4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
гр. София, 21.01.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 3195 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от адв. Г. Г., срещу решение № 175 от 01.07.2014г. по т.д. № 148/14г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 47 от 24.03.2014г. по т.д. 0 167/2013г. на Плевенски окръжен съд и [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата 100 лева – адвокатско възнаграждение. С потвърденото първоинстанционно решение е прекратено на основание чл.517, ал.3 ГПК [фирма], ЕИК[ЕИК].
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и при неизяснена фактическа обстановка. Твърди, че за да постанови акта си, въззивният съд неправилно е приел, че предмет на иска по чл.517, ал.3, предл.2 ГПК е прекратяването на О., а не подлежащото на принудително изпълнение вземане на кредитора-ищец, както и че няма необходимост от изследване на каузалното правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, авалиран от един от собствениците на дяловете на [фирма]. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следния материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: „Допустимо ли е в производството по иск по чл.517, ал.3, предл.2 ГПК да се изследва заповед за изпълнение въз основа на документ и разпореждане за незабавно изпълнение, както и каузалното правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед?“.
Ответникът [фирма] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови решението си, въззивният съд е изложил съображения, че предпоставките за прекратяване на търговско дружество в хипотезата на чл.517, ал.3 ГПК за регламентирани в чл.517, ал.1 и ал.3 ТЗ и съдът следи служебно за наличието им, тъй като същите обуславят надлежното упражняване на правото на иск. След обсъждане на събраните по делото доказателства е достигнал до извода, че в случая частният съдебен изпълнител е спазил визираната в чл.517, ал.1 и ал.3 ГПК последователност на действията при изпълнение върху дял на ограничено отговорен съдружник. Приел е, че при кумулативното наличие на посочените законови предпоставки сезираният съд може да отхвърли иска единствено при установяване в хода на производството изплащането на взискателя на припадащата се на съдружника част от имуществото, определена по правилото на чл.125, ал.3 ТЗ, от юридическото лице или погасяване на вземането на взискателя – независимо дали от дружеството, длъжника или от трето лице, като в случая не са наведени доводи и няма данни [фирма] да е заплатило на ищеца припадащата се на съдружника– длъжник част от имуществото или вземането на взискателя да е удовлетворено.
Въззивният съд е счел за неотносими наведените във въззивната жалба доводи за необходимост от изследване на каузалното правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, авалиран от П. П. Г., който е длъжник по изпълнителното дело. Изложил е съображения, че предмет на иска по чл.517, ал.3, пр.2 ГПК е прекратяването на търговско дружество с ограничена отговорност, а не подлежащото на принудително изпълнение вземане на кредитора – ищец, както и че разпоредбите на чл.637, ал.6 ТЗ и чл.638, ал.1 ТЗ са неприложими по отношение на длъжника – авалиста П. П. Г.. Приел е, че отговорността на авалиста произтича от правоотношението му с кредитора, което е самостоятелно, и за нейното реализиране е ирелевантно откриването на производство по несъстоятелност на главния длъжник, както и че авалистът е имал възможност да реализира правото си на защита против издадената заповед за изпълнение по предвидения от закона ред.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Формулираният от касатора материалноправен въпрос относно предмета на производството по чл.517, ал.3, предл.2 ГПК е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи, но по отношение на него не е налице поддържаното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По този въпрос е формирана по реда на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС – решение № 77 от 16.06.2012г. по т.д. № 573/11г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 60 от 22.04.2013г. по т.д. № 134/12г. на ВКС, ТК, I т.о. и др., съгласно която предмет на предявения по реда на чл. 517, ал. 3, предл. 2 ГПК иск е прекратяването на търговско дружество с ограничена отговорност. Процесуална предпоставка за предявяването на този иск е наличието на висящо изпълнително производство, по което ищецът има качеството на взискател, а търговското дружество – на трето задължено лице по смисъла на чл. 507 и сл. ГПК, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност на дружествения му дял. Т.е. предмет на този иск не е подлежащото на принудително изпълнение вземане на кредитора-ищец, а упражняването на потестативно право за прекратяване на търговското дружество и откриването на производство по ликвидация, като способ за събиране на задължението по реда на чл. 266 и сл. ТЗ. При кумулативното наличие на законовите изисквания на чл.517, ал.1 и ал.3 ГПК сезираният съд може да отхвърли иска само ако в хода на разглеждането му се установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника част от имуществото, определена по правилото на чл. 125, ал. 3 ТЗ, или че вземането на взискателя е погасено – независимо дали от дружеството, длъжника или от трето лице. Разпоредбата на чл. 517, ал. 3 ГПК не може да се прилага разширително и е недопустимо съдът да обуславя прекратяването на дружеството от предпоставки, невключени в нейния фактически състав. Въззивният съд не се е отклонил от тази практика, като е приел за неотносими наведените във въззивната жалба доводи за необходимост от изследване на каузалното правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, авалиран от П. П. Г. – длъжник в изпълнителното производство, по което ищецът има качеството на взискател, а ответникът – на трето задължено лице, обосновавайки се с предмета на разглеждания иск по чл.517, ал.3 ГПК. Тъй като по поставения правен въпрос е формирана постоянна съдебна практика, която не се налага да бъде променяна, не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
При този изход на спора на касатора не следва да се присъждат разноски. На ответника разноски не се присъждат, тъй като такова искане не е направено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 175 от 01.07.2014г. по т.д. № 148/14г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: