О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
София, 14.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети ноември, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 4988/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
И. , [населено място] е подала касационна жалба срещу решението на Бургаския окръжен съд по гр. д. № 181/2013 г.
Ответницата по жалбата, ищца по делото, М. Ф. от [населено място] счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и жалбата е неоснователна по същество.
След проверка, касационният съд установи следното:
Бургаският районен съд, с решение по гр. д. № 5407/2012 г. е признал за незаконно и отменил уволнението на Ф., извършено със заповед от 22. 06. 2009 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, възстановил Ф. на заеманата преди уволнението длъжност „Главен специалист АО сектор Рибарство и контрол”, [населено място] и осъдил ИАРА да заплати на М. Ф. сумата 2556,48 лв. обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, и да й заплати сумата 1150 лв. разноски по делото. Бургаският окръжен съд, с въззивно решение от 18. 02. 2013 г. по гр. д. № 181/2013 г. е потвърдил решението на районния съд и осъдил ИАРА да заплати на Ф. сумата 1150 лв. разноски за въззивното производство по делото. Съдът е констатирал, че в заповедта за прекратяване на трудовия договор, работодателят само е преповторил текста на закона – обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, но не е изложил мотиви и фактически обстоятелства, установяващи посоченото основание за уволнение. В хода на съдебното производство също не са конкретизирани и доказани обстоятелства, удостоверяващи твърдяната от работодателя, невъзможност на ищцата да изпълнява трудовите си функции.
Приложеното по делото искане от ИАРА за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не съдържа изложение на правен въпрос, разрешен от Бургаския окръжен съд като въззивна инстанция, в противоречие с практиката на ВКС. Жалбоподателят твърди, че въззивното решение като цяло противоречи на практиката на ВКС по аналогични случаи, но не обосновава това свое твърдение. Жалбоподателят счита, че първоинстанционният и въззивният съд не са изследвали подробно и задълбочено фактите по делото, но тази му констатация е несъстоятелна, тъй-като и двете съдебни инстанции са посочили, че по делото от страна на работодателя изобщо не са били заявени фактическите обстоятелства, сочещи на обективната невъзможност на ищцата да изпълнява трудовия договор. Следва да се има предвид, че в производството по чл. 288, ал. 1, т. 1 ГПК не се преценява правилността на въззивното решение, а се изследва само разрешаването на конкретни правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 18. 02. 2013 г. по гр. д. № 181/2013 г. на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА И. , [населено място] да заплати на М. Ф. от [населено място] сумата 1000 /хиляда/ лева разноски за производството пред касационния съд по настоящото дело.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: