О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
София, 16.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми март, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1840/2009 година.
Производството е образувано по касационна жалба, подадена от „М” АД, гр. п. срещу решение на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 1656/2009 год.
Ответникът по жалбата В. С. от гр. П. не е взел становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
От изложението на касационна жалба, следва че се оспорва част от мотивите на решението от 29. 7. 2009 г. по гр. д. № 1565/2009 г., в която част, Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, излага съображения, че не следва да се произнася по претенцията на ищеца по делото В. С. по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, тъй-като първоинстанционният съд се е произнесъл по тази претенция с решение от 12. 2. 2009г., което не е било обжалвано и е влязло в сила. От данните по делото е видно, че Пловдивският районен съд с първоинстанционно решение от 10. 12. 2008 г. по гр. д. № 2980/2007 г. е уважил исковете на С. по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2, а с последващо решение от 12. 2. 2009 г. е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в първото решение и уважил претенцията на С. по чл. 344, т. 3 КТ, като осъдил „М” АД да му заплати сумата 4 955.94 лв обезщетение за оставане без работа за шест месеца поради незаконно уволнение. Преди постановяване на решението от 12. 2. 2009 год. е подадена въззивна жалба от „М” АД срещу решението от 10. 12. 2008 год. – за отмяна на уволнението на С. и възстановяването му на работа. В хода на въззивното производство, видно от писмената защита на жалбоподателя, същият е поискал да се отхвърлят исковете на ищеца С. , вкл. и искът по чл. 344, т. 3 КТ. При това положение въззивният съд е следвало да се произнесе диспозитивно /а не само в обстоятелствената част – мотивите на решението/, като уважи, отхвърли или остави без разглеждане, като недопустимо искането за отмяна на решението от 12. 2. 2009 г., с което е присъдено обезщетението от 4 955.94 лв.. Липсата на диспозитивно въззивно решение относно спора по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ обуславя липсата на предмет на касационно обжалване, тъй-като само диспозитива, но не и мотивите на решението, се ползват със сила на пресъдено нещо. При това положение и като има предвид, че касационната жалба е подадена на 29. 9. 2009 г., в едномесечния срок по чл. 250 ГПК, започнал да тече от 1. 9. 2009 г., когато въззивното решение е съобщено на жалбоподателя, касационният съд счита, че жалбата фактически съдържа искане за допълване на въззивното решение с произнасяне на диспозитив за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, който диспозитив може да бъде обект на касационно обжалване.
По изложените съображения, касационният съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството на касационно обжалване по настоящото дело.
ВРЪЩА делото на Пловдивския окръжен съд за произнасяне по искането за допълване на въззивното му решение 29. 07. 2009 г. по гр. д. № 1565/2009 год., заявено от „ М. п. Пловдив” АД, на основание чл. 250 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: