Определение №46 от 16.2.2018 по гр. дело №599/599 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 46

София, 16.02.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

изслуша докладваното от съдията БОЙКА СТОИЛОВА
гр.дело № 599/2018 година и прие следното:

Делото е образувано по касационната жалба на юрисконсулт Ал.П. като процесуален представител на [фирма] София срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд от 26.Х.2017г. по гр.д. № 410/2017г., с което е потвърдено решението на Пловдивския ОС от 02.V.2017г. по гр.д. № 2519/2016г., с което дружеството е осъдено да заплати на Е. М. М. и на Т. М. М., и двамата от [населено място], по 60000лв. на всеки, представляващи обезщетения за неимуществени вреди вследствие смъртта на сина им Л. Е. М., настъпила на 30.VІІІ.2015г. при удавяне в необезопасен и необозначен напоителен канал, находящ се в [населено място], ведно със законната лихва от посочената дата до окончателното изплащане, и с което исковете са отхвърлени в частите им до пълните предявени размери от по 100000лв.
На 02.ІІ.2018 г. в регистратурата на Пловдивския апелативен съд е постъпила молба вх.№ 981 от Е. М. и Т. М. чрез процесуалния им представител адвокат Н. Д., с която се заявява, че във връзка с решението от 26.Х.2017г. по гр.д. № 410/2017г. по описа на АС Пловдив в крайна сметка постигнали извънсъдебно споразумение с ответната страна, с което интересите на ищците били максимално защитени, поради което молбата следвало да бъде считана като отказ от иск по чл.233 ГПК с искане за обезсилване на постановеното решение.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа молбата намира, че е налице хипотезата на чл.233 ГПК. Заявеният от ищците чрез процесуалния им представител адвокат Н.Д. отказ от исковете, за което той е изрично упълномощен с представеното по делото нотариално заверено пълномощно /л.9 и 10 от първоинстанционното дело – чл.34 ал.3 ГПК/, десезира съда за произнасяне по тях и обуславя обезсилване на атакуваното въззивно решение, както и на потвърденото с него първоинстанционно такова, и прекратяване на производството по делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЕЗСИЛВА решението на Пловдивския апелативен съд, ІІ граждански състгав, № 202 от 26.Х.2017 г. по гр.д.№ 410/2017 г., както и потвърденото с него решение на Пловдивския окръжен съд, ХV граждански състав, № 523 от 02.V.2017г. по гр.д. № 2519/2016г., и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото поради отказ от предявените от Е. М. М. и от Т. М. М., и двамата от [населено място], срещу [фирма] София искове за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди вследствие смъртта на сина им Л. Е. М., настъпила на 30.VІІІ.2015г. при удавяне в необезопасен и необозначен напоителен канал, находящ се в [населено място], ведно със законната лихва от посочената дата до окончателното изплащане.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването на преписи от него.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top