5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 459
[населено място], 04.10.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември ,през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 71/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. В. С. против решение № 2340/04.10.2018 г. по т.д. № 2849/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 11.04.2018 г. по т.д.№ 3215/2017 г. на Софийски градски съд , с което е отхвърлен предявеният от касатора против „Счетоводна къща НИМА„ООД иск,с правно основание чл.29 ЗТР, за признаване за установено, че в Търговския регистър, под № 2017101010847, на основание заявление с вх.№ 20171004141758, са вписани несъществуващи обстоятелства / правна квалификация на въззивния съд / и за заличаването му, като неоснователен и недоказан. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила от въззивния съд, който, според страната, не е съобразил съществени доводи в обосноваване основателността на претенцията й, като обстоятелството, че атакуваното вписване влече като своя последица съществуването на вписани неистински обстоятелства по партидата на дружеството – ответник. Така, според вписванията в ТР , след атакуваното вписване, дружеството продължава да съществува в правно-организационна форма на ООД, въпреки заличаването на единия от двамата съдружника. Обявен е дружествен договор, съдържанието на който не съответства на фактическото положение по отношение на капитала и разпределението на дружествени дялове, а правнорегламентиращ акт на еднолично дружество с ограничена отговорност би следвало да бъде учредителен такъв , а не дружествен договор. Недопустимо е, според касатора, в търговския регистър да фигурира недостоверна информация. Поради това и предвид така посочените „неистински обстоятелства„ въззивното решение се атакува и като необосновано. Без да се оспорва правото на съдружник в дружество с ограничена отговорност да напусне дружеството с предизвестие, респ. момента на прекратяване на членственото му правоотношение – с изтичане на срока на предизвестието, касаторът счита, че допустимостта на вписаното заличаване следва да се преценява от гледище на това доколко кореспондира с останалите вписвания по партидата на дружеството, респ. съответствието на същите с обективната действителност.
Ответната страна – „Счетоводна кантора НИМА„ООД – оспорва допустимостта на иска, в евентуалност – неговата основателност. Недопустимостта извежда от факта , че ищцата – оставащият съдружник в дружеството – няма правен интерес от предявяването му, тъй като установяването на порок на вписването не би рефлектирало върху правната сфера на ищцата – касатор, респ. атакуваното вписване не засяга законни нейни права и защитими интереси. Заличаването на вписване, без конкретни правни последици за предявяващия искането ,е самоцелно. Изложени са доводи по правилността на въззивното решение по същество.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Предявен е иск по чл.29 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ от М. С. – съдружник в „Счетоводна къща НИМА„ ООД срещу дружеството, с петитум „за установяване недопустимост на вписване заличаването на втория съдружник в дружеството – Н. С. „, имаща и качеството управител, предвид напускането му с предизвестие , по реда на чл.125 ал.2 ТЗ. След първоначално мотивиран отказ за вписване на заличаването, такова е разпоредено , въз основа на последващо заявление. Изхождайки от мотивите на първоначалния отказ, ищцата счита, че вписването е недопустимо, тъй като липсват доказателства предизвестието да е достигнало до знанието на дружеството / като удостоверено за получено от самата ответница, в качеството й на управител на дружеството /, не е придружено с доказателства за съдбата на притежаваните от напускащия съдружник дружествени дялове, не е представен учредителен акт или дружествен договор, съгласно чл.115 т.3 и т.5 ТЗ вр. с чл.119 ал.4 ТЗ, отразяващ съдбата на дружествените дялове, респ. капитала на дружеството, с оглед напускането на втория съдружник. Така ищцата мотивира съществуващо във вписаните по партидата на дружеството – ответник обстоятелства противоречие , респ. вписване на несъвместими едновременно обстоятелства, което е следвало да бъде съобразено, като пречка за самото вписване.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, а въззивният – потвърдил решението / единствено квалифицирайки визирания от ищцата порок, съобразно заявените от нея обстоятелства, като вписване на несъществуващо обстоятелство, без това да влече недопустимост на първоинстанционното решение, като съобразено със заявените фактически обстоятелства / , по следните, съобразени с препращане по чл.272 ГПК, но и допълнително изложени от въззивния състав съображения: Напускането на съдружник предпоставя доказване единствено на факта на достигане изявлението за това до знанието на дружеството и изтекъл тримесечен срок на същото. С настъпването на тези обстоятелства се прекратява членството на съдружника и са налице всички изискуеми предпоставки за вписване на заличаването му като съдружник . Тези предпоставки са обосновани като настъпили, вкл. достигнало до дружеството волеизявление на напускащия съдружник, предвид качеството му на управител, представляващ и самостоятелно дружеството и адресат на предизвестието, удостоверил получаването му. Обосноваването на този извод е направено въз основа мотивите по т.2 на ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС. В тази му част, обосноваването на крайния извод на въззивния съд не се атакува с довод за неправилност .Не са наведени и доводи за неправилност на дадената от въззивния съд правна квалификация на твърдения порок.
Споделени са, с препращане по чл.272 ГПК, мотивите на първоинстанционния съд, че заявените от ищцата обстоятелства, съобразно задължителните указания в ТР № 1/2002 г. на ОСТК на ВКС, не съставляват основание за нищожност или недопустимост на вписването , доколкото е вписано подлежащо на вписване обстоятелство и въз основа на изрично подадено заявление за това от легитимирано да го предяви лице. Отречено е и наличието на вписано неистинско обстоятелство – заличаване на съдружник,тъй като са възникнали всички изискуеми предпоставки за прекратяване на качеството му на съдружник, упоменати от въззивния съд и коментирани в предходния параграф. Видно е, че възникваща с вписването и с л е д с ъ щ о т о несъвместимост на фактическото положение със з а в а р е н и т е в п и с в а н и я не е счетена за релевантно, към предпоставките за вписване на конкретното обстоятелство, такова , при противно твърдение на ищцата.
В изложение по чл.280 ал.1 ГПК касаторът формулира следните въпроси : 1/ Допустимо ли е в резултат на съдебно решение, да се остави да съществува в Търговския регистър вписване, в което по партидата на едно търговско дружество съществуват неистински обстоятелства, които са пряк резултат и последица, настъпили само и единствено от недопустимото вписване ? и 2/ Следва ли съдът да допуска, в съответствие с решение № 46 по т.д.№ 500/ 2009 г. на ІІ т.о. на ВКС, упражняването на едно потестативно право, каквото е правото на съдружник да напусне едно дружество с ограничена отговорност, когато в Търговския регистър след напускането на съдружника ще останат да съществуват неверни данни, свързани с правната форма, устройствения акт и капитала на дружеството? – въпросите обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК , по съображения, че даденото от въззивния съд разрешение създава ситуация, в която третите лица се явяват заблудени относно правната форма, устройствения акт и капитала на дружеството, а това провокира правна несигурност и подкопава доверието в съдебната система.
Формулираните въпроси не кореспондират с касационните доводи за неправилност, в които се поддържа несъобразяването на въззивния съд, респ. неизлагането от същия на мотиви,вкл. с препращане по реда на чл.272 ГПК, по наведените от ищцата доводи, съставляващи и съдържание на поставените въпроси. Действително, нито първоинстанционният, нито въззивният съд са изложили конкретни съображения по същите. Доколкото настоящата инстанция се произнася само по наведените касационни доводи, а формалният довод за „необоснованост” се основава на идентични съображения и не съставлява различен от довода за съществено процесуално нарушение, формулираните въпроси не удовлетворяват изискването за правни, съгласно задължителните указания в т.1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Такива биха били процесуалноправни въпроси, относно задълженията на въззивния съд по чл.269 пр. второ ГПК, доколкото не е даван отговор на поставените.
Дори да се приеме, че косвено мотивите изразяват становището на съда , за ирелевантност на наведените доводи и в този смисъл се приеме за удовлетворен общия селективен критерий, то не се явява обоснован допълнителния такъв. Налице е задължителна съдебна практика относно понятията ” недопустимо вписване „ , „ нищожно вписване „ и „ вписване на несъществуващо обстоятелство„ – ТР № 1/2002 г. на ОСТК на ВКС – с която въззивното решение не конфронтира. Доводите на ищеца – касатор са доводи за неистинност на вписани з а в а р е н и от атакуваното вписване обстоятелства и в този смисъл не са доводи , обосноваващи порок на вписването – предмет на иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, при това по смисъла на задължителните указания в ТР № 1/2002 г. на ОСТК на ВКС. Същите визират несъвместимост на заварените вписвания с фактическото положение, к а т о с л е д с т в и е от атакуваното вписване на заличаването на съдружник. Тази несъвместимост е преодолима с действия на оставащия съдружник, а и преценката за порок на вписването се извършва съобразно предпоставките за възникване на вписваното обстоятелство – предмет на иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ. За вписването – предмет на настоящия иск – съдът е приел, че са налице всички изискуеми предпоставки и последното не се оспорва от ищеца. В този смисъл, правилно би било , ако би било изрично мотивирано, становище на съда за ирелевантност на така наведените доводи, с оглед предмета на иска.
При наличието на задължителна съдебна практика, с която въззивното решение не конфронтира, е немислимо обосноваването на допълнителен селективен критерий в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка с указанията в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Недопустимост на въззивното решение, като постановено при липса на положителна процесуална предпоставка – правен интерес от предявяването на иска, изрично обоснован в първоинстанционното решение – не се споделя от мнозинството в състава.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2340/04.10.2018 г. по т.д. № 2849/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: