О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
София 16.01.2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 787/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. г. с., С., приподписана от пълномощника му адвокат К. П., срещу въззивно решение №312 от 01.11.2010 г. по гр. дело №925/2010 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е отменено решение №130 от 20.07.2010 г. по гр. дело №148/2010 г. на Свищовския районен съд и са уважени исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на ищеца е незаконно, защото не е доказано извършването на нарушенията.
Ответникът по касационната жалба П. И. Н., [населено място], не е заявил становище.
Жалбата е процесуално допустима.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси относно това дали съдът е длъжен да се съобрази с критериите по чл.189, ал.1 КТ при преценката си за законността на дисциплинарното уволнение. Тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №312 от 01.11.2010 г. по гр. дело №925/2010 г. на Великотърновския окръжен съд. Повдигнатите от касатора правни въпроси не обуславят крайното решение. Според ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. По начало при констатиране нарушение на трудовата дисциплина работодателят има право да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание на работника или служителя или не, както и да определи вида на дисциплинарното наказание. При избора на наказание обаче работодателят е длъжен винаги да се ръководи от законовите критерии по чл.189, ал.1 КТ, а именно тежестта на нарушението/определя се от значимостта на неизпълненото задължение и формата на вината/, обстоятелствата при които е извършено и поведението на работника или служителя. При оспорване законността на наложеното наказание впоследствие тази преценка по чл.189, ал.1 КТ се извършва и от съда. Въпросите в случая обаче не обуславят крайното решение, защото след като съдът е приел, че нарушенията, за които е наложено дисциплинарното наказание, не са извършени, то той не е бил длъжен да извършва и преценката по чл.189, ал.1 КТ.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №312 от 01.11.2010 г. по гр. дело №925/2010 г. на Великотърновския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.