О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
София 18.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми ноември , две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №2550/2018 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на С. В. И. ,представляван от адв. О. М. срещу решение №8061 от 30.11.2017г по в.гр.дело №8393/2016г. на Софийски градски съд. С обжалваното въззивно решение е отменено решение от 25.01.2016г по гр.д №23249/2012г на Софийски районен съд и на основание чл. 422 ГПК искът на адв. Н. А. срещу касатора , предявен частично за неплатена част от договорено адвокатско възнаграждение в размер на 6 000 евро, дължимо в размер на 12 500 евро наред с възнаграждението за представителство по гр.д № 3106/2007г на СГС по договор за правна защита и съдействие серия А №0938743 от 25.12.2009г. , задето е възложено и осъществено водене и извършване на преговори по допълнително споразумение с клиента от 25.12.2009г.,е уважен с присъждане на законната лихва за забава (чл. 86, ал.1 ЗЗД) в производство чл. 422 ГПК , на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД , вр чл.286 ЗЗД и чл. 36 ЗАдв.
Въззивният съд е приел за установено,че на 25.12.2009 г. между ищецът в качеството му на адвокат и С. В. И.,в качеството му на ответник в исково производство , е сключен договор за правна защита и съдействие серия А №0938743 от 25.12.2009г. с предмет защита и представителство по гр.дело №3106/2007г. на СГС, 1-7 състав, по силата на който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 12 000 евро, както и че със споразумение от същата дата, обективирано в бланката , на която е оформено и пълномощното към договора , страните допълнително са уговорили адвокатът да извършва и действия по водене на преговори с пълни права за признаване, намаляване, новиране и опрощаване на част от задълженията на длъжника по издадения запис на заповед за 230 000 евро, чието оспорване с отрицателен установителен иск е било и предмет на делото. За тези преговори е било договорено и допълнително възнаграждение в размер на 12 500 евро, дължими от датата на подписване на договора , като не е поставено условие за постигане на конкретен резултат , т.е възнаграждението е дължимо за самата дейност по преговорите и не е обвързано с крайния изход от тях. Въззивният съд е уважил иска , като е изтъкнал безспорно осъществявеното процесуално представителство по посоченото гражданско дело и възложените с договора за правна защита и съдействие действия по организиране и провеждане на защитата по гр.дело №3106/2007г. на СГС Като адвокат ищецът е представлявал доверителя си в провелото се на 23.02.2010г съдебно заседание. , като на 26.10.2010 г., в открито съдебно заседание , в което се е явил, е било оттеглено даденото му пълномощно . Не се спори, че адвокатът не е бил предварително уведомен от страна на доверителя си за оттеглянето на упълномощаването , както и че не са му посочени причините за това. Въззивният съд е приел за дължимо и уговореното възнаграждение на адвоката за водене на преговори извънсъдебно, като е обсъдил доказателствата на ищеца за действията и подготовката им в тази насока решаващо е изтъкнато ,че съгласно чл.288 от ЗЗД оттеглянето на поръчката от доверителя не лишава довереника от правото да иска заплащане на уговореното възнаграждение , като в съответствие с това общо правило, в специалния закон, уреждащ договора за поръчка, имаща за предмет извършването на правни действия от адвокат – чл.26, ал.2 от ЗАдв. е предвидено, че при неоснователно оттегляне от клиента на пълномощията от адвоката, последният има право на възнаграждение в пълен размер, а при основателно оттегляне – му се дължи само за положения труд. След като по делото не е доказано наличие на основателни причини за оттегляне на пълномощията на адвоката , което е в доказателствена тежест на ответника, то последният дължи пълния размер на договореното възнаграждение от 12 500 евро за представителство в рамките на проведени от адвоката преговори в полза на доверителя ,като в частично заявеният размер от 6000 евро искът е изцяло основателен.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по въпроса дължи ли доверителят по договор за правна защита и съдействие , изразяващи се в процесуално представителство по гражданско/наказателно дело плащане към довереника на пълния договорен размер на адвокатско възнаграждение при наличие на оттегляне на пълномощията по делото и/или прекратяване на договора преди изтичане на срока на действието му . Съображение по основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК е липсата на съдебна практика , а по основанието на чл. 280ал.1 т.1 се твърди противоречие на решението с практика на ВКС , каквато практика не е конкретно посочена .
Касаторът поддържа и основание по чл.280, ал.2 предл. трето ГПК.В реда на изложени оплаквания, очевидна неправилност се твърди поради грубо нарушение правилата на формалната логика : при извода ,че е налице и има валидно споразумение и дължимо възнаграждение за водене на извънсъдебни преговори, след като въззивният съд сам е констатирал,че то е записано (материализирано) в пълномощното от „адвокатски кочан”,което е отделно от договора от 25.12.2009г.; при извода че ищецът бил осъществил активно процесуално представителство като се явил в едно заседание и изготвил една молба с доказателствени искания;нарушение на правилата на формалната логика и на закона , като е прието че се дължи плащане на пълния договорен размер .
В отговор ответникът по касационната жалба адв.Н. А. изтъква,че липсва обосновка на въпроса и основанията за допускане до касационно разглеждане не са мотивирани. Не се посочва в какво се състои очевидната неправилност на решението.Това което се сочи от защитата , че съдът е сгрешил и посочил че се дължи по друго споразумение,не отговаря на десйтвителността. Безспорно съдържанието на договора за правна защита и съдействие по делото е било допълнено с процесното споразумение,дало основание на исковата претенция ,неговото съдържание и подписване от страните не са спорни .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Не се обосновава изтъкнатото без коментар основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.Практика на ВКС – включително „тълкувателни решения и постановления”,на която обжалваното решение противоречи, не се посочват. Не са изпълнени изисквания по специалните критерии за селекция при касационно обжалване,посочени в Тълкувателно решение №1/19.02.2010г.по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Във въпроса изрично се визира възнаграждението за процесуално представителство по дело.Не това възнаграждение, уговорено отделно по размер, ищецът е претендирал по уважения с обжалваното решение иск , но по формулирания материалноправен въпрос отговорът е аналогичен ,независимо дали се касае за адвокатска защита по дело, или за извънсъдебна правна помощ или извънсъдебно уреждане на спор , по договор между адвокат и клиент.Не е налице и основание по чл. 280 ал.1т.3 ГПК, по което също липсва обосновка.Приложимият в случая по делото Закон за адвокатурата (ЗАдв) дава ясен отговор на въпроса в чл.36, ал.1 и чл.26, ал.1 и ал.2 ЗАдв, в която специална уредба по отношение на адвокатските възнаграждения и с оглед особеностите на договора за правна защита и съдействие между довереника и неговия адвокат ,намират проява общите принципи на договора за поръчка (чл. 280 и сл ЗЗД) и правилото на чл.288, ал.1 ЗЗД , като възнаграждение на адвоката се дължи винаги (чл. 36,ал.1 ЗАдв). Клиентът може по всяко време да оттегли пълномощията (чл. 26,ал.1, ЗАдв),като при неоснователно оттегляне адвокатът има право на възнаграждението в пълен размер(чл. 26,ал.2,предл първо), а при основателно оттегляне се дължи възнаграждение само за положения труд(чл.26,ал.2,предл.второ).
Въпреки съдържанието на споразумението и подписването му двустранно ,ответникът оспорва да имало валидно друго възлагане освен това за процесално представителство ,т.е по силата подписаното споразумение адвокатът да води извънсъдебни преговори с длъжника по издадена запис на заповед относно вземането на доверителя в размер на 230 000 евро с пълни права за признаване, намаляване, новиране,опрощаване на част от дълга и срещу възнаграждение от 12 500 евро , приложното поле на втората хипотеза на чл. 26,ал.2 ЗАдв не се обосновава.След като ответникът по иска не е въвел твърдения за основателна причина за оттегляне на пълномощията , за да е приложима хипотезата на чл.26,ал.2, предл.второ ЗАдв.,неотносимо и без връзка с изхода на делото се поставя като решаващ и въпрос за условията , при които довереникът не би дължал пълния размер на уговореното възнаграждение.
Несъстоятелна като основание за допускане до касационно обжалване е тезата за „очевидна неправилност” на решението поради приетото от фактическа страна,че оспорваният, макар и подписан от ответника ръкописен текст на бланката, на която е било оформено и адвокатското пълномощно, представлява допълнително споразумение от същата дата при възникнали с договор №0938743/ 25.12.2009г отношения между клиент и адвокат с предмет защита и процесуално представителство по заведено гр.дело№3106/2007г.на СГС Според приетото от въззивния съд, това отделно споразумение, имащо за предмет посочените в него други действия на адвоката – да води преговори за извънсъдебно уреждане на задължението по издадения запис на заповед за 230 000 евро, е в рамките на неговата компенетнтност (чл. 24 ЗАдв.) и щом е договорено отделно възнаграждение за това налице е и договор, за който се прилагат правилата на Закона за адвокатурата, в частност чл. 26,ал.2 ЗАдв. Решението не е очевидно неправилно и задето съдът е обсъдил доказателствата на ищеца (показанията на св. Д. и Ч. )за да формира извод ,че адвокатът активно е работил по подготовката и провеждането на преговори между своя клиент и длъжника по записа на заповед М. К. .Показанията на тези свидетели съответно отразени и преценени в мотивите, са в насоката възприета при обсъждането им от решаващия съд, обратното не се и твърди. Изводът на съда,че обсъжданото споразумение има договорен характер и според безспорното му съдържание поражда задължение (за възнаграждение на адвоката), независимо от това къде е поместен подписания от страните текст, не сочи погрешна логическата обосновка за връзка между факти,нито е налице очевидно неправилен правен извод относно обвързващия характер на договора между клиент и адвокат .
Следва да се добави, че присъденото с иска вземане е за част от уговореното и неизплатено възнаграждение в полза на адвокат , като обстоятелствата по делото са предпоставяли категорични доказателствени изводи и за двете обстоятелства – както за уговорения размер и неговото основание,така и за липсата на плащане.Доводите на ответника и понастоящем касатор за ненадлежното оформяне на споразумението, чиито текст е поместен в бланката , на която същевременно е било попълнено и пълномощното по делото и че като резултат от това материализиране е липсата на възлагане , нямат връзка с въпроса.
Относно дължимостта на адвокатско възнаграждение въззивното решение е съобразено с установената практика на ВКС по приложимия закон (реш. № 495/2010г по гр. д. № 1669/2009г ІІІ г.о , реш.№233/2011г по гр.д №1588/2010г ІVг.о,реш.№140/2010г. по т.д №90/2010г І т.о, реш.№236/2017г по гр. дело № 576/2017 г. на ІV г.о ВКС, реш. № 127/2016г по гр. д. 5964/2015Г , ІV г.о на ВКС и др.).
По изложените съображения Върховният касационен съд състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №8061 от 30.11.2017г по в.гр.дело №8393/2016г. на Софийски градски съд
Определението не подлижи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .