1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№459
София, 09.06.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. №4702 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма], [населено място] срещу Решение № 92 от 26.09.2013г. по в.т.д.№ 196/2013г. на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено решението по т.д. № 105/2012г. на ОС Ямбол за уважаването на иска на А. К. И. за сумата 29 899.79лв., след прихващане на дължимата от [фирма], [населено място] сума в размер на 45 708.29лв. с дължимата от ищеца сума в размер на 15 808.50лв. Присъдена е и законната лихва от датата на завеждането на иска и разноски в полза на ищеца. Решението в частта за отхвърлянето на иска за разликата до пълния предявен размер е влязло в сила.
Касаторът се позовава на недопустимост и неправилност на решението. Поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че решението на окръжния съд не е недопустимо. Счита, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, тъй като с исковата молба ищецът е заявил претенцията си в размер на 32 308.29лв., която не посочена като частична и не е изменяна, а с решението е извършено прихващане от вземане на ищеца в размер на 45 708.29лв. – от сума, която не е предявена като искова претенция. Изявлението за прихващане, което ищецът посочил че извършва с исковата молба, било нищожно без настъпил материално-правен ефект, защото претендираното от него вземане е спорно и неликвидно. Изложени са и подробни съображения във връзка с твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост във връзка с правните изводи за договорената цена на продадената продукция, за подлежащото на заплащане количество пшеница, предвид основателно направения от купувача отбив поради негодност /влажност/ и по отношение изводите за вземанията на ответника, за които не е уважено неговото възражение за прихващане. Искането е за обезсилване на решението и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция или постановяване на решение по същество за отхвърляне на иска в претендирания размер, с оглед преценката на действителната договорена продажна цена и действителните размери на вземанията на ответника по възражението му за прихващане. В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК са поставени като процесуалноправни въпросите: 1/ Допустимо и законосъобразно ли е решението на съда да се основава на показанията на свидетел, който е роднина на едната страна, негов пълномощник и заинтересован от изхода на делото, при условие, че за обстоятелствата, за които той свидетелства съществуват писмени доказателства, оборващи свидетелските показания, включително и писмени доказателства, които не са обсъдени от съда; 2/ Прави ли съдът нарушение на съдопроизводствените правила, след като не съобразява разпоредбата на чл.172 ГПК и не отчита заинтересоваността на показанията на роднина, пълномощник на страна и лице, заинтересовано от ползата на страна в процеса и изхода на делото; 3/ Следва ли съдът да изследва и обсъди всички събрани по делото писмени доказателства и прави ли нарушение на съдопроизводствените правила, след като не обсъжда прието писмено доказателство; 4/ Съдът допуснал ли е съществено процесуално нарушение, като не е изследвал и обсъдил събрано писмено доказателство за релевантни факти, а е изследвал само свидетелски показания във връзка с доказване и установяване на същите факти; 5/ Следва ли съдът да изследва всички събрани доказателства по релевантни факти поотделно и в тяхната съвкупност, включително писмени доказателства и свидетелски показания, и прави ли нарушение на процесуалните правила, ако не го стори; 6/ Допустимо ли е при съдебно прихващане, по уважено в определени размери възражение за прихващане, съдът да прихваща уважения размер на възражението за прихващане, не с размера на исковата претенция, а с размера на твърдяното в основанието, но не и в петитума претендирано общо вземане, което не е предявено съдебно за събиране в сочения общ размер, а е предявено за по-малка сума поради твърдяно от ищеца негово извънсъдебно изявление за компенсация, намаляващо претендираното общо вземане; Ако подобно прихващане бъде извършено от съда служебно, това представлява ли произнасяне по непредявен иск и допустимо ли е такова съдебно прихващане.
Допълнителната предпоставка по въпроси първи-пети е по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК противоречие с Решение № 48 по гр.д.№ 477/2011г. на Четвърто г.о., Решение № 65 по гр.д.№ 4216/2008г. на Четвърто г.о., Решение № 451 по гр.д.№ 1376/2011г. на Трето г.о.; По шестия въпрос искането е за допускане на касационното обжалване на основание т.3 на чл.280,ал.1 ГПК поради липса на съдебна практика по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор ищецът А. И. оспорва наличието на основанията за допускане на касационното обжалване.
Окръжният съд е приел, че дължимата от ответника сума възлиза на 45 708.29лв, при съобразяване с посоченото в исковата молба изявление за извънсъдебно прихващане и формиране на исковата сума съобразно него, и при направено от ответника възражение за съдебно прихващане, прието за основателно в размер на 15 808.50лв., с оглед на което искът е уважен за 29 899.79лв.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта за уважаването на иска, въззивният съд е съобразил твърденията в исковата молба за дължима от ответника сума в размер на 45 708лв.-незаплатена цена за доставени 44 007кг. пшеница и 22 750кг. слънчоглед по цени продава на С. стокова борса- съответно по 0.47лв. и 1.10лв. Твърдението, че договорените единични цени са тези, по които С. продава в деня на плащането, ищецът е аргументирал с това, че заплатените на 16.07.2012г. и 18.09.2012г. от ответното дружество суми за доставени количества пшеница са по цени /съответно 0.40лв. за килограм и 0.42лв. за килограм/, на които С. е продавала пшеницата на посочените дати. Ищецът е посочил, че цената на иска 32 309.29лв. е образувана като от задължението на ответното дружество в размер на 45 708.29лв. е прихванал свое задължение за 13 400лв., произтичащо от подробно посочени в исковата молба негови задължения по доставки и услуги, извършени от ответника. Приел е за безспорен факта, че през лятото на 2012г. страните са били в неформални правоотношения по договори за търговска продажба на пшеница и слънчоглед, като на 01.07.2012г. и 09.07.2012г. със стокови разписки на ответника е било предадено общо доставеното количество пшеница / 73 530кг./, а на 25.08.2012г. общо доставените 22 750кг. слънчоглед. На 16.07.2012г. е била заплатена цената за 20 000 кг. пшеница по 0.40 лв. за килограм, а на 18.09.2012г. цената за 9 523 кг.пшеница по 0.42лв. за килограм. Отчетено е, че по отношение количествата, между страните е налице спор само за 1 461кг. пшеница по стокова разписка № 225/01.07.2012г., за което количество купувачът е направил отбив поради влажност. Възражението на ответника за право на отбив от количество поради липса на качество е прието за неоснователно по съображения, че отбелязването за констатираната влажност и отбива не е направено при прегледа на стоката, а е дописано само в екземпляра на стоковата разписка на ответника непосредствено след като ищецът, който лично е предал стоката, си е тръгнал. По основния спорен между страните въпрос за единичните цени на незаплатената продукция, е прието, че ответникът не е посочил доказателства в подкрепа на твърденията си, че договорената цена е 0.42лв. за килограм пшеница и 0.86лв. за килограм слънчоглед. Становището на ищеца за договорените цени /продава на С./ е счетено за основателно по съображения, че съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, заплатените на 16.07.2012г. и 18.09.2012г. количества са по цените на С. към датата на плащане. Потвърден е изводът, че приложение относно цената намира разпоредбата на чл.326,ал.1 ТЗ, а не разпоредбата на чл.326,ал.2 ГПК. Прието е, че към датата на фактурата, с която са фактурирани количествата незаплатена стока, цените на борсата съвпадат с единичните цени по фактурата /0.47лв. за килограм пшеница и 1.10лв. за килограм слънчоглед/, поради което дължимата от ответника незаплатена цена за 44 007кг. пшеница и 22 750кг. ечемик е в посочения от ищеца размер-45 708.29лв. Подробно са обсъдени становищата на страните по въпросите за размера на задълженията на ищеца към ответното дружеството, признати с исковата молба в размер на 13 400лв., която сума ищецът е посочил, че е предмет на негово изявление за прихващане и поддържаното от ответника, който в отговора на исковата молба е заявил, че има вземане в размер на размер на 24 545.40лв., за която сума прави възражение за съдебно прихващане, оспорвайки правото на ищеца по чл.103-104 ЗЗД, чието вземане не било изискуемо и ликвидно. По спорния въпрос относно задължението на ищеца и сумата, с която следва да се извърши прихващане е потвърден изводът, че размерът е 15 808.50лв., който е приспаднат от приетото за установено задължение на ответника. По поддържаното във въззивната жалба възражение за недопустимост на решението, апелативният съд е приел, че не е разгледан непредявен иск, тъй като в обстоятелствената част на исковата молба е посочен общият размер на задължението, от него е приспадната сума, която ищецът счита, че дължи на ответника и разликата между двете суми е цената на предявения иск; при заявено от ответника възражение за съдебно прихващане с вземане към ищеца в размер по-висок от признатия, е установен действителният размер на вземането на ответника, надвишаващ признатия от ищеца, поради което е присъдена доказаната разлика съобразно заявения и установен общ размер на вземането на ищеца; посочено е, че в такава хипотеза не е необходимо предприемане на увеличение на иска от ищец, който сам е намалил търсеното си вземане със свое задължение; произнасянето е в рамките на заявеното и поддържано в процеса.
Становището на състава на ВКС, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване произтича от следното:
Първите пет въпроса не са правни, а са твърдения за допуснати от съда процесуални нарушения, които са основания за отмяна на решението, но не и основания за допускане до касационно обжалване. Същевременно всички те се основават на съображения за кредитиране на свидетелски показания /касаторът има предвид показанията на свидетеля Н. К.-син на ищеца в частта относно договорените единични цени на доставките/, но те са обсъждани само в мотивите на решението на първоинстанционния съд. Поради това неоснователно е позоваването на допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивната инстанция не е основала извода си по спорния въпрос за договорените цени на продукцията на свидетелски показания, а несъгласието на касатора с претото по този съществен за изхода на спора правен проблем, при липса на надлежно формулиран правен въпрос, не може да послужи като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Не е налице и основанието за допускане на касационното обжалване по поставения от касатора въпрос за допустимостта при прието за основателно възражение за съдебно прихващане на ответника, съдът да го прихване от твърдяното и установено в процеса вземане на ищеца, а не от заявената цена на иска, формирана след като ищецът, признавайки съществуване на вземане на ответника, при посочването на размера на искането си, е отчел компенсацията. При наличие на спор между страните за размера на задължението на ищеца, който е съобразил цената на иска си с признато насрещно вземане на ответника, съдът е дължал произнасяне по въпросите за действителния общ размер на вземането на ищеца преди изявлението за компенсация и за действителния размер на задължението му по поддържаното от ответника възражение за прихващане, а ако изводите му по тези факти са неправилни, това би било основание по т.3 на чл.281 ГПК, но не и основание за допускане на касационното обжалване. Липсата или наличието на предпоставките за извършване на компенсация са въпроси по правилността на решението.
Ответникът в производството не е сезирал ВКС с искане за заплащане на разноски.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 92 от 26.09.2013г. по в.т.д.№ 196/2013г. на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено решението по т.д. № 105/2012г. на ОС Ямбол за уважаването на предявения от А. К. И. иск.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.