5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 459
София, 09.12. 2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести декември през двехиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 3469 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. К. Ш., Х. И. П., Е. К. П., Д. Д. М.-М. и Е. Г. М. чрез пълномощниците им адвокат М. Д. и адвокат Я. Д. против решение № 365 от 15.03.2016 г., постановено по гр.д. № 1773 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Пловдив в частта, с която е отменено решение № 704 от 27.02.2015 г. по гр.д. № 8184/2013 г. на Районен съд-Пловдив и вместо него е постановено друго за отхвърляне на иска за делба на недвижим имот: друга селищна територия, цялата с площ 1800 кв.м., четвърта категория, находяща се в землището на [населено място] , Пловдивска област в местността „К.м.п.“, съставляваща имот № 018065 по плана на селото.
С първоинстанционното решение делбата на имота е допусната между С. Д. Демирева, Е. К. П., М. К. Ш., Д. Д. М., М. Д. Д. и Т. Д. Д., като искът е отхвърлен по отношение на К. Й. М., Д. К. Й., Д. К. Й., Х. И. П., Р. С. М., М. И. Б., К. Р. М. и Д. Т. Д.. Въззивната жалба е подадена от Т. Д. Д. и М. Д. Д., както и от Д. Т. Д. против решението в частта за допускане на съдебната делба с довод, че имотът не е съсобствен с останалите съделители и искът за делбата му следва да се отхвърли. Следователно по отношение на К. Й. М., Д. К. Й., Д. К. Й., Х. И. П., Р. С. М., М. И. Б., К. Р. М. и Д. Т. Д. първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано, съответно подадената от Х. И. П. касационна жалба е процесуално недопустима. Процесуално недопустима е и подадената от Е. Г. М. касационна жалба, тъй като макар същата да е призовавана по делото, спрямо нея липсва постановено решение както от първоинстанционния, така и от въззивния съд.
От страните, спрямо които производството е висящо, отговор на касационната жалба по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК са подали само Д. Т. Д., Т. Д. Д. и М. Д. Д. чрез пълномощника си адвокат Н. А., в който поддържат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски.
За да постанови решението си въззивният съд е приел за установено, че страните са наследници на общите наследодатели Д. и С. Д., починали съответно през 1973 г. и 1981 г., като имотите, предмет на делбеното производство, са били тяхна собственост и са възстановени по реда на ЗСПЗЗ. По отношение на имот № 018065 е прието, че същият е бил придобит от С. Т. М., внучка на общите наследодатели, видно от нотариален акт № 105/1992 г., който не е бил оспорен от никой от съделителите. Решението на ОбСЗ е от 1994 г. за възстановяване на имота, но същото не може да отмени придобивното основание на С. М., тъй като имота никога не е влизал в блок на Т. и не е би одържавяван, поради което лицето се е снабдило с констативен нотариален акт за собственост на годно основание. След нейната смърт наследниците й са продали своите идеални части на Т. Д., поради което същият е станал собственик, тъй като при извършването на доброволната делба след възстановяването на собствеността, е останал в дял на С. М. и Т. Д., поради което не е съсобствен между всички съделители и искът за делбата му е неоснователен.
В касационната жалба са изложени доводи, че съдът се е произнесъл по непредявено защитно възражение за придобиване на процесния имот в неговата цялост по силата на давностно владение, съответно за присъединено такова на наследодателката на праводателите му, докато в отговора на исковата молба и в рамките на водените до момента съдебни производства Т. Д. е твърдял, че приежава 4/9 ид.ч. от имота; съдът се е позовал на констативен нотариален акт № 105/1992 г., а е следвало да го изключи от кръга на доказателствата предвид останалите доказателства по делото и проведеното успешно оспорване на истиността му; нарушени са правилата за разпределение на доказателствената тежест, като е прието, че не е проведено успешно оспорване на удостовереното с нотариалния акт от 1992 г. придобивно основание; съдът не е изпълнил задължението за преценка на действителното разпределение на доказателствената тежест; съдът е направил фактически констатации без да се позовава на доказателствата относно извода за липса на законова пречка за придобиването на имота по давност, наличие в патримониума на Т. Д. на право на собственост върху процесния имот; съдът е пренебрегнал всички свои задължения за оценка на всички доказателства, надлежно събрани в процеса; погрешно е приложил материалния закон, като е признал правото на собственост в полза на С. М., при положение, че не е направено възражение за придобиване по давност; неправилни изводи за правата на Т. Д., за който е прието, че е собственик без да е наследник на С. М.; приел е присъединяване на владение при липса на такава възможност.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторите са формулирали следните правни въпроси:
1) с каква доказателствена сила се ползва констативният нотариален акт относно констатираното в него право на собственост;
2) чия е доказателствената тежест при оспорване на представен в процеса констативен нотариален акт;
3) следва ли въззивният съд да излага мотиви, съобразно т.19 от ТР № 1/4.01.2001 г. по гр.т.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС когато отменя първоинстанционното решение и постановява друго такова, противоположно по смисъл на първоинстанционното решение;
4) до кой момент следва да бъде релевирано възражение за изтекла в полза на страната придобивна давност, така че същото да бъде допустимо с оглед преклузията на чл.133 ГПК.
Отговорът на първите два въпроса е даден в Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по т.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, но в случая въпросите са неотносими към данните по делото, тъй като изразеното становище по отношение приетия като доказателство констативен нотариален акт № 105/1992 г. е, че същият касае имот, различен от процесния, евентуално – че следва да се счита обезсилен, тъй като впоследствие е осъществена съдебна администрация по разпределение на ползването по чл.32, ал.2 ЗС; имотът е бил предмет на доброволна делба, с която са се легитимирали наследниците на С. М. при извършване на правни сделки, т.е. констациите на нотариуса във връзка с удостовереното право на собственост не са оспорени.
Неотносим към данните по делото се явява и четвъртия въпрос, тъй като нотариален акт № 105 от 1992 г. е представен с отговора на исковата молба на Т. и М. Д. с изрично позоваване, че собственик е била само С. М. и нейни наследници са само К. М. и синовете Д. и Д. Й..
Липсва противоречие с практиката на ВКС по третия поставен въпрос. Макар и лаконично и не съвсем коректно, въззивното решение е мотивирано, като ясно са изразени изводите на съда, че с оглед представения по делото констативен нотариален акт за придобито от С. М. право на собственост, констатациите в който не са оспорени и извършена от нейните наследници в полза на Т. Д. разпоредителна сделка с идеална част, лицата, подали въззивната жалба и претендиращи извършване на съдебна делба, не са съсобственици на имота, поради което и искът за делба е неоснователен.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК:и не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната му част.
М. К. Ш., Х. И. П., Е. К. П. и Д. Д. М.-М. следва да възстановят на Д. Т. Д., Т. Д. Д. и М. Д. Д. в размер на 400.00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 25.11.2016 г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх.№ 14783 от 12.05.2016 г. на Х. И. П. и на Е. Г. М. против решение № 365 от 15.03.2016 г., постановено по гр.д. № 1773 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Пловдив в атакуваната му част, с която е отменено решение № 704 от 27.02.2015 г. по гр.д. № 8184/2013 г. на Районен съд-Пловдив и вместо него е постановено друго за отхвърляне на иска за делба на недвижим имот: друга селищна територия, цялата с площ 1800 кв.м., четвърта категория, находяща се в землището на [населено място] , Пловдивска област в местността „К.м.п.“, съставляваща имот № 018065 по плана на селото.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх.№ 14783 от 12.05.2016 г. на М. К. Ш., Е. К. П. и Д. Д. М.-М. на решение № 365 от 15.03.2016 г., постановено по гр.д. № 1773 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Пловдив в атакуваната му част, с която е отменено решение № 704 от 27.02.2015 г. по гр.д. № 8184/2013 г. на Районен съд-Пловдив и вместо него е постановено друго за отхвърляне на иска за делба на недвижим имот: друга селищна територия, цялата с площ 1800 кв.м., четвърта категория, находяща се в землището на [населено място], Пловдивска област в местността „К. м.п.“, съставляваща имот № 018065 по плана на селото.
ОСЪЖДА М. К. Ш., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес: [населено място], [улица, адрес],, адвокат М. Д., Х. И. П., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес], съдебен адрес: [населено място], [улица, адрес, адвокат М. Д., Е. К. П., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес: [населено място], [улица, адрес/, адвокат М. Д. и Д. Д. М.-М., ЕГН [ЕГН], [населено място], [жилищен адрес] да заплатят на Д. Т. Д., ЕГН [ЕГН], Т. Д. Д., ЕГН [ЕГН] и М. Д. Д., ЕГН [ЕГН], тримата със съдебен адрес: [населено място, адрес], адвокат Н. А. разноски по повод подадената касационна жалба в размер на 400.00 /четиристотин/ лева.
Определението в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на Х. И. П. и на Е. Г. М. подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на тези лица пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България, а в частта, с която не е допуснато касационно обжалване и са присъдени разноски е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: