О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 459
София, 27.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 26 май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1963 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. М. Ц. против решение от 02.07.2009г., постановено по гр.д. № 392/2007г. на СГС, в частта, с която са определени делбените квоти на допуснатия до делба апартамент както следва: 46,112.87/93522 ид.ч. за Б. Р. Ц. и 47,409.13 / 93522 ид.ч. за касаторката и в частта, с която е оставено в сила решение от 01.11.2006г. по гр.д. № 8853/2005г. на Софийски РС с което е отхвърлен иска за делба на касаторката за посочени от нея книги по опис
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на съдопроизводствените правила, защото са изолирани писмените доказателства и не са анализирани свидетелските показания и за необсъждане на доводите на Ц. за трансформация на нейни лични средства, дарени от родителите й в размер на 15391 лв, че не е отчетена преференцията, която е дал жилищно-спестовния влог за тегленето на жилищния заем с по-ниска лихва. Навежда се оплакване за противоречие с материалния закон – чл. 28, ал.1 т.6 и чл. 35 от ЗЖСК и необоснованост на изводите за придобивната стойност на апартамента. В частта за книгите, касаторката счита решението необосновано, поради това, че от факта, че книгите са били в апартамента следва да се приеме, че са съпружеска общност.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1. как се определя придобивната стойност на апартамент, придобит от съпрузите чрез ЖСК. По този въпрос е твърди противоречие с практиката на ВКС Р № 120/23.07.1987г. ІІ гр.о., Р № 184 от 15.03.1985г., Р № 49/15.02.1988г., Р № 205 от 12.04.1990г. на І гр.о. Втория въпрос е какъв е действителния размер на личните средства, вложени от Н. Ц. , по който се твърди противоречие с практиката на ВКС, касаеща начина, по който следва да се ценят доказателствата по делото. Позовава се на Р 756/22.01.1996г. І гр.о. р № 241/1989г. ІІ гр.о., решение № 1314/1991г. на ІІ гр.о., всибки на ВКС и Р № 1107/2008г. на ВКС, ІV гр.о., Р № 1124/2008г. на ІV гр.о. и Р № 1261/2008г. на ВКС І гр.о. и решение № 273/2009г. на ІІ гр.о. и Р № 737/2002г. І гр.о. Третия въпрос е свързан с необходимостта съдът да обсъди всички доводи и доказателства на страните. Касаторката счита, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката по приложението на чл. 188 от ГПК.
Ответникът по касация не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени допустимостта и наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
За да постанови това решение, въззивният съд е констатирал, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 20.12.1987г. и е прекратен с влязло в сила решение за развод на 26.05.2004г. През времетраенето на брака са придобили с членство в ЖСК “З” апартамент № 53 на втори етаж в бл. 22б с обща площ 91,91 кв.м., мазе № 53 с площ 3,88 кв.м. и 1,644 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж.находящ се в гр. С., м. “Л“Г”. Съдът не е уважил искането за частична трансформация на Н. Ц. и тезата й, че апартамента има придобивна стойност 35 391 лв., от които тя е вложила лични средства, дарени от родителите й 15,391 лв. и тезата за отчитане на преференциите, които е дал натрупания жилищно-спестовен влог, прехвърлен от родителите й. Въззивният съд е приел, че придобивната стойност на апартамента следва да се определи от протокола за ценообразуване на ЖСК при завършване на строителството, но тъй като в протокола от 26.04.1994г. е отразена само базисната пазарна цена, а не придобивната стойност, заплатена за апартамента, съдът не е възприел базисната цена като придобивна стойност. Не е възприета и цената от 35391 лв., посочена в протокол от 25.04.1991г., когато съпругът е приет за член кооператор на местото на И. И. Б. за апартамент № 53, за който предварително е определена тази цена. Като такава е приета сумата, която съпрузите реално са превели за строителството по сметка на ЖСК до снабдяването им с нот. акт – 15 391 лв. натрупани по жилищно спестовен заем на Н. Ц. , 20000 лв. заем и 58 131 лв. внесени от Б. Ц. с вносни бележки за строителството на ЖСК по данни от досието на ЖСК в Банка “ДСК” и представените по делото вносни бележки. От общата придобивна стойност 93522 лв., съдът е приел, че личен принос на съпругата е само подарената й вноска от баща й с натрупана сума 1296,26 лв. За постъпилите след прехвърлянето на сметката от родителите й на Ц. суми два пъти от по 5 000 лв. и от 3 000 лв., съдът е приел, че не се установява те да са внесени от родителите й. Съдът не е дал вяра на св. П, за които е приел, че не се базират на лични впечатления. Показанията на св. И сестра на касаторката са кредетирани само до колкото се подкрепят от писмените доказателства и заключението на вещото лице в съответствие с нормата на чл. 136 от ГПК /отм/. Съдът е посочил, че апартамента не е придобит чрез лихвоточки, а преференциите при теглене на жилищен заем при наличие на жилищно-спестовен влог не може да се отчете като принос на съпруга титуляр на влога, защото законодателят е определил как се формира приноса в нормата на чл. 19, ал.2 от СК и преференциите не са посочени като негов източник. Относно книгите, съдът е приел, че не е доказано придобиването им по време на брака от съпрузите със съставените от Ц. описи, а св. И установява само съставянето на описите, но не доказва относимите за установяване на съпружеска общност по отношение на тях обстоятелства – възмездно придобиване от съпрузите, или който и да е от тях по време на брака.
Първият повдигнат правен въпрос за начина по който се определя придобивната стойност на апартамент, придобит от ЖСК, касаторката счита, че е разрешен в противоречие с практиката по чл. 28, т.6 от ЗЖСК, съгласно която Общото събрание на ЖСК “приема окончателната цена на имотите и припадащите се идеални части от общите части на сградата и от мястото, съответно от правото на строеж;”. Решение № 184/15.03.1985г.1 Р № 49/1988г. приемат същото. Като е приел, че придобивната стойност на апартамента не е сумата 35 391 лв., въззивният съд не е постановил решение в противоречие с тази практика, тъй като нормата и решенията по приложението й визират решението на общото събрание за окончателно разпределение на имотите и определяне на окончателната им цена., а посочената сума е определена към 1991г., когато ЖСК все още е била в началото на изграждането си, това е била предварителна ориентировъчна цена, която е надвишена многократно. Съгласно чл. 35, ал.2 от ЗЖСК, правото на собственост се придобива със снабдяване на член-кооператорите с нот. акт., а издаването му е свързано с приемане от общото събрание на окончателния разделителен протокол и ценообразуване. Тъй като в протокола за окончателно разпределение на имотите е липсвала окончателна цена на обектите, а като такава е определена цената им по Наредбата за базисните пазарни цените на недвижимите имоти и тя значително надвишава дори приетата от съда придобивна стойност, формирана от сумите, които реално съпрузите са превели по сметката на ЖСК за строителство на сградата не противоречи на цитираните решения и е в съответствие с нормата на чл. 19, ал. 1 и 2 от СК /отм: и практиката по приложението му. Тъй като не е доказано влагането на лични средства от касаторката над реално преведената сума от баща й – 1296 лв., не е приложимо и решение № 737/31.12.2002г. Решение № 205 от 12.04.1990г. касае отношенията между член-кооператорите и ЮЛ ЖСК, поради което е неотносимо в отношенията между съпрузите и към поставения въпрос за придобивната стойност на недвижим имот, придобит по време на брака с оглед отчитане наличието на частична, или пълна трансформация. По изложените съображения първия поставен въпрос не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и не се разрешава противоречиво от съдилищата. Разрешението му е обусловено от представените по делото доказателства във всеки конкретен случай.
Втория въпрос – какъв е действителния размер на личните средства, вложени от Н. Ц. , по който се твърди противоречие с практиката на ВКС, касаеща начина, по който следва да се ценят доказателствата по делото е конкретен фактически, а не правен и зависи от доказателствата по всяко конкретно дело. В този смисъл той не обуславя общото основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 от ГПК. Съдът е формирал изводите си въз основа на ССЕ и писмените доказателства и е кредитирал тези свидетелски показания, които се подкрепят от тях макар да изхождат от роднини и с това не е нарушил съдебната практика, изискваща преценка на относимите към спора доказателства. За внасянето на суми от родителите на Ц. по жилищно-спестовния влог след като са й го прехвърлили говори само св. П, чийто показания не са резултат от пряко възприети факти относно размера на сумата и датата на внасяне, а свидетелката И дава общи показания за финансовия ангажимент на родителите на Ц. към нея и децата. При преценката на тези показания във връзка с останалите доказателства, съдът не е нарушил правилата на логиката, а съдебното решение не може да почива на предположения.
Практиката по приложението на чл. 188 от ГПК също не е нарушена до колкото съдът е обсъдил всички относими към спора приети доказателства и възражения на касаторката. Това, че съдът не ги е приел за основателни, включително и искането й за отчитане на преференциите, които е дал жилищно-спестовния влог не сочи на нарушение на съдебната практика, изискваща те да бъдат обсъдени и преценени.
По изложените съображения, Върховния касационен съд намира, че не са налице наведените основание за допускане до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК и по трите поставени въпроса, поради което обжалваното решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Водим от горното, състав на първо гражданско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 02.07.2009г., постановено по гр.д. № 392/2007г. на Софийски градски съд по касационна жалба на Н. М. Ц..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: