О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
С..11,02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т. д. № 3010/2015 година.
Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба с вх. № 12184/13.11.2015 г. от Б. Г. Т., чрез пълномощник – адв. Н. М., с искане за изменение на определение № 292 от 04.11.2015 г. по т. д. № 3010/2015 г. на Върховния касационен съд, I т. о., относно разноските.
Ответникът по молбата – М. В. В. – е на становище, че определението, в частта му за разноските е правилно.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, като констатира, че молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, приема следното:
Предмет на касационното обжалване е било решение № 285 от 26.06.2015 г. на Старозагорски окръжен съд по в. гр. д. № 1231/2015 г., с което е потвърдено решение № 118/12.02.2015 г. на Старозагорския районен съд по гр. д. № 1755/2014 г. С последното е признато за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК по отношение на М. В. В. съществуване на вземането на Б. Г. Т. за сумата от 15 000 лева за главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, представляващо съдебно предявена част от запис на заповед за сумата от 38 000 лева, за изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на Б. Г. Т. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист.
Срещу така постановения съдебен акт е подадена касационна жалба от М. В. В., на която е подаден отговор от Б. Г. Т., с който е направено искане за присъждане на направените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева. В приложения договор за правна защита и съдействие е посочено, че договореното възнаграждение за изготвяне на писмен отговор по касационна жалба е в размер на 900 лева.като сумата е вписана на по-долен ред отново. С определение № 292 от 04.11.2015 г. по т. д. № 3010/2015 г. на Върховния касационен съд, I т. о. касационната жалба е оставена без разглеждане, като е извършена преценка за недоказаност на претендираните от ответника по касация разноски. В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е постъпила молба с вх. № 12184/13.11.2015 г. от Б. Г. Т. – ответник по касационната жалба, с искане за изменение на постановения съдебен акт, в частта за разноските и присъждане на заплатения адвокатски хонорар в размер на 900 лева за защита в производството пред касационната инстанция.
Настоящият състав намира, че молбата е допустима, с оглед инкорпорирания в подадения отговор на касационната жалба, списък по чл.80 ГПК, съдържащ конкретно искане за разноски, изразяващи се в едни разход – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 900лв.Разгледана по същество, молбата е и основателна.
В мотивите на определение № 292 от 04.11.2015 г. по т. д. № 3010/2015 г. на Върховния касационен съд, I т. о. е прието, че на ответника по касация не следва да бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като в представения договор за правна защита и съдействие е отбелязано единствено, че е договорено възнаграждение в размер на 900 лева, но не е посочен начинът на плащане, поради което не би могло да се приеме, че в производството пред касационната инстанция действително такова е заплатено. С молбата си по чл.248, ал.1 ГПК, Б. Т. е уточнила, че поради фабричен дефект при отпечатване на адвокатския кочан с пълномощни е допуснато разминаване в редовете на оригиналния първи екземпляр от договора за правна защита и съдействие и следващите два екземпляра, единият от които е представен с отговора на касационната жалба. Така в представения по делото екземпляр отбелязването, че сумата от 900 лева е получена в брой, е разместено, поради което на мястото, където е следвало да бъде посочено, че сумата е платена в брой, не е записано нищо,а сумата 900лв. е отразена два пъти като договорена, което е накарало съда да направи извода, че в договора не е вписан начинът на плащане на възнаграждението. С уточняващата молба е представен оригиналният отрязък на договора за правна защита и съдействие, в който ясно се вижда отбелязването, че възнаграждението в размер на 900 лева е платено в брой. По тези съображения настоящият състав счита, че е спазено изискването на т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и разноски за заплащане на адвокатското възнаграждение следва да бъдат присъдени, тъй като в договора е вписан начинът на плащане, който е в брой, а при това положение вписването за направеното плаща не в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
Водим от изложеното, състав на Върховния касационен съд, състав на първо търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ определение № 292 от 04.11.2015 г. по т. д. № 3010/2015 г. на Върховния касационен съд, I т. о. в частта му за разноските като :
ОСЪЖДА М. В. В., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] ап., 158 да заплати на Б. Г. Т., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ап. 13 сумата от 900 лева, разноски за производството пред Върховния касационен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: