О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 459
С., 04.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 2343 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 3979/9.ІV.2013 г. на [фирма]-С., подадена от неговия юрисконсулт против определение (без номер) на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 13.ІІІ.2013 г., постановено по гр. дело № 3029/2012 г., с което – във връзка с изхода на делото по прекия иск на А. В. Д. от [населено място], [община] с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ – застрахователят е бил допълнително осъден да заплати по с/ка на този въззивен съд държавна такса в размер на 200 лв. /двеста лева/.
Оплакването на търговеца частен жалбоподател е за постановяване на атакуваното определение при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което той претендира отменяването му, инвокирайки довод, че „в действащия ГПК няма предвидена изрична процедура съдът по своя инициатива да допълва своя собствен акт по съществото на спора и/или да изменя същия в частта за разноските”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, настоящата частна жалба на [фирма]-С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса, осъденото лице е длъжно да заплати всички такси /респ . и разноски/, като „съответните суми се присъждат в полза на съда”. На това основание застрахователното д-во настоящ частен жалбоподател е било осъдено да заплати държавна такса за производството пред първата инстанция в размер на сумата 600 лв. /шестстотин лева/. Впоследствие то е било осъдено от въззивния съд да заплати на ищеца А. В. Д. допълнително обезщетение за понесените от него неимуществени вреди от процесното ПТП, настъпило на 4.ІІІ.2009 г., в размер на още 5 000 лв. /пет хиляди лева/, но с решението си САС е пропуснал да го осъди да заплати по сметката му държавна такса.
Правното основание за присъждането в тежест на частния жалбоподател на тази допълнителна държавна такса по служебен почин на решаващия съд произтича от връзката между чл. 83, ал. 3 и 2 ГПК и текста на разпоредбата на чл. 6 ЗДТ и затова забраната сам съдът да изменя собственото си решение в такъв случай не важи.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение (без номер) на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и състав, от 13.ІІІ.2013 г., постановено по гр. дело № 3029/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2