1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
С., 20.01.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети януари двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 1494/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от А. „М.”, С. чрез процесуален представител юрисконсулт И. К. против въззивно решение на СГС, ВО, ІV”Б” състав от 6.04.2010 г., постановено по гр. д. № 3938/2004 г.
С обжалваното решение е отменено решение на Софийски районен съд, 36 с-в от 21.07.2004 г., постановено по гр. д. № 21193/2003 г. в частта, с която е отхвърлен иска на [фирма] срещу А. „М.” с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата 7000 лв. – част от обезщетение за вреди от обезценяване стойността на трактор „Д. Диър”, модел 7810 175 PS, в общ размер на 151 595 лв. за периода 1.11.2001 г.-12.02.2003 г., вместо което е постановено друго решение, с което А. “М.”,[населено място] е осъдена да заплати на [фирма],[населено място] на основание чл. 49 ЗЗД сумата 7000 лв. – част от обезщетение за вреди от обезценяване стойността на трактор „Д. Диър”, модел 7810 175 РS /претендирани в общ размер от 151 595 лв./ за периода 1.11.2001 г. – 12.02.2003 г., със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба – 12.02.2003 г. до окончателното изплащане на сумата. Оставено е в сила решението на Софийски районен съд, 36 с-в от 21.07.2004 г. по гр. д. № 21193/2003 г. в останалата част, с която е отхвърлен иска на [фирма],[населено място] против А. „М.”,[населено място] с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата 1580 лв. за съхранение на машината за периода от 1.11.2001 г. – 12.02.2003 г.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване са заявени доводи за неправилност на въззивното решение, поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изпълнение на указания на председател на Трето гражданско отделение при Върховния касационен съд за прилагане на изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК вр. чл. 280, ал. 1 ГПК е представено изложение на основания за допускане на касационно обжалване, с което в хронология са проследени правоотношенията на касатора с дружеството-ищец [фирма].
За ответника по касация [фирма],[населено място] е подаден писмен отговор от процесуален представител адвокат М. С. – Ч.. Изразено е становище за недопустимост на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
За да уважи изцяло иска, правилно квалифициран с правно основание чл. 49 ЗЗД, при частично предявен размер от 7 000 лв., въззивният съд е приел за установено, че процесната вещ /трактор „Д. Диър”, модел 7810/ е придобита от ищцовото дружество [фирма],[населено място] във основа на сделка от [фирма]-К.; неправомерно митническите органи в лицето на служители на ответника в Р. – Р., М. Р. са отказали даване на митническо направление на стоката, въпреки че са приели платените за вноса митни сборове, след като в 30-дневния срок от получаване на поканата по чл. 60, ал. 1 ЗМ не са били предприети действия от собственика за извършване на съответните формалности за получаване на митническо направление и са счели, че вещта следва да се счита за изоставена в полза на държавата; дружеството-ищец не е бил редовно поканен, поради което 30-дневния срок, след изтичане на който би могло да се приеме, че вещта е изоставена в полза на държавата, не е започнал да тече /изпратената покана е адресирана до друг правен субект /[фирма] вместо [фирма] и е оформена като връчена на пълномощник без посочване на името му/; отказът е неправомерен – след като срокът не е започнал да тече не може да се приеме, че процесният трактор е изоставен в полза на държавата, на каквото основание е отказано приемане за обработка на трактора от митническите служители; за ищеца са настъпили вреди от обезценяване стойността на машината и от невъзможността за ищеца да я продаде в процесния период, претендирани частично в размер на сумата 7000 лв.; установено е, че за същия трактор ищецът е имал сключен договор с [фирма] за продажба на трактора за сумата 85 000 евро, който договор ищецът не е могъл да изпълни, тъй като предметът на договора не е бил в негово владение и не е могъл да бъде предаден на купувача.
Основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК вр. чл. 280, ал. 1 ГПК не отговаря за изискванията на закона – не съдържа формулирани правни въпроси от значение за изхода на делото, по които въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, при противоречива съдебна практика, произнасянето по които е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Непосочването на правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е самостоятелно основание за недопускане на касационно обжалване съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК без да се обсъжда и преценява наличието на допълнителните изисквания на закона.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІV „Б” състав от 6.04.2010 г., постановено по гр. д. № 3938/2004 г. по касационна жалба на А. „М.”,[населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт И. К..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: