявал с поставен предпазен колан; некредитиране на всички събрани по делото доказателства,а само тези,които подкрепят изводите на първоинстанционния съд; неправилно приложение на нормата на чл.300 от ГПК,установяваща задължителност за гражданския съд на постановената в наказателното производство присъда, както и тази на чл.52 от ЗЗД при определяне на справедлив размер на обезщетението.
Ответникът по касация [фирма] в писмено становище по касационната жалба е навел твърдения за недопустимост на обжалването пред касационната инстанция и за неоснователност на изложените в нея доводи срещу решението на въззивния съд.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
При постановяване на обжалваното решение, въззивният съд е възприел за безспорно и установено от събраните по делото доказателства настъпването на описаното в исковата молба ПТП,вследствие противоправно деяние на прекия причинител,който към момента на деликта е имал сключена с ответното дружество валидна застраховка „Гражданска отговорност“.Като спорен съдът е определил въпроса относно причинени вследствие на това ПТП вреди на ищеца.При разрешаването му съдът е споделил отчасти изводите на първоинстанционния съд за липса на такава причинна връзка,позовавайки се на две единични,една тройна съдебно-медицински експертизи и една съдебно-психиатрична експертиза. Анализирайки подробно констатациите и изводите на вещите лица, съобразявайки механизма на произшествието и излагайки съображения относно некредитирането на писмените доказателства за физическото състояние на ищеца,поради съставянето им в значително по-късен след инцидента период, съдът е приел,че пряка и непосредствена последица от ПТП представлява единствено констатираното в епикризата,съставена непосредствено след инцидента – 16.09.2010г., комоцио церебри ,като е приел,че това е единствената физическа травма,подлежаща на обезщетяване. Въззивният съд е съобразил задължителната,съгласно чл.300 от ГПК , сила на решението на ВТРС по а.н.д.№2808/11г. ,с което деликвентът е признат за виновен,като при определяне степента на увреждането е отчел конкретните данни ,събрани в хода на производството пред гражданския съд чрез допуснатите експертизи. Констатирайки противоречие в констатациите на д-р Г.,в издаденото от него удостоверение за състоянието на ищеца няколко месеца след инцидента и в по-късно изготвената в дознанието експертиза,съдът е отказал да кредитира изложеното в тези доказателства,приемайки,че претърпяната от ищеца при ПТП увреда е в най-лека форма,свързваща се със зашеметяване и мозъчно сътресение,които са протекли без усложнения и последици /без отпадна симптоматика/. С оглед критерия на чл.52 от ЗЗД за претърпените от него страдания е определил 1000 лв. справедливо обезщетение,като при определяне на размера е съобразил и провокираните от инцидента емоционално разстройство,свързано с лека форма на страх,притеснение и негативни емоции. Въззивният съд е отказал да сподели извода на първата инстанция за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,доколкото,при установената ниска скорост на движение на автомобилите и с оглед механизма на ПТП,еднозначни изводи за липсата или наличието на предпазен колан не биха могли да бъдат направени.
В изложението по чл. 280 ал. 1 ГПК касаторът е формулирал пет въпроса: Правилно ли и в съответствие с чл.300 от ГПК въззивният съд е съобразил решението си с решението по а.н.д.№2808/11г. на ВТРС относно причинената на ищеца телесна повреда?; Правилно ли е определил размера на обезщетението на основание чл.52 от ЗЗД във връзка с доказаните увреждания по справедливост?; Спазено ли е правилото,съгласно ППВС №4/23.12.1968г.,при определяне размера на обезщетението по справедливост?; Кои критерии въззивният съд е приложил при определяне размера на обезщетението според правилото на чл.52 от ЗЗД? и Размерът на присъденото обезщетение реализира ли справедливо възмездяване на претърпените от деликта болки и страдания? Така формулирани, въпросите не са относими към първата фаза на касационното производство и не могат да обосноват наличие на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК вр. с т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.,според което материално правният или процесуално правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от него на конкретната фактическа обстановка по делото или за обсъждането на събраните по делото доказателства. Всички поставени от касатора въпроси са свързани именно с правилността на постановеното от ВТАС решение,която подлежи на преценка само в рамките на допуснато вече касационно обжалване. Липсата на обоснован съобразно критериите,посочени по-горе,правен въпрос изключва необходимостта от изследване на предпоставките за прилагането на допълнителния селективен критерий.
Наред с това и не се установява приложимост на такъв в сочената от касатора хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Представените от него решения по чл.290 от ГПК – решение №192/14.05.2013г. по т.д.№284/2011г. на II т.о., решение №22/01.04.2009г. по т.д.№328/2008г. на II т.о. и решение №129/29.11.2012г. по т.д.№346/2011г. на II т.о. на ВКС съдържат задължителни за съдилищата разрешения по въпроси,свързани съответно с допустимостта на прекия иск по чл.226 ал.1 от КЗ,предявен от увредения срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при уважен иск по чл.45 от ЗЗД срещу деликвента; с това дали водачът на автомобила се ползва от застраховката „Гражданска отговорност“ и необходима ли е определена форма за упълномощаване на същия от собственика; както и с ограничаването на обема на отговорността на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност до размера на присъденото в наказателния процес при предявен граждански иск срещу деликвента обезщетение. Спор по тези въпроси не е възниквал в производството пред двете инстанции по настоящото дело, подобни обстоятелства не са въвеждани в предмета на същото,поради което и решаващи изводи на въззивния съд,направени в атакуваното решение в противоречие със сочената практика липсват.
Изложеното мотивира настоящият състав на ВКС да постанови определение за недопускане на касационно обжалване на решението на Великотърновски апелативен съд.
При този изход,предвид направеното искане,в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на 960 лв.
С оглед горното, Върховен касационен съд, състав на Първо търговско отделение на Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №194/20.07.2015г. по в.гр.д.№188/15г. на Апелативен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА Д. А. Д. с ЕГН [ЕГН] и с адрес [населено място] [улица] да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] ,със седалище и адрес на управление [населено място] [улица] сумата 960 лв. юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.