О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№46
София, 20.02.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 2743 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“, [населено място] чрез пълномощника му адвокат П. П. против определение № 5161 от 27.02.2019 г., постановено по гр.д. № 652 по описа за 2009 г. на Софийски градски съд, II-Д въззивен състав, с което е оставена без уважение молба вх. № 114620 от 4.09.2018 г. на Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“, [населено място] за изменение на въззивното решение по делото решение № 4676 от 12.07.2018 г. в частта за разноските.
С. К. Б. не е изразил становище по частната жалба.
С въззивното решение е обезсилено решение от 15.07.2008 г. по гр.д. № 9835/2005 г. на Софийски районен съд, 51-ви състав в частта за отхвърляне на предявените от Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“, [населено място] като правоприемник на починалата в хода на производството ищца А. К. Ч. срещу С. К. Б. искове по чл.108 ЗС за признаване правото на собственост на ищеца върху процесните имоти по силата на съставено от А. К. Ч. в негова полза универсално завещателно разпореждане от 31.10.2001 г. и осъждане на ответника да му предаде ? ид.ч. от тях и е прекратено производството по делото, като първоинстанционното решение е оставено в сила в останалата му част, включително, с която Столична община и Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“, [населено място] са осъдени да заплатят на С. К. Б. 4500 лв. разноски по делото.
Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“, [населено място] е поискал да се измени въззивното решение в частта за разноските като с оглед прекратяване на производството по делото се обезсили и първоинстанционното решение в частта за разноските.
Въззивният съд е приел, че искането е неоснователно, тъй като макар производството да е било прекратено спрямо Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“, [населено място], насрещната страна се е защитавала и спрямо претенциите, поддържани от сдружението, поради което и същото дължи заплащане на сторените разноски.
В частната жалба е въведено оплакване, че неправилно съдът приема, че обезсилвайки първоинстанционното решение, той може да го обезсилва частично /в частта, с която съдът се е произнесъл по недопустим иск/, а да запази правния ефект на недопустимото решение само в частта за разноските.
Атакуваното определение е правилно, а частната жалба – неоснователна. Нормата на чл.64 ГПК-отм. свързва отговорността за разноски с изхода на спора като определя и релевантните обстоятелства. Ищеца дължи на ответник по спора възстановяване на разноски когато искът е изцяло или частично отхвърлен, както и при прекратяване на делото. За отговорността за разноски е без значение дали недопустимостта на иска е констатирана от първоинстанционния съд или от въззивния съд при обжалване на постановено по недопустимия иск решение. И в двата случая ищецът дължи на ответника възстановяване на направените по недопустимия иск разноски на основание чл.64, ал.3 ГПК-отм. Ако разноски се дължат от ищеца на ответника, то процесуалната недопустимост на решението, постановено по недопустим иск, не влияе на допустимостта на определението, с което съдът се произнася по претенциите за разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 5161 от 27.02.2019 г., постановено по гр.д. № 652 по описа за 2009 г. на Софийски градски съд, II-Д въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: