О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
София, 01.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4762/2015 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Мюсюлманско изповедание със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от Главен мюфтия М. А. Х. и Мюсюлманско настоятелство- [населено място], общ. З., представлявано от С. Б. Х., действащи чрез адв. Ф. Е., срещу решение № 259 от 23.05.2015 г. по гр.д. № 89/2015 г. на Смолянския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторите поддържат, че неправилно делото е било разгледано от първоинстанционния съд по правилата на ГПК от 2007 г., макар исковата молба да е постъпила в съда на 17.10.2007 г., т.е. преди влизането му в сила. На следващо място твърдят, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд е допуснал редица неточности, несъответствия и е интерпретирал неправилно събраните по делото доказателства. Приел е, че имотът е записан в АДС № 1146 от 25.08.1998 г., без да съобрази, че посочените в този акт граници не съответстват на границите на спорния имот с пл.№ 532 в кв. 46 по плана на [населено място], който е предмет на спора. Оттук е направил необоснован извод, че предишен собственик на имота е била държавата. Не е обсъдил писмените и гласните доказателства по делото относно установяване на границите и начина на ползване на имота като част от мюсюлманско гробище, каквото е било неговото предназначение много години преди влизане в сила на плана от 1978 г., с който гробището е разделено на три отделни имота със самостоятелни планоснимачни номера. Поддържа също, че въззивният съд не е обсъждал доказателствата, касаещи статута на Мюсюлманско изповедание – София, неговият законен представител, както и статута на неговото местно поделение Мюсюлманско /Д./ настоятелство в [населено място], в резултат на което е направил необосновани изводи за липса на правоприемство между съществуващите до 1949 г. юридически лица, представляващи мюсюлмански религиозни, религиозно- просветни и социално- битови юридически лица, респ. за неосъществяване на владение от ищците върху процесния имот. Оспорват и правилността на въззивното решение в частта му за разноските, като поддържат, че липсват доказателства такива да са били направени от ответниците в присъдения им размер.
С представеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване са повдигнати следните въпроси, за които касаторите поддържат, че са обусловили изхода на спора:
1/В контекста на § 2, ал.1 ПЗР на ГПК кое определя процесуалния ред и процесуалния закон за разглеждането на едно дело от първата и въззивната инстанция- дали датата на постъпването на исковата молба в съда до влизане в сила на този Кодекс, или датата на образуване на делото. 2/ Налице ли е задължителност и обвързваща сила на указанията на горната инстанция за самата нея и за низходящия съд относно постановеното с тези указания досежно приложимия процесуален закон /ред/ за разглеждане на исковата молба. 3/Докладът на съда, обявен по делото, има ли обвързващо значение за страните и съда, който го е постановил. 4/ При постановяване на своя съдебен акт въззивният съд длъжен ли е да съобрази всички доказателства и доводи на страните. 5/ Какъв е характерът на Акта за държавна собственост и след като същият е представен в копие от ответниците по делото и те се позовават на него, следва ли да докажат наличието на оригинал и валидно заявена преписка по него, както и на посоченото в акта придобивно основание. 6/ Какви са пределите на диспозитивното начало в гражданския процес и доколко съдът може да се произнася по въпроси, с които не е сезиран и доводи на страните, каквито не са били заявени. 7/ Как следва да се преценяват гласните доказателства, когато разпитаните свидетели са в дела с някоя от страните или поради заинтересованост са необективни. 8/ Когато мотивите на решението съдържат множество фактологични и правни грешки, опущения и несъответствия, които са се отразили при формиране на неговото вътрешно убеждение, това влиза ли в конфликт с изискванията на чл. 235, ал.2 ГПК за изграждане на процесуално правилно решение. 9/ Настъпилите процесуални преклузии в първата инстанция важат ли и за въззивната и това влияе ли върху предмета на делото, или ответната страна може да повдига въпроса за правоприемството или друг тип въпроси, въпреки че те не са били поставяни от първата инстанция. 10/ Какви са способите за доказване съществуването и правовъзникването на местните поделения на Мюсюлманско изповедание- София. 11/ Дали съществуването на местните поделения на мюсюлманско изповедание са обвързани от режима на регистрация на ръководния състав на местното поделение съобразно чл. 16 от Закона за изповеданията от 1949 г. / отм./ 12/ В какво съотношение е разпоредбата на чл. 6 от ЗИ/ отм./ с разпоредбата на чл. 16 ЗИ/ отм./. 13/ С какви доказателствени средства може да се докаже в гражданския процес съществуването и конституирането на едно местно поделение на Мюсюлманското изповедание преди 1949 г. 14/ Кои са белезите на „владение за себе си”, когато става въпрос за култов, религиозен имот- мюсюлманско гробище, за да бъдат зачетени в полза на една религиозна общност. Съдът задължен ли е да приложи презумпцията на чл. 69 ЗС в полза на владелеца, който се позовава на придобивна давност. 15/ Когато исковият период на изследване е продължителен, около 100 години, това задължава ли съдът да допусне исканите над трима свидетели, които да установят различни обстоятелства и периоди, и тяхното недопускане ограничава ли правото на защита. 16/ Гробищата имат ли характер на земеделски земи; могат ли да бъдат кооперирани и след това подлежат ли на земеделска реституция, съответно на обезщетяване. 17/ Следва ли страната, която претендира разноски, изплатени по банков път, да ги докаже и до кой процесуален момент е възможно това. Може ли в производството по чл. 248 ГПК страната да представя доказателства, които не е представила до приключване на съдебното следствие и съдът да ги зачете и уважи. 18/ Влизат ли в обсега на присъждане на разноски по чл. 78 ГПК данъците, които адвокатът е заплатил или следва да заплати- Д., ДДС и пр.
В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация М. З. Т. и Х. М. Т., действащи чрез своите процесуални представители адв. В. В. и адв. Ст. Т., изразяват становище, че не са налице сочените от касаторите основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 152 от 06.11.2014 г. по гр.д. № 102/2011 г. на Районен съд- Златоград, с което е отхвърлен предявеният от Мюсюлманско изповедание – [населено място] и от Мюсюлманско настоятелство – [населено място], общ. З., против М. З. Т., Х. М. Т. и [фирма] – [населено място] иск за установяване, че на основание придобивна давност ищците са собственици на недвижим имот, представляващ имот пл.№ 532 в кв. 46 по плана на [населено място], за който е отреден парцел ІІ- 532.
Върху исковата молба е поставен щемпел, сочещ постъпването й в Районен съд – Златоград на 31.01.2011 г. От данните по делото обаче се установява, а в този смисъл са подробно развитите от жалбоподателите доводи във въззивната и в касационната жалба, че установителният иск за собственост е предявен на 17.10.2007 г. като инцидентен по реда на чл. 118 ГПК/ отм./ в производството по гр.д. № 45/ 2007 г. по описа на Районен съд- Златоград. Исковата молба е приложена на л. 204-205 от същото дело. С определение от 27.01.2011 г. инцидентния установителен иск не е приет за съвместно разглеждане в производството по гр.д. № 45/2007 г. и е разпоредено препис от исковата молба и приложените към нея доказателства да се докладват за образуване на самостоятелно дело. В изпълнение на това разпореждане е образувано гр.д. № 102/2011 г. по описа на Районен съд – Златоград.
При действието на ГПК / отм./, цената на исковете за собственост се определя по правилото на чл. 55, ал.1, б. „б” ГПК- в размер на ? от данъчната оценка, а ако няма такава- от ? от пазарната цена. Според приетата по гр.д. № 45/2007 г. по описа на Районен съд – Златоград съдебно- техническа експертиза, данъчната оценка на процесния имот пл.№ 532 в кв. 46 по плана на [населено място] с площ 10 666 кв.м е 5 800 лв. Следователно, цената на предявения установителен иск за собственост, определена съобразно чл. 55, ал.1, б.”б” ГПК/ отм./ е в размер на 1 450 лв.
Касационната жалба срещу въззивното решение е подадена на 30.06.2015 г. Към този момент е в сила разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК в редакция преди изменението в ДВ бр.50 от 03.07.2015 г., съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. по граждански дела. Съгласно § 14 ПЗР на ЗИД ГПК/ ДВ бр. 50/ 2015 г./ подадените преди влизане в сила на този закон касационни жалби подлежат на разглеждане при досегашните условия и ред.
Предвид изложененото, настоящият състав намира, че касационната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Същата е постъпила преди влизане в сила на ЗИДГПК и за нея е приложима разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК преди изменението в ДВ бр. 50/ 2015 г., визираща като критерий за допустимостта на касационното обжалване единствено цената на иска, която в случая е 1 450 лв., т.е. под установения от закона размер.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 2765 от 30.06.2015 г., подадена от Мюсюлманско изповедание със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от Главен мюфтия М. А. Х. и Мюсюлманско настоятелство- [населено място], общ. З., представлявано от С. Б. Х., действащи чрез адв. Ф. Е., срещу решение № 259 от 23.05.2015 г. по гр.д. № 89/2015 г. на Смолянския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на касаторите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: