5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
София, 21.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на деветнадесети януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………. и с участието на прокурора ……………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 2710 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК-във вр. чл. 613а, ал. 1 и 735, ал. , т. 2 ТЗ.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 5519 от 27.VІ.2014 г. на [фирма]-София, подадена против решение № 38 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 8.V.2014 г., постановено по т. д. № 107/2014 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 10 на Сливенския ОС от 17.ІІ.2014 г. по гр. дело № 22/2011 г. С последното – на основание чл. 735, ал. 1, т. 2 и чл. 736, ал. 1 ТЗ – е било прекратено пр-вото по несъстоятелност на сливенското [фирма] (в несъстоятелност), както и правомощията на синдика В. Хр. Ч., и е било разпоредено заличаване на д-вото в Търговския регистър.
Оплакванията на банката касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон, поради което се претендира касирането му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда по чл. 613 ТЗ: „за продължаване на действията по осребряване и разпределение на масата на несъстоятелността”. Инвокиран е довод, че „кредиторите, ако желаят производството по несъстоятелност да продължи, внасят нужните средства за необходимите разноски и така тези, за установяване на всички вземания на несъстоятелния длъжник, вкл. и на събираемостта или несъбираемостта на конкретно вземане, ще бъдат предплатени от кредиторите след като съдът определи размера им”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма]-София обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с атакуваното решение Бургаският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 189 от 19.VІІ.2012 г. на ІV-то г.о. по гр. дело № 735/2011 г., по следните два материалноправни въпроса:
1./ „Съдът по несъстоятелността може ли да постанови решение за прекратяване на пр-вото по несъстоятелност и заличаване на търговеца, ако на заключителното събрание кредиторите не са приели доклада на синдика и не са одобрили окончателната му сметка?”
2./ „Кредиторите следва ли да упражняват контрол върху дейността на синдика и/или активно да съдействат на последния за установяване на правата, формиращи масата на несъстоятелността?”
На плоскостта на релевираната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 12 ГПК за допустимост на касационния контрол банката настоящ касатор поддържа твърдение, че по тези два материалноправни въпроса липсвала задължителна практика на ВКС и независимо, че „цитираното по-горе съдебно решение на ВКС се докосва до тази проблематика, все пак липсва изрично и обстоятелствено произнасяне по конкретния правен въпрос”.
Ответното по касация [фирма] (в несъстоятелност)-гр. С. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното от кредитната институция въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Бургаския апелативен съд, касационната жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционното решение по чл. 735, ал. 1, т. 2 ТЗ, Бургаският апелативен съд е приел – в стриктно съответствие със съдопроизводственото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, че като титуляр на 68.9% от общия размер на приетите в производството по несъстоятелност на сливенското д-во вземания, банката настоящ касатор несъмнено е разполагала с възможността да упражнява контрол върху работата на синдика, както и да съдейства на последния „с оглед еднаквата посока на интереси на същия с кредиторите и осигуряване на суми за удовлетворяване на вземанията им”, както и че в действителност такава дейност не е извършена и едва на заключителното събрание /на кредиторите – бел. на ВКС/ кредитната институция е възразила по отчета и доклада, изисквайки информация за т. нар. „несъбрани вземания”, но без да е конкретизиран произходът на претендираното вземане на длъжника към едноличен търговец, нито дори неговият размер, нито местонахождението на материалните запаси, а още по-малко вероятната му събираемост и готовност за оказване на съдействие. Ето защо решаващият извод на Бургаския апелативен съд, че в случая масата на несъстоятелността е изчерпана, се гради върху положителното произнасяне по всеки един от двата формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата правни въпроса, доколкото те по естеството си такива, надлежно включени в предмета на делото, присъщ на тази финална фаза на пр-вото по несъстоятелност. Но постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 189/19.VІІ.2012 г. на състав от ІV-то г.о. на ВКС по гр. дело № 735/2011 г. е по приложението на чл. 635 ТЗ, а не по чл. 735 ТЗ и очевидно не е „по същия правен въпрос”, в какъвто смисъл е базисното изискване на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. От друга стнпрана, позоваването на банката настоящ касатор на липса на задължителна практика на ВКС по релевираните въпроси, не представлява по никакъв начин самостоятелно основание за допустимост на касационния контрол в хипотезата по т. 3 на чл. 290, ал. 1 ГПК. Съгласно т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на горепосоченото тълкувателно решение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В заключение, при положение, че касаторът не е навеждал доводи в подкрепа на тезата си, че формулираните в изложението към жалбата правни въпроси са от значение едновременно и за точното прилагане на закона, но също и за развитието на правото, достъпът на атакуваното въззивно решение по чл. 735, ал. 1, т. 2 ТЗ до касационен контрол ще следва да бъде отказан.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 38 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 8.V.2014 г., постановено по т. д. № 107/2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2